(1928–1932)
Владимир Даскалов бил предложен от Димитър Раев на заседание на Общинския съвет за кмет до края на мандата. След редовните избори през 1929 г. той спечелил с един глас пред стамболовиста Димитър Йорданов.
Родом варненец, Вл. Даскалов бил руски възпитаник, запасен офицер от кавалерията, сговорист. Произхождал от видно семейство на вицеконсул във Варна по време на Освободителната война. Съдбата му отредила да присъства на освещаването на Самарското знаме в Плоещ. Като Кръстьо Станчев и Борис Мокрев имал героично минало: участвал във войните и го знаели като герой от битката за Одринската крепост в Балканската война. Награден бил с български и чуждестранни медали. Местните краеведи го считали за най-добър познавач на българската история. 59-годишният Даскалов имал опит, натрупан като общински съветник и член на тричленка. Той много разчитал на помощник-кмета Георги Райков. За Вл. Даскалов съм записала дословно:,, Кметът Даскалов беше стегнат и представителен човек, опънат като струна. Имаше прякор „кмета-писател“, защото пишеше разкази. Много се разбираше с Владимир Рашев, като него учил в Русия, макар Рашев да беше стамболовист. Преди да стане кмет, все ходел — отбивал се в дюкянчето на Методи хаджи Петков на Баждарлък. Водели го постоянен посетител. То беше известно като,, пощата на дружбашите “. Срещу него се намираше друго дюкянче, където се събираха тесняците. Методи хаджи Петков разказваше увлекателно за пътешествията си и не пропускаше случай да препоръча на младите да пътуват и опознават света. “
Кагото Рашев организирал комитет за възстановяване на църквата „Рождество на Пр. Богородица“, Вл. Даскалов поел с него ръководството на този комитет. През 1931 г. те издействали емисия на лотарийни билети, чрез които се събирали средства за този търновски храм.
Кметуването на Даскалов съвпаднало със Стабилизационния заем, уреден от правителството на Андрей Ляпчев (Второ сговористко правителство - 1926-1931), благодарение на който сме получили пари от западни банки. По време на кметуването на Даскалов са строени каменният мост в Асенова махала, пансионът за стари хора, железничарският пансион. Тогава започнало събиране на средства за читалище „Искра“. В тази кампания се включил най-активно търновският търговец Борис Паскалев, касиер на читалището.
Кметуването на Даскалов съвпаднало с оживление на туризма и засилен интерес към Търново като исторически град. По улиците можело да се видят „накацали“ художници, чувала се чужда реч. Както се казвало, „алъш-веришът в Търново живнал“. Осъзнавало се обаче, че трябва да се обърне сериозно внимание на средновековните руини. Те били поддържани с пословична грижа от учителя историк Тодор Николов. Заедно със затворници, а по-често сам, той разчиствал хълма Царевец. Той, Йордан Кулелиев, Недялко Каранешев (в по-ранни години и Моско Москов) били непрекъснато на разположение на туристическите групи. Вслушвайки се в съветите на Т. Николов, кметът Даскалов организирал пореден комитет за културно и стопанско повдигане на града, поканил специалисти, за да се възстанови Балдуиновата кула. Чужди специалисти след посещение на старините казвали, че от такива исторически места може да потече злато, т.е. да дойдат приходи от туризъм. Те недоумявали, че нищо не се прави за реставрирането им. От своя страна кметът Даскалов написал статии, чрез които изказал мнението си да се запази старият архитектурен облик на старопрестолния град. Той настоявал българската държава да поеме грижата за реставрация на средновековните старини. Вл. Даскалов се запомнил със строгите мерки за подобряване хигиената на града. Съгласно негова заповед търговците се задължавали сутрин да мият тротоарите, да поставят плювалници, хлебарите да продават хляба с бели престилки. Наредил стоките да имат етикет, за да не се спекулира с цените. Специално за бедните се правел евтин хляб. Определено било къде на река Янтра може да се пере или да се сече лед през зимата и пр. Предвидил строги мерки срещу кучешката напаст - без намордник ги убивали. (При Раев ги тровели.) Глобите били от 5 до 500 лева. Заповедта на Даскалов сравнявали с Наредбите на Кр. Станчев. А след Девети септември Осемте наредби на Кирчо Русанов сравнявали със Заповедта на Даскалов.
Кметът Даскалов обърнал внимание на постоянните пролетни поройни води, които се стичали от местността Зеленка към Девическата гимназия и днешната Съдебна палата. (Той е живял на ул. „Зеленка“ срещу дома на д-р Широкорад. Във връзка с това се припомняла практиката от миналото: на такива места да се строят големи сгради. Стари общинари разказвали, че с такава цел Търновската община отпуснала навремето безплатно местата за хана на Хаджи Николи и за къщата на Ангел Попов срещу Паметника на обесените.)
При кметуването на Даскалов била отбелязана 1000-годишнината от възшествието на Симеон Велики. През м. май 1929 г. на Марно поле под звуците на всички музики - военната и ученическите, с общ диригент капелмайстор Касабов кметът запалил огън, от който лумнала клада. Всички присъстващи извикали „Ура“, което се чуло чак в местността Саламатя (около военното училище). Вечерта търновци запалили факли от Царевец до другия край на града. От местността Зеленка гледката била приказна. (Такива факелни шествия се провели в цяла България.)
По предложение на кмета Даскалов генерал Бакърджиев бил обявен за почетен гражданин на Търново. Но когато на следващата 1930 г. в града се провел конгрес на ветераните от Сръбско-българската война на дружество „Сливница“, той не удостоил с такава титла, както всички очаквали, Велизар Лазаров - председател на дружеството. Кметът Даскалов демонстрирал с това, че е надпартиен. (Ген. Лазаров бил шеф на жандармерията по време на 9-юнския преврат 1923 г.) Общинарите несправедливо обвинявали кмета Даскалов, че насажда „казармена дисциплина“ в Общинския съвет. Дисциплиниран човек, той държал за ред и делово протичане на заседанията. Спокойно ръководел работата на съветниците, парирал нападки и обиди. При нужда свиквал извънредни заседания. Периодично давал отчет за свършеното, с което продължил започнатото от Раев. Още при кметуването на Дим. Раев, като съветник, Вл. Даскалов обикалял с белогвардейците из околностите на Търново. Тогава по подобие на Г. Оряховица у търновци се родила идеята за аеродрум (летище) в града. Вероятно с такава цел в Търново бил основан аероклуб, на който станал председател. Той оглавявал и запасните от Бунархисар. Произвели го в чин генерал от запаса.
Родом варненец, Вл. Даскалов бил руски възпитаник, запасен офицер от кавалерията, сговорист. Произхождал от видно семейство на вицеконсул във Варна по време на Освободителната война. Съдбата му отредила да присъства на освещаването на Самарското знаме в Плоещ. Като Кръстьо Станчев и Борис Мокрев имал героично минало: участвал във войните и го знаели като герой от битката за Одринската крепост в Балканската война. Награден бил с български и чуждестранни медали. Местните краеведи го считали за най-добър познавач на българската история. 59-годишният Даскалов имал опит, натрупан като общински съветник и член на тричленка. Той много разчитал на помощник-кмета Георги Райков. За Вл. Даскалов съм записала дословно:,, Кметът Даскалов беше стегнат и представителен човек, опънат като струна. Имаше прякор „кмета-писател“, защото пишеше разкази. Много се разбираше с Владимир Рашев, като него учил в Русия, макар Рашев да беше стамболовист. Преди да стане кмет, все ходел — отбивал се в дюкянчето на Методи хаджи Петков на Баждарлък. Водели го постоянен посетител. То беше известно като,, пощата на дружбашите “. Срещу него се намираше друго дюкянче, където се събираха тесняците. Методи хаджи Петков разказваше увлекателно за пътешествията си и не пропускаше случай да препоръча на младите да пътуват и опознават света. “
Кагото Рашев организирал комитет за възстановяване на църквата „Рождество на Пр. Богородица“, Вл. Даскалов поел с него ръководството на този комитет. През 1931 г. те издействали емисия на лотарийни билети, чрез които се събирали средства за този търновски храм.
Кметуването на Даскалов съвпаднало със Стабилизационния заем, уреден от правителството на Андрей Ляпчев (Второ сговористко правителство - 1926-1931), благодарение на който сме получили пари от западни банки. По време на кметуването на Даскалов са строени каменният мост в Асенова махала, пансионът за стари хора, железничарският пансион. Тогава започнало събиране на средства за читалище „Искра“. В тази кампания се включил най-активно търновският търговец Борис Паскалев, касиер на читалището.
Кметуването на Даскалов съвпаднало с оживление на туризма и засилен интерес към Търново като исторически град. По улиците можело да се видят „накацали“ художници, чувала се чужда реч. Както се казвало, „алъш-веришът в Търново живнал“. Осъзнавало се обаче, че трябва да се обърне сериозно внимание на средновековните руини. Те били поддържани с пословична грижа от учителя историк Тодор Николов. Заедно със затворници, а по-често сам, той разчиствал хълма Царевец. Той, Йордан Кулелиев, Недялко Каранешев (в по-ранни години и Моско Москов) били непрекъснато на разположение на туристическите групи. Вслушвайки се в съветите на Т. Николов, кметът Даскалов организирал пореден комитет за културно и стопанско повдигане на града, поканил специалисти, за да се възстанови Балдуиновата кула. Чужди специалисти след посещение на старините казвали, че от такива исторически места може да потече злато, т.е. да дойдат приходи от туризъм. Те недоумявали, че нищо не се прави за реставрирането им. От своя страна кметът Даскалов написал статии, чрез които изказал мнението си да се запази старият архитектурен облик на старопрестолния град. Той настоявал българската държава да поеме грижата за реставрация на средновековните старини. Вл. Даскалов се запомнил със строгите мерки за подобряване хигиената на града. Съгласно негова заповед търговците се задължавали сутрин да мият тротоарите, да поставят плювалници, хлебарите да продават хляба с бели престилки. Наредил стоките да имат етикет, за да не се спекулира с цените. Специално за бедните се правел евтин хляб. Определено било къде на река Янтра може да се пере или да се сече лед през зимата и пр. Предвидил строги мерки срещу кучешката напаст - без намордник ги убивали. (При Раев ги тровели.) Глобите били от 5 до 500 лева. Заповедта на Даскалов сравнявали с Наредбите на Кр. Станчев. А след Девети септември Осемте наредби на Кирчо Русанов сравнявали със Заповедта на Даскалов.
Кметът Даскалов обърнал внимание на постоянните пролетни поройни води, които се стичали от местността Зеленка към Девическата гимназия и днешната Съдебна палата. (Той е живял на ул. „Зеленка“ срещу дома на д-р Широкорад. Във връзка с това се припомняла практиката от миналото: на такива места да се строят големи сгради. Стари общинари разказвали, че с такава цел Търновската община отпуснала навремето безплатно местата за хана на Хаджи Николи и за къщата на Ангел Попов срещу Паметника на обесените.)
При кметуването на Даскалов била отбелязана 1000-годишнината от възшествието на Симеон Велики. През м. май 1929 г. на Марно поле под звуците на всички музики - военната и ученическите, с общ диригент капелмайстор Касабов кметът запалил огън, от който лумнала клада. Всички присъстващи извикали „Ура“, което се чуло чак в местността Саламатя (около военното училище). Вечерта търновци запалили факли от Царевец до другия край на града. От местността Зеленка гледката била приказна. (Такива факелни шествия се провели в цяла България.)
По предложение на кмета Даскалов генерал Бакърджиев бил обявен за почетен гражданин на Търново. Но когато на следващата 1930 г. в града се провел конгрес на ветераните от Сръбско-българската война на дружество „Сливница“, той не удостоил с такава титла, както всички очаквали, Велизар Лазаров - председател на дружеството. Кметът Даскалов демонстрирал с това, че е надпартиен. (Ген. Лазаров бил шеф на жандармерията по време на 9-юнския преврат 1923 г.) Общинарите несправедливо обвинявали кмета Даскалов, че насажда „казармена дисциплина“ в Общинския съвет. Дисциплиниран човек, той държал за ред и делово протичане на заседанията. Спокойно ръководел работата на съветниците, парирал нападки и обиди. При нужда свиквал извънредни заседания. Периодично давал отчет за свършеното, с което продължил започнатото от Раев. Още при кметуването на Дим. Раев, като съветник, Вл. Даскалов обикалял с белогвардейците из околностите на Търново. Тогава по подобие на Г. Оряховица у търновци се родила идеята за аеродрум (летище) в града. Вероятно с такава цел в Търново бил основан аероклуб, на който станал председател. Той оглавявал и запасните от Бунархисар. Произвели го в чин генерал от запаса.
По негово време били построени Централната поща, каменният мост в Асенова махала, читалище-паметник „Искра”. Възстановили се съборените от земетресението през 1913 г. катедрална
църква „Рождество Богородично” и мъжката гимназия „Св. Кирил”.
Владимир Даскалов починал през 1941 г. на 74-годишна възраст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар