"Силата на робите"- Змей Горянин

Из "Силата на робите"- Змей Горянин
/исторически роман за баба Тонка от Русе/

От две години тази дума се носеше из обширната отоманска империя. Епохите създават нови хора. Новите, хора си измислят свой език. Новите хора от робска България, тия хора, които правеха бунтове и с високо издигнати чела заставаха под бесилките бяха измислили само една дума: комита. Тя обясняваше всичко. Тя разкриваше нов хоризонт, сочеше нови пътища в живота... учеше, че смъртта е страшна само за богатите сребролюбци и грешниците, убеждаваше, че от височината на бесилката по-ясно се вижда правдата.

Комита!

Турската власт научи тази дума почти веднага след измислянето ѝ, но дълго не можа да проумее нейната, страшна сила и значимост. Властта се силеше да хване „този" или „тази“ комита, търсеше някакъв човек с таково име, някакъв особен бабаитин, като Канатлъ Филип-Тотю Войвода, или като Кючук Стефан Караджата, някакъв смахнат хайдутин, който не събира чета, да се бие по Балкана с царския аскер, ами тихичко, мълчешката се явява тук и там и избива най-верните хора на падишаха.

Сетне изведнъж стана ясно, че комитата не е един човек, защото се явяваше и в Ловеч, и в Хасково, и в Орхание, и в Русчук. В един ден поразяваше на четири места и поразяваше винаги сполучливо, пресметнато, верно и неотменно, като съдбата. Тогава властта разбра, че всички, или почти всички гяури са комити.

От четири месеца Димитър Атанасов носеше с гордо достойнство прозвището комита. Вечер рано-рано бързаше да затвори дюкяна си, да отиде в читалището и до сред нощ да разговаря със запалените глави, които скромно и безшумно пишеха най-новата история на България. Читалището си бяха кръстили „Зора“, защото в неговата сграда бавно изгряваше зората на свободата. Защото там се палеше фитила на бомбата, която робът щеше да хвърли под трона на Абдул Азиса. Защото, най-сетне там се чуваха честни и смели думи и можеше спокойно да се поплаче над народната мъка...

Прочетете цялата книга-  
 ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОВЕСТИ И РОМАНИ НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.