Роден е на 26.05.1894 г. в с. Стражица, Великотърновско, в семейството на Раю Недялков Раев.
Д-р Димитър Раев е една от най-светлите личности в историята на старата столица. Завършва средното си образование през 1912 г. в Мъжката гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново. През 1920 г. завършва Юридическия факултет при Софийския държавен университет. Вписан е в списъка на Търновската адвокатска колегия на 10.01.1921 г. и започва да упражнява професията с местожителство Велико Търново до 15.07.1925 г. Бил е женен за внучката на Бяла Бона и живеел в нейната къща. Най-напред той бил демократ, а след това станал сговорист. В речите и защитавал честната собственост като неприкосновена, но говорел и за социална справедливост. Поради това бил възприеман по политически разбирания и като социалдемократ.
Димитър Раев бил видна личност в туристическото движение, известно време бил председател на дружество „Трапезица“. В продължение на 10 години (1931-1941 г.) е председател на така популярното по онова време гимнастическо дружество “Юнак”. Бил един от водачите на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, чрез който се организирали ежегодни протести срещу Ньойския договор на 27 ноември.
Встъпването на кметска длъжност на Раев станало по един впечатляващ сценарий: пред кметството (конака) той лично засадил няколко дръвчета. По това време Търново било обезобразено от постоянната сеч. Организирано учениците ходели да залесяват околностите на града - Зеленка, Света гора... В акциите се включвали и войници от Търновския гарнизон, които залесили Зеленка с борови дръвчета.
Дословно записаното за този кмет е следното:
„Раев беше напорист човек, с голям замах. Виждаше надалеч, което е хубаво за един управник. Приемаше идеите и ги доразвиваше. Той разгърна цялата си енергия. Нали трябваше да се доказва, че е достоен, и то първи сговористки кмет. Имаше амбицията да надмине стамболовистите. Във всичко влагаше хъс. Той завари много планувани строежи и се зае с тях. Като учено, знаеше как да действа. Сключи заем с банки и веднага започна. Направи помпена станция над Градската градина (дн. Театъра). Освен това възобнови издаването на общинския вестник като привлече кадърни хора: Йордан Кулелиев, Иван Йорданов, Матей Савов... Вестникът не се занимаваше с политика.“
През мандата на Димитър Раев (1925-1928г.) се обръща голямо внимание на изграждането на обществени сгради. На 12.04.1926 г. Градският общински съвет взема решение за построяване на пансион за деца на железничари, който е и единствен в България. На друго заседание от 19.05.1926 г. се одобрява терен за изграждане на пощенска палата. Пак през същата година се дискутира въпросът за построяване на Втора прогимназия “Иларион Макариополски”. Сградата започва да се строи над Градската градина през 1927 г. Изграждането ѝ е съпроводено с много трудности и липса на средства. Благодарение на огромното желание и ентусиазма на общинарите учебното заведение става факт и на 16.09.1928 г. търновци стават свидетели на неговото откриване. По инициатива на амбициозния градоначалник продължава по-нататъшното възстановяване на съборената от земетресението на 1.06.1913 г. сграда на Мъжката гимназия “Св. Кирил”. Друга забележителност, на която е положен основният камък през лятото на 1926 г., е на художествено-занаятчийското училище в града-днес Художествена галерия. Негова заслуга е създаването на комисия през 1926 г., която трябва да определи място за строеж на сграда на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. На следващата година Щабът на Търновския гарнизон и запасното офицерство подновяват идеята за изграждането на Военен клуб. Общинският съвет в лицето на кмета Димитър Раев удовлетворява отправената молба и отпуска безплатно искания терен.
Димитър Раев продължил работите по водоснабдяването на града - няколко водоизточника били каптирани. Започнатото от Кр. Станчев електрифициране на града завършило. Търновци казвали: „Бай Станчев тури диреците, при Раев Търново светна.“ Кметуването му съвпаднало с честването на Деня на детето: под строй начело с главните учители децата преминавали през града. На този ден по традиция на бедните деца се давал безплатен обяд в Градската градина. Осъществила се една стара идея на търновци - в града се открила забавачница, която някои наричали подслон.
Раев имал заслуга, която можела да му спечели име на „кмета обединител“, защото успял да обедини търновската интелигенция. Това станало чрез двете кафенета - „Роял“ (на мястото на хотел "Янтра“) и „Борис“, повече известно по името на собственика му Мерджанов като „Кафенето на Мерджана“. Първото кафене станало клуб на сговористите, а във второто по традиция се събирала търновската интелигенция. Постепенно клиентелата на двете кафенета се „омешила“. Разговорите по теми с просветен и културно-обществен характер я обединила.
Имало предложение дори за реставрация на църквата „Св. Петка на Царевец - покровителка на Търново. Запасните офицери пък настоявали за паметник на загиналите във войните. Паметникът на падналите във войните (днес „Майка България“) бил издигнат със средства на окръжната управа. Окръжният управител Йордан Пенчев и кметът Раев се разбирали отлично. Това е пример на най-добро взаимодействие между двама управленци след Европейската война. Двамата, от една и съща партия и колеги юристи, управлявали сговорно. Чрез фондова марка за този паметник били събрани в окръга над един милион лева. Димитър Раев имал добри помощници: Георги Ранков, собственик на бакалия, баща на съдията Ранков, и особено Тодор Фъртунов, за когото казвали "Фъртуна като баща си" . Последният направо тичал, за да уреди в София откриването на Филатурата („Филтис“) в Търново. Авторитетният Владимир Даскалов поел организирането на 50-годишнината от освобождението на България.
При Раев бил забранен поредният конгрес на дъновистите ( бялото братство). Ако стамболовистите не им пречели, то при Сговора църквата се почувствала силна и започнала да спъва дейността на привържениците на Петър Дънов. Църквата била един от стълбовете на сговористкото управление, както често заявявал Я. Стоенчев. Владиката Филип склонил кмета Раев да не разрешава на дъновистите да се съберат за пореден път в Търново.
И Димитър Раев не успял да уреди прословутия сватбен заем (дълг) на Търново. В началото на м. октомври 1928 г., няколко месеца преди края на мандата си, решил да напусне кметския пост. Сговористите били направо попарени. „Няма го Янко Стоянчев да помага“, коментирали търновци. Раев заминава заминава на специализация в Париж (Франция) и Лиеж (Белгия) и се завръща във Велико Търново със защитен докторат по право. Преди да замине на специално събрание в Модерния театър той отчел публично свършеното през неговия мандат. (Обикновено кметовете правели такъв отчет пред съветниците.) Така той дал пример как един кмет трябва да се разделя с поста си. Въпреки седналите на първите редове стамболовисти, той говорил спокойно и уверено. Раев си спечелил авторитет на голям кмет. Къщата на Бяла Бона започнала да се нарича „Къщата на Раев“. По 9.IХ. 1944 г. в нея били настанени телефонистите на съветските части.
След завръщане от чужбина с докторат д-р Раев не пожелал да се кандидатира за общински съветник. Той обаче не се отказал от политиката. Бил ориентиран към Ал. Цанков и винаги го съпровождал при посещенията му в Търново. От началото на август 1941 г. той е назначен за директор на Русенска административна област. От октомври 1941 г. до 15.01.1944 г. заема високата длъжност Областен директор на Скопска област, тогава Скопие е в границите на Царство България. Той привлякъл д-р Панайот Хитров за тамошната здравна служба. Двамата били ликвидирани от сръбските власти през 1945 г.
Източници: книга "Търновски кметове"(1919-1945)- Олга Цанкова, и статия на Катя Митова-Ганева
Прочетете още- Реч на д-р Димитър Раев на протестното събрание на 2. XII.1934 г.
Д-р Димитър Раев е една от най-светлите личности в историята на старата столица. Завършва средното си образование през 1912 г. в Мъжката гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново. През 1920 г. завършва Юридическия факултет при Софийския държавен университет. Вписан е в списъка на Търновската адвокатска колегия на 10.01.1921 г. и започва да упражнява професията с местожителство Велико Търново до 15.07.1925 г. Бил е женен за внучката на Бяла Бона и живеел в нейната къща. Най-напред той бил демократ, а след това станал сговорист. В речите и защитавал честната собственост като неприкосновена, но говорел и за социална справедливост. Поради това бил възприеман по политически разбирания и като социалдемократ.
Димитър Раев бил видна личност в туристическото движение, известно време бил председател на дружество „Трапезица“. В продължение на 10 години (1931-1941 г.) е председател на така популярното по онова време гимнастическо дружество “Юнак”. Бил един от водачите на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, чрез който се организирали ежегодни протести срещу Ньойския договор на 27 ноември.
Встъпването на кметска длъжност на Раев станало по един впечатляващ сценарий: пред кметството (конака) той лично засадил няколко дръвчета. По това време Търново било обезобразено от постоянната сеч. Организирано учениците ходели да залесяват околностите на града - Зеленка, Света гора... В акциите се включвали и войници от Търновския гарнизон, които залесили Зеленка с борови дръвчета.
Дословно записаното за този кмет е следното:
„Раев беше напорист човек, с голям замах. Виждаше надалеч, което е хубаво за един управник. Приемаше идеите и ги доразвиваше. Той разгърна цялата си енергия. Нали трябваше да се доказва, че е достоен, и то първи сговористки кмет. Имаше амбицията да надмине стамболовистите. Във всичко влагаше хъс. Той завари много планувани строежи и се зае с тях. Като учено, знаеше как да действа. Сключи заем с банки и веднага започна. Направи помпена станция над Градската градина (дн. Театъра). Освен това възобнови издаването на общинския вестник като привлече кадърни хора: Йордан Кулелиев, Иван Йорданов, Матей Савов... Вестникът не се занимаваше с политика.“
През мандата на Димитър Раев (1925-1928г.) се обръща голямо внимание на изграждането на обществени сгради. На 12.04.1926 г. Градският общински съвет взема решение за построяване на пансион за деца на железничари, който е и единствен в България. На друго заседание от 19.05.1926 г. се одобрява терен за изграждане на пощенска палата. Пак през същата година се дискутира въпросът за построяване на Втора прогимназия “Иларион Макариополски”. Сградата започва да се строи над Градската градина през 1927 г. Изграждането ѝ е съпроводено с много трудности и липса на средства. Благодарение на огромното желание и ентусиазма на общинарите учебното заведение става факт и на 16.09.1928 г. търновци стават свидетели на неговото откриване. По инициатива на амбициозния градоначалник продължава по-нататъшното възстановяване на съборената от земетресението на 1.06.1913 г. сграда на Мъжката гимназия “Св. Кирил”. Друга забележителност, на която е положен основният камък през лятото на 1926 г., е на художествено-занаятчийското училище в града-днес Художествена галерия. Негова заслуга е създаването на комисия през 1926 г., която трябва да определи място за строеж на сграда на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. На следващата година Щабът на Търновския гарнизон и запасното офицерство подновяват идеята за изграждането на Военен клуб. Общинският съвет в лицето на кмета Димитър Раев удовлетворява отправената молба и отпуска безплатно искания терен.
Димитър Раев продължил работите по водоснабдяването на града - няколко водоизточника били каптирани. Започнатото от Кр. Станчев електрифициране на града завършило. Търновци казвали: „Бай Станчев тури диреците, при Раев Търново светна.“ Кметуването му съвпаднало с честването на Деня на детето: под строй начело с главните учители децата преминавали през града. На този ден по традиция на бедните деца се давал безплатен обяд в Градската градина. Осъществила се една стара идея на търновци - в града се открила забавачница, която някои наричали подслон.
Раев имал заслуга, която можела да му спечели име на „кмета обединител“, защото успял да обедини търновската интелигенция. Това станало чрез двете кафенета - „Роял“ (на мястото на хотел "Янтра“) и „Борис“, повече известно по името на собственика му Мерджанов като „Кафенето на Мерджана“. Първото кафене станало клуб на сговористите, а във второто по традиция се събирала търновската интелигенция. Постепенно клиентелата на двете кафенета се „омешила“. Разговорите по теми с просветен и културно-обществен характер я обединила.
Имало предложение дори за реставрация на църквата „Св. Петка на Царевец - покровителка на Търново. Запасните офицери пък настоявали за паметник на загиналите във войните. Паметникът на падналите във войните (днес „Майка България“) бил издигнат със средства на окръжната управа. Окръжният управител Йордан Пенчев и кметът Раев се разбирали отлично. Това е пример на най-добро взаимодействие между двама управленци след Европейската война. Двамата, от една и съща партия и колеги юристи, управлявали сговорно. Чрез фондова марка за този паметник били събрани в окръга над един милион лева. Димитър Раев имал добри помощници: Георги Ранков, собственик на бакалия, баща на съдията Ранков, и особено Тодор Фъртунов, за когото казвали "Фъртуна като баща си" . Последният направо тичал, за да уреди в София откриването на Филатурата („Филтис“) в Търново. Авторитетният Владимир Даскалов поел организирането на 50-годишнината от освобождението на България.
При Раев бил забранен поредният конгрес на дъновистите ( бялото братство). Ако стамболовистите не им пречели, то при Сговора църквата се почувствала силна и започнала да спъва дейността на привържениците на Петър Дънов. Църквата била един от стълбовете на сговористкото управление, както често заявявал Я. Стоенчев. Владиката Филип склонил кмета Раев да не разрешава на дъновистите да се съберат за пореден път в Търново.
И Димитър Раев не успял да уреди прословутия сватбен заем (дълг) на Търново. В началото на м. октомври 1928 г., няколко месеца преди края на мандата си, решил да напусне кметския пост. Сговористите били направо попарени. „Няма го Янко Стоянчев да помага“, коментирали търновци. Раев заминава заминава на специализация в Париж (Франция) и Лиеж (Белгия) и се завръща във Велико Търново със защитен докторат по право. Преди да замине на специално събрание в Модерния театър той отчел публично свършеното през неговия мандат. (Обикновено кметовете правели такъв отчет пред съветниците.) Така той дал пример как един кмет трябва да се разделя с поста си. Въпреки седналите на първите редове стамболовисти, той говорил спокойно и уверено. Раев си спечелил авторитет на голям кмет. Къщата на Бяла Бона започнала да се нарича „Къщата на Раев“. По 9.IХ. 1944 г. в нея били настанени телефонистите на съветските части.
След завръщане от чужбина с докторат д-р Раев не пожелал да се кандидатира за общински съветник. Той обаче не се отказал от политиката. Бил ориентиран към Ал. Цанков и винаги го съпровождал при посещенията му в Търново. От началото на август 1941 г. той е назначен за директор на Русенска административна област. От октомври 1941 г. до 15.01.1944 г. заема високата длъжност Областен директор на Скопска област, тогава Скопие е в границите на Царство България. Той привлякъл д-р Панайот Хитров за тамошната здравна служба. Двамата били ликвидирани от сръбските власти през 1945 г.
Източници: книга "Търновски кметове"(1919-1945)- Олга Цанкова, и статия на Катя Митова-Ганева
Прочетете още- Реч на д-р Димитър Раев на протестното събрание на 2. XII.1934 г.
| Димитър Раев заедно със семейството си в Охрид |
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар