Провинцията Стара България или Втора Македония е била наречена от сетне
по името на Юстиниана Велики „Първа Юстниания“. От тази илирийска
провинция „Първа Юстиниания“ или България носят каноническото църковно
название блаженейшите илирийски самостоятелни архиепископи, като се
наричат блаженейши архиепископи на България или Първа Юстиниания. Тази
Стара България е обемала по-главните сегашни градове на Втора Македония:
Охрид, Костур, Бер, Лерин, Воден, Битоля, Велес и Дебър. Тази провинция
е старата класическа България в Македония, която е била населена
изключително с древните илирийски българи и която е била просветена с
евангелското Христово учение лично от светаго апостола Павла. Помощник
при основаването на древната апостолска българска църква в Илирия от
св. апостола Павла е бил Св. Климент български епископ, който е
произхождал от илирийските древни българи, за когото говори и самия св.
апостол Павел в своето послание къмто филипинците в гл. IV, 3 стр.
Още от най-дълбока древност е съществувала непримирима вражда помежду двете съседни древни племена: древните илирийски българи, които са населявали стара България (втора Македония) и древните гърци, които са населявали стара Гърция (Ахайя). Знаменития атински оратор Демостен е говорил своите речи, които са получили в историята названието „Филилики“, против македонския цар Филипа от стара България. Родното място на цар Филипа е втора Македония или стара България, именно от древния град Пела, който древен столичен град на стара България е бил на сегашното селце Апостол, близко до сегашния град Енидже-Вардар, воденска епархия.
Древните илирийски българи, които са населявали стара България, още преди Христа, като езичници са били свободни римски граждани и са имали висока култура; те са владеели отлично древните тогавашни езици латински и гръцки, с които са си служели, а това обстоятелство им давало възможност да заемат като свободни римски граждани високи длъжности в Римската империя и даже някои от древните илирийски българи са достигали да заемат и римския императорски престол, какъвто е бил например Св. Константин Велики, който е бил родом от провинцията Средиземна Дакия — от древния илирийски град Ниш и е произхождал от древните иллирийски българи. Илирийските древни българи още преди Христа, като езичници, са си имали свой религиозен култ, свой език и своя писменост с латински и гръцки букви, а може би да са имали и своя азбука, каквато е могла да бъде глаголическата писменост, която е изнамерена в дълбока древност в Илирия. Не е вярно мнението на някои западни учени, които твърдят, че глаголическата писменост е била изнамерена във втория век от Християнската ера от блажения Иеронима. Блажения Иероним си е служил с глаголическата писменост, но той не я изнамерил. По-скоро може да се приеме, че глаголическата писменост е била изнамерена в Илирия в дълбока древност още преди Христа от древните илирийски българи, които с нея са си служили в своя езически култ. Една голяма част от древните илирийски българи, които са населявали стара България в Македония са напуснали своето отечество и са се изселили във вътрешността на Русия, и там са основали и своето българско Камско Царство, където са пренесли и своя езически култ; а друга една голяма част от древните илирийски българи, които са населявали стара България в Македония преди Христа, като езичници са напуснали своето отечество стара България и под предводителството на Александра Велики Македонски са отишли на изток в Мала Азия и там са основали силната Македонска монархия, която подир смъртта на Александра Велики Македонски се е разпаднала и е била разделена помежду неговите пълководци, така че от нея са се образували отделни държавици. Последно време писаха вестниците, че някой си турски професор в Цариград е намерил някакви важни исторически документи в които се е говорило за съществуванието до седемнадесетото столетие на българско царство в Мала Азия, на което е била българска царица Екатерина. (Статия на г-н професор Иван Йорданов във в. Мир). Това българско царство в Мала Азия, което е просъществувало до 17-то столетие и е било унищожено от турските Цариградски султани, може да се предположи че е останало от онези древни илирийски българи, които са образували отделни държави подир подялбата на Македонската държава помежду нейните пълководци, които са напуснали стара България, Македония преди Христа под предводителството на Александра Велики Македонски. Сега да видим какво са станали древните илирийски българи, които са останали на бащините си огнища в старото тяхно отечество на техните прадеди в стара България в Македония, където са живели от незапомнени доисторически времена. Древните илирийски българи които са останали на бащините си огнища в Илирия в стара България в Македония са били просветени в евангелското Христово учение от св. апостол Павел, когато той дошъл на Балканския полуостров в Илирия и от тях е била основана първата християнска църква в Европа (Деян. XVI гл.). Илирийските българи като свободни римски граждани и просветен културен народ, най-много са били подготвени умствено да възприемат възвишеното християнско евангелско учение. И от тези именно древни илирийски българи е основал св. апостол Павел древната апостолска българска църква в Илирия (Рим. XV гл. 19 ст.)
Още от най-дълбока древност е съществувала непримирима вражда помежду двете съседни древни племена: древните илирийски българи, които са населявали стара България (втора Македония) и древните гърци, които са населявали стара Гърция (Ахайя). Знаменития атински оратор Демостен е говорил своите речи, които са получили в историята названието „Филилики“, против македонския цар Филипа от стара България. Родното място на цар Филипа е втора Македония или стара България, именно от древния град Пела, който древен столичен град на стара България е бил на сегашното селце Апостол, близко до сегашния град Енидже-Вардар, воденска епархия.
Древните илирийски българи, които са населявали стара България, още преди Христа, като езичници са били свободни римски граждани и са имали висока култура; те са владеели отлично древните тогавашни езици латински и гръцки, с които са си служели, а това обстоятелство им давало възможност да заемат като свободни римски граждани високи длъжности в Римската империя и даже някои от древните илирийски българи са достигали да заемат и римския императорски престол, какъвто е бил например Св. Константин Велики, който е бил родом от провинцията Средиземна Дакия — от древния илирийски град Ниш и е произхождал от древните иллирийски българи. Илирийските древни българи още преди Христа, като езичници, са си имали свой религиозен култ, свой език и своя писменост с латински и гръцки букви, а може би да са имали и своя азбука, каквато е могла да бъде глаголическата писменост, която е изнамерена в дълбока древност в Илирия. Не е вярно мнението на някои западни учени, които твърдят, че глаголическата писменост е била изнамерена във втория век от Християнската ера от блажения Иеронима. Блажения Иероним си е служил с глаголическата писменост, но той не я изнамерил. По-скоро може да се приеме, че глаголическата писменост е била изнамерена в Илирия в дълбока древност още преди Христа от древните илирийски българи, които с нея са си служили в своя езически култ. Една голяма част от древните илирийски българи, които са населявали стара България в Македония са напуснали своето отечество и са се изселили във вътрешността на Русия, и там са основали и своето българско Камско Царство, където са пренесли и своя езически култ; а друга една голяма част от древните илирийски българи, които са населявали стара България в Македония преди Христа, като езичници са напуснали своето отечество стара България и под предводителството на Александра Велики Македонски са отишли на изток в Мала Азия и там са основали силната Македонска монархия, която подир смъртта на Александра Велики Македонски се е разпаднала и е била разделена помежду неговите пълководци, така че от нея са се образували отделни държавици. Последно време писаха вестниците, че някой си турски професор в Цариград е намерил някакви важни исторически документи в които се е говорило за съществуванието до седемнадесетото столетие на българско царство в Мала Азия, на което е била българска царица Екатерина. (Статия на г-н професор Иван Йорданов във в. Мир). Това българско царство в Мала Азия, което е просъществувало до 17-то столетие и е било унищожено от турските Цариградски султани, може да се предположи че е останало от онези древни илирийски българи, които са образували отделни държави подир подялбата на Македонската държава помежду нейните пълководци, които са напуснали стара България, Македония преди Христа под предводителството на Александра Велики Македонски. Сега да видим какво са станали древните илирийски българи, които са останали на бащините си огнища в старото тяхно отечество на техните прадеди в стара България в Македония, където са живели от незапомнени доисторически времена. Древните илирийски българи които са останали на бащините си огнища в Илирия в стара България в Македония са били просветени в евангелското Христово учение от св. апостол Павел, когато той дошъл на Балканския полуостров в Илирия и от тях е била основана първата християнска църква в Европа (Деян. XVI гл.). Илирийските българи като свободни римски граждани и просветен културен народ, най-много са били подготвени умствено да възприемат възвишеното християнско евангелско учение. И от тези именно древни илирийски българи е основал св. апостол Павел древната апостолска българска църква в Илирия (Рим. XV гл. 19 ст.)
Из книгата на архимандрит Кирил Рилски "БЪЛГАРСКА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ И НЕЙНАТА АПОСТОЛСКА ДРЕВНОСТ"-1930 г.
Източник
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар