КАК БАЛКАНИТЕ ПАДНАХА ПОД ТУРСКО ВЛАДИЧЕСТВО

След Александър българското царство прие вторият му син Иоан Шишман в лето Господне 1363. Тогава султан Мурад седеше в Бурса и беше мир между българи, гърци и турци. Но против намеренията на Александър този мир се наруши и Иоан Шишман нападна гърците и взе от тях Сараис, Бургас, Чорлу, Къркклисия, Малки Самоков и др. и наложи на гърците данък.

ВТОРО ТУРСКО НАШЕСТВИЕ В БЪЛГАРИЯ

По време на това несъгласие на българите турците нападнаха България от всички страни: от Бяло море излязоха в Ипсала, Калипол, Енес и Солун, а от Черно море излязоха във Варна, Месембрия, Анхиало и Бургас. И така турците обкръжиха отвсякъде България. Настъпи голям смут и безпокойство и големи трусове в лето Господне 1367. Турците взеха много места в България. В лето Господне 1369 българският княз Момчил Пирдопски поведе войска срещу турския цар Оркан. Първото сражение беше в Ипсала и турците надвиха българите. Българската войска беше в това сражение 112 000 души, а турската 159 000 души. Турците избиха 93 000 души от българите, и убиха техния княз Момчил. Обаче и българите убиха техния цар Оркан. Но турците не отслабнаха, а веднага си поставиха за цар Сюлейман, по-стария син на Оркан. Българският цар Иоан Шишман събра пак 24 000 души войска. Моли и Страшимир да дойде на помощ, но той не дойде. И така Иоан Шишман отиде само със своята войска и много се труди, но не можа да успее и турците надвиха българите и завладяха Тракия и Македония. И превзеха Кизик, Енес, Кавала и Демотика, Къркклисия и Ескиполис, Бургас, Анхиало и Месембрия, после Варна, където стана голямо кръвопролитие, после Добруджа, Каварна, Пазарджик и Бабадаа. После обсадиха Шумен и за 8 месеца го превзеха, след това Карнобат и за 70 дни го превзеха, след това Ямбол, Сливен, Загора и още много други места. Най-после отидоха и завзеха Едрине. Там Сюлейман постави своя престол.

След 10 години Вукашин, княз на Битоля и Охрид, и неговият син Марко, и Константин, сръбският княз, и много още князе събраха войска до 125 000. Иоан Шишман им прати от Дакия на помощ 15 000 души българи и власи. И така отидоха срещу турците с намерение да ги изгонят и изтребят от България. Но Божието провидение беше против това, защото някои турците избиха, а други взеха и откараха пленени в Едрине. Тогава и храбрият Марко Кралевич, и Константин, сръбският крал, бяха пленени, откарани в Едрине и държани в тъмница 12 месеца. А Вукашин и други князе преследваха чак до Филипопол и Пазарджик и там ги убиха. В това сражение обаче беше убит и самият Сюлейман, турският цар. Но турците веднага си поставиха за цар Мурад II, който веднага отиде в Анадола и събра войска от 30 000 турци и 2050 генуезци и завладя цяла България. В това време Иоан Палеолог почна война с турците. Но те и него победиха окончателно в лето Господне 1383.

В това време жителите на Солун бяха повикали венецианска войска на помощ, за да си защитят града. Когато Мурад отиде към Солун, латинците веднага избягаха, а тамошните жители се затвориха в града, султан Мурад ги обсади и започна сражението. Тогава един калугер от манастира „Свети Иоан Предтеча“, който сега се казва Чауш манастир, съобщи с писмо на султан Мурад за подземния воден канал, който влизаше в Солун и го напояваше. Той му писа така: „Многолетен Царю! Ние искаме да те видим днес в град Солун, а догодина в Цариград. Ти само трябва да отбиеш на това-и-това място водата, която напоява Солун.“ Това писмо предателят завърза на една стрела и я изстреля в царската шатра. Турците намериха писмото и го прочетоха. И така, те веднага отидоха на указаното място и отбиха водата. Когато солунци видяха това, те веднага отвориха градската врата и се предадоха сами в лето Господне 1390. След това султан Мурад отиде при сръбския княз Лазар и биха се при Шар планина. В този бой султановата войска уби княз Лазар, а Момчил Милош уби султан Мурад, но и него турците убиха в царската шатра в лето Господне 1391.

След смъртта на Мурад, цар на турците стана Баязид I Илдарам, синът на Мурад I. Той извади Марко и Константин от тъмницата с ходатайството на своята майка Мария и постави Марко да владее Битоля, докато е жив, и го нарече Битолски паша, а на Константин даде Серес и го нарече бей. След това Баязид I нападна престолния град българско Търново и отиде там с голяма сила. Биха се много със Шишман и беше голямо кръвопролитие през деветте месеца след гръцкото предателство.

През тази война след 9 месеца Иван Шишман видя, че турците ще победят и заедно с цялото си войнство и с всичките си велможи избяга от Търново и отиде в Средец, тоест в София. По същия начин избягаха всички, които живееха в Мачин, Растол или Силистра, Русчук, Свищов, Никопол и Плевен, някои в Средец, а някои в Дакия. И тогава турците превзеха Търново и всичките градове по реката в лето Господне 1396. Иван Шишман отиде в София, скри всички царски съкровища в манастира Урвич, който беше край Искър, беше ограден с яки стени и заобиколен отвсякъде с вода. Там той остави малко войници, а с останалите си войници се съпротивляваше на турците в продължение на 7 години. В това време султан Баязид I повика Марко от Битоля и Константин от Серес и отиде във Влахия да воюва с българския воевода Мирчо (Иоан Зонара го нарича Мирчо, а Мавро Орбини- латинският летописец, го пише Димитър, българин родом от Видин). Мирчо видя това, събра и той много войска и се опълчи на Баязид I, В това време унгарският крал Зигизмунд съвсем неочаквано нападна Никопол и принуди Баязид I да сключи мир с Мирчо воевода, и така дойде до Никопол и победи Зигизмунд, който и като побягна с коня си едва се спаси от турския меч. Беше изпратен Зигизмунд от светия римски папа на помощ на християните, понеже светейшият папа беше разбрал жестокостите, които турците нанасяха на християните в България. Беше посъветвал и склонил френският крал Карл Шести и бургундския херцог Филип, венецианци и поляци да отидат със Зигизмунд на помощ на християните. Но както вече се спомена по-горе, те в нищо не успяха, а Баязид I видя своето щастие, възгордя се и отиде да превземе Цариград. Той взе със себе си българските князе Вълко Добруджански и Лазар Евхаитски и опустоши и разори околните градове. Цариград държа в обсада цели 10 години и войниците му можеха да го превземат, ако не го беше възпрепятствал Тамерлан, султан татарски, който беше излязъл от Меотийските и Карпатски планини с 500 000 татари. Тамерлан завзе Скития, Сарматия, Мидия, Месопотамия, Персия и Анатолия. Когато Баязид I чу за това, веднага остави Цариград и отиде да воюва с Тамерлан. Той остави в Тракия и Македония двамата свои синове Узун Мусулмана и Муса, като им нареди да се бият с останалите българи и сърби и да ги покорят. Той отиде в Анатолия и се сражава с Тамерлан. Но Тамерлан го победи плени и го заключи в желязна клетка, което той не можеше да понесе и се самоуби.

И така българите, гърците и сърбите паднаха под турско иго, та и до днес.

ПОСЛЕДНОТО РАЗОРЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

Когато Мехмед II завладя Цариград, му се роди син, който се нарече Селим втори. Когато този Селим стана на 16 години, почна да търси начин да убие баща си и да се възцари на неговото място. Мехмед II усети това и заповяда да му извадят безмилостно очите. Селим обаче разбра за това и скоро избяга по Черно море в татарската земя, където го прие татарският господар, и живя там до смъртта на баща си. След смъртта му той събра 125 000 татарска войска и отиде в Цариград, и седна на бащиния си престол.

Из ЦАРСТВЕНИК


Become a Patron! © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в