За мощите на търновските патриарси според Паисий Хилендарски

Българските извори пазят спомена за каноничната връзка, съществувала между Охридската архиепископия и Търновската църква при учредяването на последната. Ето какво пише в Кормчая книга-руска ръкописна редакция, от средата на XV в.: „В Тернове же граде много от патриарх яко слонце въсиавше. От нихже есть иже в святых отецъ Теофилакт евангелию сказателъ, Иоан же и Евтимие, и инии мнози иже соутъ и до ныне честных мощей, цели и нерушими в том самом граде Трънове исцеление повсюду точащеи ..." За тази Кормчая книга, споменава и Паисий Хилендарски в своята история: "Тия четирима свети българи патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата „Кормчия“ на петия лист."

Споменаването на охридски архиепископи в реда на търновските патриарси безспорно свидетелства за приемственост между двете църкви или по-точно за това, че Търновският диоцез се създава с благословението на Охрид и първоначално се намира под неговата юрисдикция. Никифор Григора, отбелязва: „… По онова време и епископът на Търново получил независимост за вечни времена, след като дотогава се подчинявал на архиепископа на Първа Юстиниана заради древното родство на тамошния народ”.
Тези, според Паисий трима търновски патриарси заедно се изобразяват на стенописите в старите църкви, което не е случайно. Ето техен стенопис от Захарий Зограф.

Паисий Хилендарски в своята история в главата- "ТУК СЪБРАХМЕ НАКРАТКО ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТЦИ, КОЛКОТО СА ПРОСИЯЛИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД посочва кои са тримата търновски патриарси под номер 5, 6 и 7, като показва същевременно приемствеността между Охридската и Търновската патриаршии, защото Иоан и Теофилакт всъщност първо са били Охридски архиепископи, а третият- Евтимий, Търновски патриарх. Та ето какво пише Паисий: "Петият е свети Иоан, търновски патриарх, живял във времето на цар Асен стари. Той го венчал на престола, както се каза по-преди. Завършил своя живот в Търново на патриаршеския престол." Повече за него..
"Шестият бил Теофилакт, евангелски тълкувател, велик черковен учител и премъдър вития. Писал на три езика книги, полезни за черквата, и много истории на гръцки, латински, български, превел много книги на български език. Велик бил с живота си и славен с учението си, бил от голяма полза и за похвала на гърците, латините и българите. Бог въздигнал на българите такъв велик светител и учител на техния род и просветил със своя живот и учение цяла България. Цар Асен и царица Мария, Асеновата съпруга, го извикали от Охрид с голяма молба и го поставили патриарх в Търново. И прекарал там много години, и красил търновския престол, и изгонил новатианската и арменската ерес от България, също и латинската от Влахия. На тоя престол свършил своя живот."  Същото се казва и в Зографската история:

Логично е да се зададе въпроса, ако е византийски духовник защо ще го викат на Търновския престол. Паисий Хилендарски казва, че този светия е български, а не както се твърди от българската историография, че е византийски духовник. Тълкователното евангелие на Охридския архиепископ Теофилакт има едно предисловие в което неговото име е написано не Теофилакт Охридски, а  Теофилакт Български. И самото название "български" се споменава в ръкописите, разбира се. Именно В. Златарски очерня образа на този български светия. Представя го като високомерен византийски архиепископ и го обвинява в  антибългарската дейност като се позовава на неговите писма. Нищо чудно писмата на Теофилакт Охридски да се преправени, като се има предвид, че на руските учени Голубинский, Васильевский и Успенский и техният български последовател Златарски принадлежи приоритетът в използването на "Писмата" като исторически извор. Стоян Маслев в "Проучване на някои извори на Теофилакт Охридски, архиепископ Български" изказва съмнения относно писмата-тяхната хронология, адресати и посочва противоречията в тях. Той казва, че за разлика от Златарски, благоприятна оценка за Теофилакт Охридски дават авторите- Ив. Снегаров, П. Ников и Ив. Дуйчев. В по-новата българска историография се е наложило обаче схващането на Златарски. Затова Стоян Маслев твърди, че трябва този исторически извор да се проучи наново. Та виждаме как Златарски явно е прокарвал линията, зададена му от руските колеги да очерни образа на този голям български светец, чийто ученик според Паисий е бил търновският патриарх Евтимий: "Седмият е свети Евтимия, търновски патриарх, ученик на свети отец Теофилакт, тъй учен, мъдър и свят с живота си, както и неговият учител. Ученик на светия учител, във всичко бил подражател на Теофилактовия живот, труд и учение; след него бил наследник и на неговия престол. Написал много книги, преработил на български език житията на светците и написал похвала на много светци. Посочвал на светогорските калугери черковния ред и много правила. Питали го за всичко и им отговарял с премъдрост. И досега в ръкописните книги се намира неговото писание (послание). После живял при Иоан, Асеновия син, и по негова молба и настояване цар Иоан съградил много манастири в България по различни места и пустини. Той поставил в тия манастири много монаси, предавал им монашеския ред и устав и умножил много Божието славословие за много места по цяла България. Бил от голяма полза за своя български род, както и неговия учител, и починал в дълбока старост на своя престол в Търново." 

Паисий продължава с четвъртият Търновски патриарх, който също имал нетленни мощи: "Осмият светец е Иоаким. Той също бил търновски патриарх и имал свят и чист живот. Бил убит неправедно от цар Светослав заради персийската войска, която разбила българите. Светослав наложил на свети Иоаким това наказание, за което той не бил никак виновен. Царят го хвърлил от висока скала и той загинал мъченически."
Това са търновските патриарси за които Паисий Хилендарски дава следното сведение: "Тия четирима свети българи патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата „Кормчия“ на петия лист."   

Знаем за патриарх Евтимий следното: "И много светци прослави с похвални слова: преподобния наш отец Иван Рилски Чудотворец, свети Иларион Мъгленски, свети Иоан Поливотски, равноапостолните царе Константин и Елена, преподобната майка Петка, преподобната Филотея, света великомъченица Неделя, свети мъченик Михаил Воин от Потука. Състави служба на света царица Теофина, преведе на български литургията на апостол Яков, брат Господен, изясни красивия чин на божествените служби и прочее."
Не е ли логично Патриарх Евтимий да е живял по времето когато мощите на всичките тези светци са били пренесени в Търново. Именно затова той пише и техните похвални слова.  Защо Паисий Хилендарски ни дава съвсем различни данни за патриарх Евтимий от общоизвестните. Повечето историци не обръщат сериозно внимание на това, като казват, че Паисиевата история е объркана и не представлява сериозен исторически документ. Но Паисий може би е разполагал със стари ръкописи, които са изчезнали и за които ние не знаем нищо. Ето защо той ясно казва, че Евтимий е ученик на Теофилакт Охридски и че е живял във времето на Асеневия син. Стенописите по църквите, където тримата патриарси са изобразени заедно са също едно доказателство за достоверността на Паисиевите слова.  

Знаем, че източник на сведения за патриарх Евтимий  е "Похвалното слово" на Григорий Цамблак. Интересно, че В. Киселков, пишейки за живота на Гр. Цамблак го охарактеризира по следния начин: "Григорий Цамблак дължи своята слава в историята на Европа, особено в историята на румъни, сърби и руси, още и на прекалената си самоувереност, на суетната си гордост и на болезненото си славолюбие. Той дори е белязан като безотечественик!"
"Против Цамблака се обявил и православният руски народ. За него Цамблак е бил не само вероотстъпник и еретик, но още и архиерей низвергнат от трона си, и човек отлъчен и прокълнат от църквата."
Прочетете, за да разберете защо са казани тези силни думи от В. Киселков. 

Остава неясно защо Цамблак не споменава и нищо за последните години на своя учител — въпрос, който занимава още П. Сырку. Историческата стойност на написаното от Цамблак е обсъждана многократно. Най-скептичен в оценката си е К. Радченко. Той намира, че словото съдържа малко факти от живота на св. Евтимий, при това не всякога достоверни; че Цамблак "не сваля очи" от житието на Теодосий Търновски, написано от патриарх Калист, което фактически приспособява към живота на своя учител; че съобщеното за св. Евтимий е "твърде общо", а прочутата сцена на раздялата му с търновското население е "твърде театрална" и "мелодраматична", за да бъде правдива, и т. н. (В: Религиозное и литературное движение в Болгарии в епоху перед турецким завоеванием. Киев, 1898, с. 247—252). Без да е така крайно, мнението на Е. Калужняцки говори за подобни впечатления.  

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарх Евтимий‚ го заточил във великотърновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забележка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския манастир‚ гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския манастир? Ние знаем‚ че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: "Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!...." (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528).

Каква е истината може само да гадаем, но образите на тези величави патриарси ще останат в паметта, макар за съжаление да не знаем какво е станало с мощите им. Същата жалка участ имат и гробовете на българските царе, също и гробовете на много български герои. Дали сме толкова безпаметен народ или историята ни и всичко водещо към нея е системно унищожавано?

Интересното е, че манастир "СВ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ" в  Крим, Московска епархия декларира, че притежава частица от мощите на св. Патриарх Евтимий Търновски.

Прочетете още: Малко известни факти за гроба на св. Патриарх Евтимий

Източници: Историята на Паисий Хилендарски,Зографска история , "Проучване на някои извори на Теофилакт Охридски, архиепископ Български"
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.