Разрушение и превръщане на българските черкви в джамии

Из "Българска история- част 2"- Иван Пастухов 1943 г.

Турците унищожили не само черковната независимост на България. Те се нахвърлили и върху самите черкви. Техните хубави каменни постройки, каквито се срещали предимно из градовете били или разрушени, или превърнати в джамии. Пръв пример дал за това завоевателят на Търново Баязид. Той превърнал катедралната черква Възнесение Христово в джамия, а после тя била разрушена, за да не напомня за черковната независимост на българите. Превърнати били в джамии и черквите Св. Петка, Св. Четиридесет мъченици и други, а многобройните черкви на Трапезица били съборени. Оставени били за християните по-незначителните и скрити черкви, намиращи се далеч от турските джамии. Както казва Цамблак — „светилището бива тайно и скрито в земята“. Примерът на Баязида бил последван от неговите наследници, и то не само в България, но в целия полуостров. Гюрг Црноевич, както П. Динеков цитира от И. Каратаев, се оплаква през 1493-1494 г., че черквите са опразнени от свети книги, понеже „агарянските чеда ги разхитили и разкъсали, а самите черкви разрушили“. 
В самия Цариград Мехмед II превърнал в джамии и редица други черкви. Това станало и в Солун с великолепните черкви Св. Димитър, Св. София и др. В София също тъй били превърнати в джамии Св. София и Св. Георги.
Превръщането на хубавите православни храмове в джамии или разорението на много от тях било заповядано и засилено особено много от Селима I. Една българска повест, написана, казва Дринов от перото на Н. Бозвели и озаглавена „Времени втораго разорения Болгарiи, каковымъ образомъ бысть“, — казва, че тази политика на Селима му била внушена от цариградския патриарх, за да може по този начин да усмири „българския род, който е от сурови человеци, непобедими във войните“. Ако това не сториш, казвал патриархът, „те ще възстанат срещу тебе и ще отнемат своята земя от тебе. Само когато разориш техните челни (началныя) места и техните градоначалници, ще бъдеш мирен от борби (брани)“. Не останал назад от Селима и син му Сюлейман, както цитира П. Динеков една бележка за обсадата на Белград през 1521 г.: „Тогава такива скърби имаше на тази земя, дивна, хубава и красива. Нейните села запустяха, черкви и градове разориха". В друга бележка от 1567 г. се казва, че „по времето на агарянския цар Султан Сулимен връхлетели люта скърб, беззаконие и насилие върху християните от беззаконните и трикляти турци. Черквите били обругани и запустели, особено великите лаври в сръбската земя, които били градили християнските господари. Те ги превърнали в свои джамии и в трикляти бесовски капища“. За такива насилия се говори в разни преписки и по времето на Сюлеймановите наследници. Разбира се, че това не е дело само на тези султани. Всъщност, то е лежало в основата на политиката на всички мюсюлмански владетели, почвайки от самия пророк Мохамед и първия му халиф Омар, както е засвидетелствувано в писмото на Ибн Гнам до Омара. Мохамеданите не са могли да търпят в съседство със своите джамии друговерски черкви, били християнски или еврейски. Те не са могли да търпят техните камбани, тържествените им и шумни религиозни служби, блясъка на попските и владишки одежди. Затова им било запретено да строят нови каменни черкви и да поправят старите. Те можели да имат само дървени черкви и дървени клепала, а поправка на старите да вършат само след предварително разрешение от султана. Документите и свидетелствата на пътешествениците в това отношение са красноречиви.
С ферман от юний 1624 г. султанът заповядал да бъде съборена новопостроената „въпреки заповедта и шериата, голяма черква в Станимака (Асеновград), украсена с пъстър мрамор и разни рисунки“. Защо? Защото, освен че това било противно на шериата, „но някои разбойници и служители използували въпросната черква за жилище и в нея създавали причини и поводи за разни смутове и злосторства повече,, отколкото може да се предполага“. Друга заповед от декемврий 1692 г. нарежда да се събори новопостроената, противно на шериата, черква „в мюсюлманската махала на Каварна, близо до джамията, която била и по-рано строена без разрешение“. Доколко бдели да се не оскверни мюсюлмански храм от близкостоящ до него християнски, свидетелствува султанската заповед от юний 1700 г. Съгласно с нея трябвало да не се допусне строежът на арменска черква между две джамии във Варна, за което „заинтересуваните“ се били сдобили с височайше разрешение „по един непочтен начин и чрез лъжливи свидетели“. Дори и през ерата на танзимата не се допускал строеж или поправка на черква без разрешение. Това се вижда от издадената през февруарий 1840 г. султанска заповед относно поправката без разрешение „на една колосална черква от влашкия войвода в предградието на Силистра“. Султанът предписва на кадията в града да провери случката, но му поръчва: „Пази се много и отбягвай при издирването поради пристрастни подбуди да твърдиш деяния, продиктувани от лична облага.“ И многобройните пътешественици из Турция говорят все в същия смисъл.
Курипешич констатирал, че при Сюлеймана Славни (1530 г.) турците „забранили на християните да си поправят черквите или да си градят нови, за да ги присилят да се потурчват“. Поради това много селища останали без молитвени домове и без попове или с невежи попове, доколкото ги имало. Адам Венер видял през 1616 г. „по пътя от Белград до Цариград, че християните по селата нямат нито черкви, нито попове, ами извършват богослужението и молитвите си при едни низки, изправени кръстове от дърво, които стоят обикновено при височините. Молебенът се извършвал само с няколко думи“. Павел Тафернер минал през София, възмутил се силно, гдето Св. София, която била едно време българска, била превърната в „проклета джамия“, и той се принудил да се черкува в една малка черквица с икона на св. Богородица, пазена от един калугер. И в Скопие, гдето турците заварили много християнски черкви, казва В. Кънчев, едни преобърнали в джамии, а други разсипали. Ястребов намерил бележка в една ръкописна книга, че още през 1535 г. турците разсипвали черкви в града. За християните били запазени само две малки черквици — Св. Димитри и Св. Спас. Когато през 1640 г. Петър Богдан посетил Провадия, намерил, че турците били разрушили дървените черкви и на българите, и на дубровничаните. Той намерил в Разград само две дървени черкви, в Преслав една дървена черква. Само в Търновско положението било по-друго. Архиепископството имало под властта си 2000 черкви. Те не били подложени, навярно, на пълно унищожение, понеже били далеч от големите пътища и от турски селища.

Become a Patron! © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи