![]() |
Картина на Борис Денев |
Нещо подобно става и с историческия живот на народите. Миналото е живителен сок на настоящето. Безспорно, миналото не се връща, но то се помни, записва и изучава от поколенията тъй че не умира! И ако то се записва със светли щрихи - ще възкресява мили спомени и ще дава подтик за живот и плодоносна дейност...
Янтра извива сребърна снага по дълбоко врязаното си корито и лъкатуши надолу. Тъй живописно е навлязла тя в околните хълмове, че възвишенията Царевец, Трапезица и Света гора изглеждат като три полуострова, обградени от нейните води. Велико Търново наистина представлява трикорабие — tri navis. Други извеждат името на този чуден град от трън, тъй като представлявал крепост, твърдина, здрава като трън - не-превземаема. Но по-правдоподобно е името Търново да е производно от „три нови крепости“ - три крепости по трите хълма, обновени и обединени под един скиптър в един царствуващ град.
Като град Велико Търново е единствен по местоположение в Европа. Едва ли другаде в света ще се намери град по-живописен. Пътешественици казват, че само един град — гр. Константин, старата римска крепост Цитра на северноафри-канския бряг в Алжир, заобиколен от река Румел, приличал на Велико Търново.
Чуден град! Къщите му са надвесени една над друга, сякаш се преварят коя да излезе по-напред. На пръв поглед градът изглежда като грамада струпани наедно стари къщи с почернели керемиди. На места, ниско под скалите, едва закрепени о тях, те се оглеждат в кристалните води на Янтра и в пълноводието ѝ придават чаровна красота. Влакът изсвирва. Показва се, бързо префучава над реката, забива се право в скалите и изчезва под града. Мерне се пак и отново се изгубва; после, наново излязъл от скалите, подгонва водите на реката из Дервентската клисура. Янтра ли — с песента на водите, с отблясъка на слънчевите лъчи върху тях денем или с разлелите се нашироко струи, оглеждащи бледата луна и неизброимите трепкащи звезди нощем — е вдъхновила бойната ръка на войнствения хан Крум да възмечтае да засели нейните брегове? Или този верен син на волжкокамските българи е прозрял величието на средновековна България, че е пожелал да основе тоя град на неговите хълмове като естествени крепости?! Несъмнено и едното, и другото.
Небето синьо цяло се оглежда във водите. Слънцето високо се дига. Златните му лъчи се плъзгат по покриви и дървета; заблестяват по прозорци и църковни куполи. Къщите, доскоро в силуети, се очертават с нависналите стрехи, с извитите корнизи и малки натрупани прозорци по наддадените им катове. Стари, от времето прегърбени, като благородни старици изглеждат търновските къщи, но те са тъй живописни, красиви и пълни с живот! В слънчевия блясък на изгрева градът се явява пред погледа в чаровна красота.
Величествена панорама!
А каква ли възхитителна гледка е представлявал той в далечното минало — със своите величествени църкви, великолепни дворци, бойни кули и стени?! И какъв ли живот е кипял тогава в него — в Царевград Търново, градът на блясъка, славата, героизма, мечтите, градът на поезията, романтиката, вдъхновението?! Кой българин не е пожелавал да го види и да му се порадва искрено и чисто? Кой художник не е проверявал четката на своето изкуство пред търновската панорама? И кой майстор на перото не се е вдъхновявал от привлекателната красота, величието и славното минало на този град и не се е опитвал да го изведе от вековете в художествени творби?
Минало!... Далечно минало, а тъй близко и скъпо за сърцето на всеки истински родолюбец!
Из "Древни хроники за Търновград"- Траянополски епископ Иларион

Няма коментари:
Публикуване на коментар