ПОРТРЕТЪТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На Царевец, подпрян на клонесто дърво, зареях мисъл в далечното минало на Велико Търново. Листопад! Есен, листи се стелеха по земята. Ненужни бяха вече за стъблото на дървото. Вятърът ще ги разпилее и, тъпкани, ще изгният без следа. Но клоните на дървото завинаги не ще останат голи: „Твоите листи горо, сестро, пак ще да покарат...“ — тъй пее народът ни, според песента на Любен Каравелов. Ще пукне пролет, листи пак ще покарат и дървото, покрило се със сочна зеленина, отново ще зарадва поглед.
Нещо подобно става и с историческия живот на народите. Миналото е живителен сок на настоящето. Безспорно, миналото не се връща, но то се помни, записва и изучава от поколенията тъй че не умира! И ако то се записва със светли щрихи - ще възкресява мили спомени и ще дава подтик за живот и плодоносна дейност...
Янтра извива сребърна снага по дълбоко врязаното си корито и лъкатуши надолу. Тъй живописно е навлязла тя в околните хълмове, че възвишенията Царевец, Трапезица и Света гора изглеждат като три полуострова, обградени от нейните води. Велико Търново наистина представлява трикорабие — tri navis. Други извеждат името на този чуден град от трън, тъй като представлявал крепост, твърдина, здрава като трън - не-превземаема. Но по-правдоподобно е името Търново да е производно от „три нови крепости“ - три крепости по трите хълма, обновени и обединени под един скиптър в един царствуващ град.
Като град Велико Търново е единствен по местоположение в Европа. Едва ли другаде в света ще се намери град по-живописен. Пътешественици казват, че само един град — гр. Константин, старата римска крепост Цитра на северноафри-канския бряг в Алжир, заобиколен от река Румел, приличал на Велико Търново.
Чуден град! Къщите му са надвесени една над друга, сякаш се преварят коя да излезе по-напред. На пръв поглед градът изглежда като грамада струпани наедно стари къщи с почернели керемиди. На места, ниско под скалите, едва закрепени о тях, те се оглеждат в кристалните води на Янтра и в пълноводието ѝ придават чаровна красота. Влакът изсвирва. Показва се, бързо префучава над реката, забива се право в скалите и изчезва под града. Мерне се пак и отново се изгубва; после, наново излязъл от скалите, подгонва водите на реката из Дервентската клисура. Янтра ли — с песента на водите, с отблясъка на слънчевите лъчи върху тях денем или с разлелите се нашироко струи, оглеждащи бледата луна и неизброимите трепкащи звезди нощем — е вдъхновила бойната ръка на войнствения хан Крум да възмечтае да засели нейните брегове? Или този верен син на волжкокамските българи е прозрял величието на средновековна България, че е пожелал да основе тоя град на неговите хълмове като естествени крепости?! Несъмнено и едното, и другото.
Небето синьо цяло се оглежда във водите. Слънцето високо се дига. Златните му лъчи се плъзгат по покриви и дървета; заблестяват по прозорци и църковни куполи. Къщите, доскоро в силуети, се очертават с нависналите стрехи, с извитите корнизи и малки натрупани прозорци по наддадените им катове. Стари, от времето прегърбени, като благородни старици изглеждат търновските къщи, но те са тъй живописни, красиви и пълни с живот! В слънчевия блясък на изгрева градът се явява пред погледа в чаровна красота.
Величествена панорама!
А каква ли възхитителна гледка е представлявал той в далечното минало — със своите величествени църкви, великолепни дворци, бойни кули и стени?! И какъв ли живот е кипял тогава в него — в Царевград Търново, градът на блясъка, славата, героизма, мечтите, градът на поезията, романтиката, вдъхновението?! Кой българин не е пожелавал да го види и да му се порадва искрено и чисто? Кой художник не е проверявал четката на своето изкуство пред търновската панорама? И кой майстор на перото не се е вдъхновявал от привлекателната красота, величието и славното минало на този град и не се е опитвал да го изведе от вековете в художествени творби?
Минало!... Далечно минало, а тъй близко и скъпо за сърцето на всеки истински родолюбец!
Картина на Борис Денев
 Из "Древни хроники за Търновград"- Траянополски епископ Иларион
 Грета Костова- Бабулкова 
 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи