В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Малко известни факти за гроба на св. Патриарх Евтимий

Веднага след като бил разкопан гроба в Бачковския манастир, за който се предполагало, че е на патриарх Евтимий бил съставен „акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща. Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и историкът проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник” от 23.XII.1905 г. Докладът описва подробно как е станало и накрая естествено потвърждава, че това е гроба на патриарх Евтимий. В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.  Веднага, още на 2.I.1906 г. следва реакция от бившия игумен на Бачковския манастир- скопският митрополит Теодосий в Църковен вестник със статия, озаглавена- "Няколко думи за Бачковския монастир по поводът слуха за откриването гроба на Патриарх Евтимий". 
Митрополит Теодосий излага своята антитеза, свързана с историята на манастира. Неговата статия е публикувана в следващия брой на „Църковен вестник” (1-2 от 13.I.1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия- отговор от В. Златарски, който основно се занимава с оборването на всякакви съмнения относно гроба на Търновския патриарх. Веднага се усъмних в заключението на комисията. Междувременно срещу игумена на манастира архим. Паисий е подета кампания от някои монаси и местни миряни. Защо ли ще нападат игумена, ако той не се е провинил интересно... Откритието в Бачковския манастир въодушевило тогавашната общественост, но Светия Синод по незнайни причини не извършил паметно погребение на св. Патриарх Евтимий и костите стояли в църковния музей. И с право, защото през 1911 г. д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов инициират комисия на Синода и участват в нея. Докладът на тази комисия естествено не е запазен, но се знае, че тя констатирала следните факти:  1) Гробът, съдържащ надписа, е бил отварян по-рано, защото плочата, която го покриваше, бе счупена и частите ѝ не се допълваха, тъй че да дадат началната ѝ форма.
2) Църквата, към която принадлежи гробът, е градена през 1604 год. т. е. нещо 200 г. след смъртта на патриарх Евтимий.
3) Оловната плоча за надписа е взета от стария покрив на църквата; такива плочи и сега са запазени в голямо количество в манастирския склад.
 4) Надписът е правен с мастило върху оловната плоча.
 5) Начертанието на буквите на надписа е ново и няма характерните особености на среднобългарската графика.
 6) Съкращението с точка (св. = свѧтыѧ, арх. = архиепископоѵ, в. = великаго, гр. = града, Трън. = Трънова) е съвсем нов прием в писането.


7) Датирането само от Рождество Христово, а не и от създание мира, е непознато за българската писменост от времето на Евтимия.
8) Подхвърлянето на оловни свитъци с надпис, с цел да се открие изгубен светец, е добре познато явление още от средните векове насам и в други манастирски общини.
9) От разкриването едната гробница до разкопаването на другата съседна, е намерен свитъкът, минали нещо 20 дена.
10) На втората гробница отстрани има дупка; оттам именно е бил изваден надписът, като да е бил преднамерено оставен.
 Йеродякон Методий дори твърди, че костите са местени, а оловният свитък нарочно подхвърлен и разкритият под олтара на черквата „Св. архангели Михаил и Гавриил“ гроб е мистификация от игумена на манастира архимандрит Паисий, който воден от тщеславие съставя подложен надпис и посочва за гроб на великия подвижник място, дето е бил погребан гръцки архиерей. Отношенията между архимандрит Паисий и някои от манастирските братя от една страна и от друга, между него и представителите на Бачковската селска община се влошават много и според протокол № 52/1906 на синода игуменът е свален от поста си.
През 1906 г. Златарски публикува изследване, където пак се налага, че това е гроба на патриарх Евтимий. Но фактите, които сочат обратното са твърде много, за да бъдат подминавани.. 

В манастира явно не е пребивавал Българският патриарх Евтимий, а Йерусалимският патриарх Евтимий, който лично го е осветил и приел в диоцеза си. За това пише и Змей Горянин, който е живял в манастира и работил върху историята на Бачковския манастир над 20 години. В неговата "КОНДИКА НА СВЕТАТА БАЧКОВСКА СТАВРОПИГИАЛНА ОБИТЕЛ" той пише: "Не друг, а самата Божия Промисъл изпратила за гост на Григория във Фили Всесветейшия Иерусалимски патриарх Господина Евтимий- мъж, изпълнен с всяка добродетел, украсен с благочестие и мъдрост, обдарен от Духа Светаго с проницателност и сладкословие... След като престоял известно време в манастира, патриарх Евтимий Иерусалимски си заминал, като благославял и възхвял Божието милосърдие, Което така щастливо вдъхновило великия доместик на Запада и севаста Григорий Бакуриани да изгради такава мощна крепост на чистата и свята Вяра в Христа Спасителя, Каквато винаги имали и зорко пастрили Светите Православни Източни Църкви."
А ето какво пише в сп. „Родопски напредък“, г. IV, септември-октомври 1906 г., кн. V, с. 210-213. "Историческата страна, на устава на манастира е особено важна за нас, защото тя ни дава и някои неизвестни до сега поне у нас историко-географски данни. Пакуриян се е погрижил да осигури и материалното положение на монастиря и, благодарение както на самата пожертвувателност на Пакурияновци, тъй и на неговите близки връзки с византийския императорски двор, на Бачковския мънастир са били дадени големи, разнородни и доходни имения, на които собствеността още тогава е била утвърдена с царски грамоти. Тъй напр. освен владенията в самата околност на монастиря, състоящи от работна земя, гори, ливади, лозя, воденици и др., монастирът е имал такива имения и в Пловдивската епархия, Родопските покрайнини, Беломорската равнина. Серско, та дори чак и в Солунско. Цели заселени места са били отдадени на монастиря да прибира доходите им. Че владенията му са били големи и важни и в южните Родопски места, показва уредбата им в устава, тъй като вторият епитроп е трябвало да бъде седалището му в Мосинопол, сегашният Беломорски град Гюмюрджиня... На изток от гр. Гюмюрджиня в покрайнината на Шапкъна планина се намират няколко помашки и български села, от последните на които най-голямо е селото Монастир, при което има развалини и на старо поселище. Дали тук не е било споменатото в устава предградие Зауца, което тоже е спадало в Мосинополската тема, и това засега не може да се твърди тъй или инък."
За село Манастир, Гюмюрджинско пише архимандрит Кирил Рилски: "
Монастир е разположено на много живописно място. То брои повече от 350 къщи, с две каменни енорийски църкви. След изповедта попитах по-старите селяни, защо тяхното село носи името Монастир? Те ми обясниха, че тяхното село било основано върху развалините на един голям родопски монастир, че всичката тяхна грамадна селска мера била притежание на монастира, поради което и селото им се наричало „Монастир"... На старото място, където е бил разрушения от турците стар монастир, сега се намират монастирските ливади на селото, в средата на които има съградено на старите основи едно параклисче, в което отиваме всяка година да светим вода и да се молим Богу три деня подир св. Димитрий". Достатъчно е, че се е запазило местното предание в селото да отиват всяка година три дни след Димитровден, т. е. на 28 октомврий, стар стил, на това място... От всичко казано, нам ни се струва, че няма да бъдем далеч от истината, ако кажем, че последният Търновски патриарх Евтимий е бил заточен от турците в Родопите, пратен в далечния и уединен ставропигиален монастир. В този именно родопски монастир, който отсетне са разрушили турците, е прекарал последните си дни Търновският патриарх Евтимий. Ако е доживял той до края на живота си и умрял там, то ще е бил погребан от монасите в или около параклиса; ако ли пък е живял в него до разорението му от турците, то и неговата мъченическа кръв е била пролята наедно с кръвта на монасите. Това черквище посетих лично. Местността е живописна, заобиколена с хубава дъбова гора и оживена от бистра планинска река. Аз стъпвах с благоговение в тази света местност, като се пренасях в далечното ни минало, когато, може би, са стъпвали и нозете на патриарх Евтимий."
За гроба на патриарх Евтимий пишат и Никола и Александър Инджови- баща и син. Писателят Никола Инджов в "ИМА НАРОДНА ПАМЕТ ЗА ГРОБА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ":
казва: "Тази история е записана в историко етнографските тетрадки на Илко Димитров, буден тракиец, човек с възрожденско съзнание, който живя деветдесет години и завърши пътя си в Кърджали. Двата негови тома в машинописен препис "История на село Манастир" навярно не са изчезнали, но се изгубиха от очите на изследователите. Потънаха в нечия частна архива манастирските песни, събирани от него и съпругата му Мара Михайлова. Аз познавам споменатите трудове, тъй като съм роднина на Илко Димитров и той ме е допускал до книжата си. Приживе твърденията му за Патриарх Евтимий бяха посрещани с високомерие от учени, не направили усилие да проникнат в устойчивите на забрава и отрицание сведения от Манастир. Те са съхранени дори на чужда земя и през седем - осем поколения. При едно посещение в български села край Одеса попаднах на хора с манастирски корен. Чрез тях сверих топонимията на старото село и намерих потвърждение за съществуването на две необичайно назовани местности - "Владикув гроб"и "Търновските лозя"..."
Синът му Александър Инджов пише: "Родът на баща ми е именно от това място - Беломорска Тракия, в която до Междусъюзническата война над 70 процента от населението  било българско. Пътуването ни бе, за да проследим  според силите си  някакви следи от интересна местна легенда, че там е бил заточен Патриарх Евтимий. До днес съществува и Владикув гроб. Според преданието именно там е бил погребан Патриарх Евтимий. На голям празник и на Задушница манастирчанки се подканяли "Върте да запалим свещ на владиката". Най-вероятно тленните останки на великия българин трябва да се търсят в пределите на голямото християнско гробище в близост до Манастир. Разположено на един от околните хълмове, то дори на пръв поглед е обширно - заема може би четири-пет декара. Въпреки че също не е подминато от разрушителната мощ на историческите хали, все пак са позапазени очертанията на гробовете. Няма, за съжаление, останали надписи, поне на повърхността плочите са без епиграфски следи. Един от малкото камъни със следи от обработка е с придадена форма на копиен връх. Иначе хипотезата, че Патриарх Евтимий е бил заточен именно тук се поддържа не само от Илко Димитров и учителят Мишев. Защитава я и Димитър Керечиев, чиито спомени са публикувани от видния революционер и поборник Христо Караманджуков. В началото на миналия век Кирил, архиерейският наместник в Ксанти по това време пише, че е напълно възможно Евтимий да е бил заточен имено в село Монастерион /Манастир/. Подобни податки могат да се открият и при Йоасаф Бдински, който в "Словото за св. Филотея" твърди, че патриархът е заточен в Македония, а по това време под това име са се разбирали земите до устието на Марица. "Божият човек бе изпратен на заточение в Македония." отбелязва и Григорий Цамблак в своето "Похвално слово за Евтимий", сътворено в началото на 15 век в Киев. Там Цамблак изрично пише, че патриархът, пристигайки в "чуждата страна" се проявил така, че местните жители станали проповедници и негови "благохвалители". А изборът на Манастир без съмнение е бил обусловен от факта, че селото е било метох именно на Бачковския манастир. Близките връзки с Бачковския манастир се подкрепят и от факта, че в Манастир е имало две големи църкви и четири параклиса в околните местности Селището, Пътчината, Камбанище и Черквище. Доказателства историците могат да потърсят и в многозначителния факт, че значимата част от бежанците от беломорското Манастир се заселват не другаде, а в ямболското село Голям Манастир. Точно там, на доминиращите над цялата равнина Манастирски възвишения пък се намират непроучени обстойно и до днес масивни древни руини, свързвани с митичната Парория и манастира на Григорий Синаит, чийто ученик и сподвижник е Евтимий Търновски....
Разбира се, търсенето на следите на Патриарх Евтимий където и да е било трябва на първо място да се осъществява от археолози и историци.. Сигурна съм, че ако има желание винаги ще се намерят средствата, но ако няма желание и да се намерят средствата няма да се стигне до истината...


Източници: Стари броеве на църковен вестник от 1905-06 г., ИМА НАРОДНА ПАМЕТ ЗА ГРОБА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙПоследният пристан на Патриарх Евтимий

"КОНДИКА НА СВЕТАТА БАЧКОВСКА СТАВРОПИГИАЛНА ОБИТЕЛ"- Змей Горянин
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Автор: Грета Костова- Бабулкова 
 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в