В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Един архимандрит разказва за св. Петка и гроба на св. патриарх Евтимий

Света Петка е покровителка на стария български град Гюмюрджина, днес Комотини в Гърция. Четейки разказа на Архимандрит Кирил Рилски ще разберете защо: "На прощалната неделя (сирни заговезни) отслужих божествена литургия в нашия български параклис в Гюмюрджина "Св. Иоан Предтеча", който тогава се намираше в арменската махала, в една арменска къща, на горния етаж. На вечернята съгласно древния православен обичай, простих се с Негово Всеблагоговейнство гюмюрджинския архирейски наместник иконом Иван П. Андонов, когото отсетне заклаха гръцките андарти в градеца Съботско, Воденска епархия, в 1905 година, а така също се простих и с набожните наши българи от Гюмюрджина. Утринта, на чисти понеделник, отпътувах за най-далечното с. Монастир, което се намира на 10 часа разстояние от гр. Гюмюрджина, в недрата на Родопите. От тук започнах да изповядвам православното българско население от Гюмюрджински окръг. 
Монастир е разположено на много живописно място. То брои повече от 350 къщи, с две каменни енорийски църкви- След изповедта попитах по-старите селяни, защо тяхното село носи името Монастир? Те ми обясниха, че тяхното село било основано върху развалините на един голям родопски монастир, че всичката тяхна грамадна селска мера била притежание на монастира, поради което и селото им се наричало „Монастир". Ето какво било преданието за това: ..Селото ни било заселено от нашите прадеди на друго място, което се намира на един час разстояние на запад от сегашното ни село и сега служи за селски ливади. На това место е имало някога голям монастир, що турците разрушили до самите основи. На развалините монастирски отсетне нашите прадеди са основали нашето село, което е получило и монастирската мера да я владее, а така също е получило и своето име Монастир. На това място отсетне излезнали много змии и било невъзможно да се живее там и заради това нашите прадеди са били принудени да го напуснат, като преместили селото на сегашното му място. На старото място, където е бил разрушения от турците стар монастир, сега се намират монастирските ливади на селото, в средата на които има съградено на старите основи едно параклисче, в което отиваме всяка година да светим вода и да се молим Богу три деня подир св. Димитрий, т. е. на 27. X.)". Не далеко от старото параклисче се намират и стари гробища, а така също и една чешма с хубава и чиста планинска вода. Аз попитах селяните на кой светия отиват да се молят на това място? Те не можаха на този въпрос да ми отговорят, а само твърдяха, че по предание отиват на това място да се молят Богу три дни. Достатъчно е, че се е запазило местното предание в селото да отиват всяка година три дни след Димитровден, т. е. на 28 октомврий, стар стил, на това място. Сега пита се, за да се доберем до истината, на кой светия е бил издигнат родопския монастир? Трябва да видим на кой светия паметта се почита най-много помежду родопското православно местно население на 28 октомврий, стар стил, и тогава ще можем да определим в чест на кой светия е бил въздигнат монастира. Най-много помежду родопското православно население се почита и празнува паметта на света мъченица Параскева, наречена „Пятница“, която пострадала в Рим 140 година подир Христа. Службата на тази древна св. мъченица Параскева, както е известно, е написана от знаменитият последен Търновски патриарх Евтимий. Но, пита се сега, защо пък Търновският патриарх Евтимий не е изложил службата на св. мъченица Параскева под числото на 26 юлий, ст. стил, когато е положено да се празнува паметта ѝ в общия църковен православен календар, а я положил на 28 октомврий, ст. стил? Патриарх Евтимий се е ръководил при изложението на службата под числото на 28 октомврий, ст. стил от местното предание на монасите от древния родопски монастир, където той, нам ни се струва, е бил заточен от турците подир падането на второто българско царство. Толкова повече ни дава право да мислим така и обстоятелството, че последният Търновски патриарх Евтимий е написал службата на св. мъченица Параскева в родопския монастир и се ръководил от местното предание на този древен родопски монастир, че той говори в самата служба и за самите агаряни-турците в седмата песен на канона, в първия тропар, където се говори: „Голубице крила имущи златая, и оружием хранима крестним, агаряни же в нощи граду Твоему приближившияся отгнала еси, спасивши верния от убийства, мученица Параскево. . ." От приведеното място от службата на св. мъченица Параскева, като се говори за турците, се установява, че той е написал тази служба подир дохождането на турците, от които той е бил заточен. И че той се е водил от местното предание на монасите, в който родопски монастир той е живел подир заточението му и е написал службата, ние можем да видим от съществуващия в настояще време обичай в монастирския живот. Така напр. паметта на св. Иоан Рилски е положена в общия църковен календар да се празнува под числото 19 октомврий, а ние, монасите на Рилския монастир, празнуваме паметта на св. Йоана Рилски и точната дата на неговата смърт, по местното предание, на 18 август, който празник е известен само на нас рилските монаси в монастиря. Така също може да се каже, че и в родопския ставропигиален монастир, който турците са разрушили до самите му основи, е съществувало между монасите местно предание за точната дата на кончината на св. мъченица Параскева — 28 октомврий, и затова, като е живял патриарх Евтимий в заточение помежду монасите на този монастир, той, като е имал предвид местното предание у монасите на този монастир, написал е службата на св. мъченица Параскева и е поместил тази служба в общия църковен календар, съгласно местното предание, според което тя е умряла на 28 октомврий. Така също патриарх Евтимий се е ръководил от местното предание в родопския монастир, при написването на службата, за да даде точното историческо название на тази св. мъченица, като я нарекъл само „мъченица Параскева“, а не „Преподобна мъченица Параскева, както е наречена в общия православен календар под числото на 26 юлий, защото последното название на мъченицата от 140 година след Христа исторически не е вярно, тъй като тя не е била монахиня. Във времето на света мъченица Параскева не е било още учредено монашеството, като особено църковно общество. То води началото си от Преподобний Антоний Велики, който е живял в третия век.
Пита се сега : Кой е този град на св. мъченица Параскева, за който говори Търновският патриарх Евтимий в службата на св. мъченица Параскева в канона на седмата песен? Нам ни се струва, че няма да бъдем далеч от истината, ако кажем, че той е древния римски град в Иллирия Максимилиянопол, от който, може би, е била родом и св. мъченица Параскева. Това да твърдим ни дава право обстоятелството, че паметта на св. мъченица се е запазила и почита много помежду местното православно и и турско население в гр. Гюмюрджина. В самата среда на града се намират турски гробища, в средата на които стърчат развалини от древна църква, която от местното население се нарича св. Параскева. Всеки петък там ходи, както православното, така и местното турско население да пали свещи. Може да се предположи да е бил тук домът на тази древна св. мъченица, на която паметта живо се е запазила между местното население. Търновският патриарх Евтимий  службата на св. мъченица Параскева говори за нейн град, дето тя е спасила по чудесен начин верните християни от турците-агаряни, за което чудо той е можал да узнае от преданието на родопския древен ставропигиален монастир, дето е бил, навярно, на заточение. От всичко казано, нам ни се струва, че няма да бъдем далеч от истината, ако кажем, че последният Търновски патриарх Евтимий е бил заточен от турците в Родопите, пратен в далечния и уединен ставропигиален монастир св. Параскева. В този именно родопски монастир, който отсетне са разрушили турците, е прекарал последните си дни Търновският патриарх Евтимий. Ако е доживял той до края на живота си и умрял там, то ще е бил погребан от монасите в или около параклиса; ако ли пък е живял в него до разорението му от турците, то и неговата мъченическа кръв е била пролята наедно с кръвта на монасите. Това черквище посетих лично. Местността е живописна, заобиколена с хубава дъбова гора и оживена от бистра планинска река. Аз стъпвах с благоговение в тази света местност, като се пренасях в далечното ни минало, когато, може би, са стъпвали и нозете на патриарх Евтимий.
Грета Костова-Бабулкова
Прочетете още:  ИМА НАРОДНА ПАМЕТ ЗА ГРОБА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN