(1893-1894; 1899-1902; 1912-1913; 1921-1923)
Олга Цанкова
Кръстю Станчев е кореняк търновец, опълченец, бил е и депутат. С прекъсвания четири пъти бил изборен кмет на Търново. Стар стамболовист, към него се обръщали с „бай Станчев“, както на времето към Стамболов. Заради дългата му брада политическите противници му прикачили прякора „Барбата“. Когато не бил кмет или окръжен управител, той практикувал адвокатство.
Последното му кметуване протекло след предсрочни избори от м. ноември 1923 г., а през следващия мандат го сменил младият стамболовист Димитър Йорданов. Помощник-кметове му бит търговците Димитър Маринополски и Никола Цанев. Така се оформила една „тежка кметска управа“, т.е. възрастни хора, наричани често от гражданите стареи.
Кръстю Станчев бил „вече уморен човек“. Но въпреки това приел да стане отново кмет, избран от стамболовисти и обединисти-блокари. Всички го имали за „обединителна фигура“, която може да успокои неспокойната политическа атмосфера в Търновската община. Освен това минавал за „народен човек“. Обичал да седне на чашка - кафе или друго питие - с приятеля се Борис Мокрев, с прякор Камъчето, съратник и той на Стефан Стамболов, бивш кмет на Търново. Където и да седнат, около тях все се събирали съмишленици, повечето политикани (хора, които не могат да живеят без политика). По горещи теми спорели. За Б. Мокрев това била Македония. Кръстю Станчев се ръководел от максимата: „Което е полезно, е добро“. Винаги намирал точната дума, за да обясни нещо кратко и ясно. За него баща ми разправяше:
„Когато отидох да присъствам на заседание на съветниците и му се представих, той се засмя и ми каза: „Ти ли си беляковското бирниче? Идвай! Гледай, слушай и се учи!
Бай Станчев беше човек с голям житейски опит. Добър човек, добряк. Напомняше ми Иван Вителов. Не повишаваше тон. Всеки можеше да го попита за нещо. Ще му обърне внимание или ще каже: „ Обади се пак, да видим! Но в миналото, на младини, бил много буен. Имал голям грях спрямо дядо Климент, казваха търновци. Много го гонил и му причинил големи страдания."
Веднъж баща ми станал свидетел как Кр. Станчев и Б. Мокрев започнали да се препират кой да плати сметката в кафенето. Намесил се съдържателят: „Остави го да плати! Той е кмет. Ти как плащаше, кога беше кмет!“. Някои обединисти-блокари, бъдещи сговористи, обаче омаловажили заслугите на Кр. Станчев. Когато станело дума за него, казвали: „Бай Станчев ли - Барбата - той я караше по хъшовски“.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление. Затова Кр. Станчев оставял съветниците „да си начешат езиците“. Той вземал думата накрая. Но бил готов при нужда да приложи стара стамболовистка тактика: до вратата винаги имало човек на Кр. Станчев - расилния, което било знак, че при нужда може да нахлуят негови хора - стамболовисти, като омиротворители. Защото в миналото не минавало, както се разказвало, без „мушканици и ританици“ по време на заседанията. При предишни кметове се налагало пожарникари да разтървават хваналите се за гуша съветници. Сбивания, завършващи с „натъртени и пукнати глави“, ставали и в Народното събрание, за което пресата съобщавала. Така че всичко се знаело, нищо не оставало скрито.
Първите кметувания на Кр. Станчев са свързани с благоустрояването по европейски образец на Търново и неговото хигиенизиране. Оттогава били най-старите имена на търновските улици: „Осма дружина“, „Шейново“, „Гурко“, „Максим Райкович“, „Зеленка“... Но той не се поддал на някои увлечения на „префърцунени търновци“, които искали да минат за по граждани от съгражданите си и считайки името Марино (днес Марно) поле и Марнополе за „селендурско“, предлагали думата „поле“ да се замени с „простори“.
С името на Кр. Станчев се свързвали много строги заповеди, някои от които се помнели от търновци: затворил мръсните бардаци, забранил на жените да внасят манджи в банята, наредил разстрел на кучетата без намордник по улиците. Това не минало без протести на гражданите. Но той не отстъпил и така дал пример на следващите търновски кметове как да постъпват, когато се прави нещо полезно за града. Така например при кмета Анастас хаджи Димов улиците били разширени въпреки големите протести на някои търновци. След като къщите били „бутнати“, този кмет бил замерян с камъни.
За да омилостиви княз Фердинанд, Кр. Станчев предложил да му подарят хълма Царевец, за да си издигне там дворец. Князът обаче, който винаги се възползвал от такива подаръци - даже имал навик да си ги издейства, този път не приел жеста на стамболовистите. Отново Царевец бил предложен на български монарх - цар Борис III, при кметуването на Тодор Фъртунов, след раждането на престолонаследника Симеон през 1937 г.(1)
Третото кметуване на Кръстю Станчев съвпаднало с голямото земетресение на 1 юни 1913 г. Организирал лагер на Марно поле и направил всичко необходимо, за да се снабди населението с хляб. По негова инициатива се провели различни акции за подпомагане на бедни и пострадали граждани.
Големи усилия направил Кръстю Станчев при последното си кметуване, за да се намери изход от тежкото положение - липса на брашно, а оттам и на хляб за гражданите. Чувствало се, че Бюрото по прехрана не може да оправдае напълно целта си. Затова Кр. Станчев организирал Общоградски комитет, чрез който събрал над един милион лева за прехраната на града. Но със закупеното брашно се решил само отчасти големият проблем за прехраната на населението. Мелничари и хлебари спекулирали с цените на зърното и брашното. (По това време в Г. Оряховица Буров направил складове и купил жито на съгражданите си. Там хлябът бил по-евтин.) В Търново били направени списъци на бедните граждани, на които опозицията, ръководена от Никола Габровски, настоявала да се дава безплатно хляб. Освен това Н. Габровски поставил въпроса от името на групата комунисти да се конфискува имуществото на богатите. Той като добър юрист знаел, че това е противозаконно, но искал съпартийците му да го чуят от кмета. Въпреки всичко цената на хляба в Търново скочила при кметуването на Кр. Станчев, което било в разрез с усилията му и с платформата на коалицията, която го избрала за кмет на града.
А иначе Кр. Станчев и Н. Габровски се разбирали добре, макар да били политически противници. Баща ми ги виждал преди заседанията да си говорят спокойно и да обсъждат някои въпроси. Чувствало се, че Н. Габровски успокоява атмосферата и благодарение на „благоразумието и прозорливостта му“ работата на Общинския съвет протичала нормално. Помощник-кметът Н. Цанев бил много строг и веднага „скастрял“ всеки, който иска нещата да се протакат. Невъздържано се държал Тодор Куцаров, на когото Н. Габровски се налагало да „прави знаци“. В предишния Общински съвет, както баща ми разбрал, социалдемократът Сава Събев и комунистът Сотир Бранков не успявали да успокоят обстановката.
При последното кметуване на Кр. Станчев бил поставен основният камък на Руските гробища в местността Качица, където трябвало по-късно да се съгради храм. Това станало в началото на м. май 1922 г. В тази местност се намирала руската болница и Руският дом на голямата белогвардейска колония, настанени във вили на богати търновци. Кр. Станчев привлякъл техни специалисти да помагат за електрифицирането на града. Когато в града се открила народната библиотека, той я устроил в сградата на ефория „Ан. Попов“(2). По негова идея местността Зеленка се превърнала в народен парк. Тази местност, известна още като Картала, била любимо място за разходки в празнични дни на търновци. По традиция на Гергьовден цели семейства отивали там на люлки, гуляи и билки.(3)
Търновци имали късмет, че опитен човек като Кр. Станчев бил кмет по време на съборите на блокарите и цвеклопроизводителите на 17 септември 1922 г. В деня на съборите той обикалял града и омиротворявал дошлите на събор земеделци, а някои от тях носели цепеници и раздадено им оръжие (пушки). Срещнал се с Райко Даскалов, предупредил окръжния управител Рачев който му имал страха, да не се присъединява към своите (т.е. земеделците). Заплашил го с думите: „Ако падат глави, твоята...!“ Уплашен, Рачев даже настоявал да се забрани провеждането на съборите.
Каквото и централно решение да е действало, между Кр. Станчев и Н. Габровски е имало някакво неофициално "тайно" споразумение, защото комунистите не участвали на страната на земеделците, както последните настоявали. Месеци преди съборите беляковският даскал Стефан Иванов, който поддържал връзка с Петър Филев от Момин сбор, споменавал за „единен фронт“ и показвал позив (афиш), в който се говорело за единен фронт с комунистите. Баща ми споменаваше за разочаравани от Н. Габровски търновски дружбаши и затова предполагаше, че е съществувало споразумение между Кр. Станчев и Н. Габровски. Последният много добре оценявал ситуацията. Положението в Търново било на ръба на гражданската война и неучастието на комунистите предотвратило най-лошото. Заслуга за това имал Н. Габровски.
На заседание на Общинския съвет се взело решение за изготвяне на телеграма - протест срещу правителството на БЗНС. В комисията участвал и Н. Габровски. Телеграмата включвала израза, предложен от Кр. Станчев: „Градът бил като по кърджалийски и даалийски времена“. Отделно от името на комунистическата група била изпратена телеграма, в която се осъждало провеждането на двата събора. Така че Н. Габровски постъпил тактично и не обидил нито Кр. Станчев, нито своите. По думите на баща ми „най-големият гонител на Ст. Стамболов станал по-късно защитник на най-авторитетния търновски стамболовист след Европейската война“.
Последното кметуване на Кр. Станчев било успешно и оставило добри спомени. Той умрял през пролетта на 1924 г. на около 65 г.
Когато идеята да се направи на Боруна „Алея на Възраждането“ не се осъществила, търновци започнали да обсъждат издигането на два паметника на Стамболовия мост - в началото на Ст. Стамболов, а на другия край, към Света гора - на Кр. Станчев. През 1928 г. по време на изложба на портрети на търновските кметове, организирана в Общината, търновци си припомняли с какво е известен всеки един от тях. Стигнало се до мнението: каквото е Димитър Петков като кмет на София, това е Кр. Станчев за Търново. Но можело да се каже: и повече от него.
БЕЛЕЖКИ
1. От учителя Ив. Йорданов баща ми знае, че след сватбата си княжеската двойка прекарала един месец в Търново на Марно поле. Фердинанд си харесал един хълм по посока на Леденик и пожелал там да си направи резиденция. Оказало се, че това е Леденишкият посран дол (всяко село има такова място за добитъка си) и го склонили да се откаже. През 1937 г. учителят историк Тодор Николов станал обществен изразител на недоволството срещу приемане на предложението на кмета - Царевец да се подари на престолонаследника. Тази светиня не е на Търново, а на целия български народ и никой няма право да я подарява. С такива думи той упрекнал Търновската община.
2. Заслуга за откриването на търновската библиотека има най-вече Ал. Пенчев, близък на министъра на БЗНС Стоян Омарчевски. Библиотечната сграда се дължала на търновския професор Георги Манев, министър на просвещението в по-късно правителство. В разгара на лятото на 1940 г. лично министър-председателят Богдан Филов поставил основния камък на днешната сграда на библиотеката и музея. На тържеството присъствал д-р Думанов - известен стамболовист от Плевен. Макар партиите да били забранени, чувствало се оживление сред търновските бивши стамболовисти. Баща ми забелязал как д-р Думанов „намига“, щом срещнел поглед на свой съпартиец от миналото. Теренът
на сградата в турско време бил известен като Хаваджи махалеси, защото на хава срещу Света гора турците си пиели кафето. След Освобождението там се настанили български семейства. По разкази на стари хора на този терен имало чешми с две големи каменни корита и четири шулнаря, ползвани от ханъмите за пране. Но след Освобождението се намерили смелчаги, които премерили силите си и строшили тези чешми, след което водата се изгубила. При строежа на сградата тя отново бликнала, но била бетонирана.
3. Гъстите гори на Зеленка били изсечени и наново били засадени борови дървета при кметуването на Димитър Раев. По предание в беляковското землище на тази местност имало голям извор, купен в турско време от богат турчин, който отвел водите в Търново до самоводския пазар. Затова стари хора на Варуша казвали, че пият вода от Беляковския извор.
Из книгата "ТЪРНОВСКИ КМЕТОВЕ" (1919-1945)
Олга Цанкова
Кръстю Станчев е кореняк търновец, опълченец, бил е и депутат. С прекъсвания четири пъти бил изборен кмет на Търново. Стар стамболовист, към него се обръщали с „бай Станчев“, както на времето към Стамболов. Заради дългата му брада политическите противници му прикачили прякора „Барбата“. Когато не бил кмет или окръжен управител, той практикувал адвокатство.
Последното му кметуване протекло след предсрочни избори от м. ноември 1923 г., а през следващия мандат го сменил младият стамболовист Димитър Йорданов. Помощник-кметове му бит търговците Димитър Маринополски и Никола Цанев. Така се оформила една „тежка кметска управа“, т.е. възрастни хора, наричани често от гражданите стареи.
Кръстю Станчев бил „вече уморен човек“. Но въпреки това приел да стане отново кмет, избран от стамболовисти и обединисти-блокари. Всички го имали за „обединителна фигура“, която може да успокои неспокойната политическа атмосфера в Търновската община. Освен това минавал за „народен човек“. Обичал да седне на чашка - кафе или друго питие - с приятеля се Борис Мокрев, с прякор Камъчето, съратник и той на Стефан Стамболов, бивш кмет на Търново. Където и да седнат, около тях все се събирали съмишленици, повечето политикани (хора, които не могат да живеят без политика). По горещи теми спорели. За Б. Мокрев това била Македония. Кръстю Станчев се ръководел от максимата: „Което е полезно, е добро“. Винаги намирал точната дума, за да обясни нещо кратко и ясно. За него баща ми разправяше:
„Когато отидох да присъствам на заседание на съветниците и му се представих, той се засмя и ми каза: „Ти ли си беляковското бирниче? Идвай! Гледай, слушай и се учи!
Бай Станчев беше човек с голям житейски опит. Добър човек, добряк. Напомняше ми Иван Вителов. Не повишаваше тон. Всеки можеше да го попита за нещо. Ще му обърне внимание или ще каже: „ Обади се пак, да видим! Но в миналото, на младини, бил много буен. Имал голям грях спрямо дядо Климент, казваха търновци. Много го гонил и му причинил големи страдания."
Веднъж баща ми станал свидетел как Кр. Станчев и Б. Мокрев започнали да се препират кой да плати сметката в кафенето. Намесил се съдържателят: „Остави го да плати! Той е кмет. Ти как плащаше, кога беше кмет!“. Някои обединисти-блокари, бъдещи сговористи, обаче омаловажили заслугите на Кр. Станчев. Когато станело дума за него, казвали: „Бай Станчев ли - Барбата - той я караше по хъшовски“.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление. Затова Кр. Станчев оставял съветниците „да си начешат езиците“. Той вземал думата накрая. Но бил готов при нужда да приложи стара стамболовистка тактика: до вратата винаги имало човек на Кр. Станчев - расилния, което било знак, че при нужда може да нахлуят негови хора - стамболовисти, като омиротворители. Защото в миналото не минавало, както се разказвало, без „мушканици и ританици“ по време на заседанията. При предишни кметове се налагало пожарникари да разтървават хваналите се за гуша съветници. Сбивания, завършващи с „натъртени и пукнати глави“, ставали и в Народното събрание, за което пресата съобщавала. Така че всичко се знаело, нищо не оставало скрито.
Първите кметувания на Кр. Станчев са свързани с благоустрояването по европейски образец на Търново и неговото хигиенизиране. Оттогава били най-старите имена на търновските улици: „Осма дружина“, „Шейново“, „Гурко“, „Максим Райкович“, „Зеленка“... Но той не се поддал на някои увлечения на „префърцунени търновци“, които искали да минат за по граждани от съгражданите си и считайки името Марино (днес Марно) поле и Марнополе за „селендурско“, предлагали думата „поле“ да се замени с „простори“.
С името на Кр. Станчев се свързвали много строги заповеди, някои от които се помнели от търновци: затворил мръсните бардаци, забранил на жените да внасят манджи в банята, наредил разстрел на кучетата без намордник по улиците. Това не минало без протести на гражданите. Но той не отстъпил и така дал пример на следващите търновски кметове как да постъпват, когато се прави нещо полезно за града. Така например при кмета Анастас хаджи Димов улиците били разширени въпреки големите протести на някои търновци. След като къщите били „бутнати“, този кмет бил замерян с камъни.
За да омилостиви княз Фердинанд, Кр. Станчев предложил да му подарят хълма Царевец, за да си издигне там дворец. Князът обаче, който винаги се възползвал от такива подаръци - даже имал навик да си ги издейства, този път не приел жеста на стамболовистите. Отново Царевец бил предложен на български монарх - цар Борис III, при кметуването на Тодор Фъртунов, след раждането на престолонаследника Симеон през 1937 г.(1)
Третото кметуване на Кръстю Станчев съвпаднало с голямото земетресение на 1 юни 1913 г. Организирал лагер на Марно поле и направил всичко необходимо, за да се снабди населението с хляб. По негова инициатива се провели различни акции за подпомагане на бедни и пострадали граждани.
Големи усилия направил Кръстю Станчев при последното си кметуване, за да се намери изход от тежкото положение - липса на брашно, а оттам и на хляб за гражданите. Чувствало се, че Бюрото по прехрана не може да оправдае напълно целта си. Затова Кр. Станчев организирал Общоградски комитет, чрез който събрал над един милион лева за прехраната на града. Но със закупеното брашно се решил само отчасти големият проблем за прехраната на населението. Мелничари и хлебари спекулирали с цените на зърното и брашното. (По това време в Г. Оряховица Буров направил складове и купил жито на съгражданите си. Там хлябът бил по-евтин.) В Търново били направени списъци на бедните граждани, на които опозицията, ръководена от Никола Габровски, настоявала да се дава безплатно хляб. Освен това Н. Габровски поставил въпроса от името на групата комунисти да се конфискува имуществото на богатите. Той като добър юрист знаел, че това е противозаконно, но искал съпартийците му да го чуят от кмета. Въпреки всичко цената на хляба в Търново скочила при кметуването на Кр. Станчев, което било в разрез с усилията му и с платформата на коалицията, която го избрала за кмет на града.
А иначе Кр. Станчев и Н. Габровски се разбирали добре, макар да били политически противници. Баща ми ги виждал преди заседанията да си говорят спокойно и да обсъждат някои въпроси. Чувствало се, че Н. Габровски успокоява атмосферата и благодарение на „благоразумието и прозорливостта му“ работата на Общинския съвет протичала нормално. Помощник-кметът Н. Цанев бил много строг и веднага „скастрял“ всеки, който иска нещата да се протакат. Невъздържано се държал Тодор Куцаров, на когото Н. Габровски се налагало да „прави знаци“. В предишния Общински съвет, както баща ми разбрал, социалдемократът Сава Събев и комунистът Сотир Бранков не успявали да успокоят обстановката.
При последното кметуване на Кр. Станчев бил поставен основният камък на Руските гробища в местността Качица, където трябвало по-късно да се съгради храм. Това станало в началото на м. май 1922 г. В тази местност се намирала руската болница и Руският дом на голямата белогвардейска колония, настанени във вили на богати търновци. Кр. Станчев привлякъл техни специалисти да помагат за електрифицирането на града. Когато в града се открила народната библиотека, той я устроил в сградата на ефория „Ан. Попов“(2). По негова идея местността Зеленка се превърнала в народен парк. Тази местност, известна още като Картала, била любимо място за разходки в празнични дни на търновци. По традиция на Гергьовден цели семейства отивали там на люлки, гуляи и билки.(3)
Търновци имали късмет, че опитен човек като Кр. Станчев бил кмет по време на съборите на блокарите и цвеклопроизводителите на 17 септември 1922 г. В деня на съборите той обикалял града и омиротворявал дошлите на събор земеделци, а някои от тях носели цепеници и раздадено им оръжие (пушки). Срещнал се с Райко Даскалов, предупредил окръжния управител Рачев който му имал страха, да не се присъединява към своите (т.е. земеделците). Заплашил го с думите: „Ако падат глави, твоята...!“ Уплашен, Рачев даже настоявал да се забрани провеждането на съборите.
Каквото и централно решение да е действало, между Кр. Станчев и Н. Габровски е имало някакво неофициално "тайно" споразумение, защото комунистите не участвали на страната на земеделците, както последните настоявали. Месеци преди съборите беляковският даскал Стефан Иванов, който поддържал връзка с Петър Филев от Момин сбор, споменавал за „единен фронт“ и показвал позив (афиш), в който се говорело за единен фронт с комунистите. Баща ми споменаваше за разочаравани от Н. Габровски търновски дружбаши и затова предполагаше, че е съществувало споразумение между Кр. Станчев и Н. Габровски. Последният много добре оценявал ситуацията. Положението в Търново било на ръба на гражданската война и неучастието на комунистите предотвратило най-лошото. Заслуга за това имал Н. Габровски.
На заседание на Общинския съвет се взело решение за изготвяне на телеграма - протест срещу правителството на БЗНС. В комисията участвал и Н. Габровски. Телеграмата включвала израза, предложен от Кр. Станчев: „Градът бил като по кърджалийски и даалийски времена“. Отделно от името на комунистическата група била изпратена телеграма, в която се осъждало провеждането на двата събора. Така че Н. Габровски постъпил тактично и не обидил нито Кр. Станчев, нито своите. По думите на баща ми „най-големият гонител на Ст. Стамболов станал по-късно защитник на най-авторитетния търновски стамболовист след Европейската война“.
Последното кметуване на Кр. Станчев било успешно и оставило добри спомени. Той умрял през пролетта на 1924 г. на около 65 г.
Когато идеята да се направи на Боруна „Алея на Възраждането“ не се осъществила, търновци започнали да обсъждат издигането на два паметника на Стамболовия мост - в началото на Ст. Стамболов, а на другия край, към Света гора - на Кр. Станчев. През 1928 г. по време на изложба на портрети на търновските кметове, организирана в Общината, търновци си припомняли с какво е известен всеки един от тях. Стигнало се до мнението: каквото е Димитър Петков като кмет на София, това е Кр. Станчев за Търново. Но можело да се каже: и повече от него.
БЕЛЕЖКИ
1. От учителя Ив. Йорданов баща ми знае, че след сватбата си княжеската двойка прекарала един месец в Търново на Марно поле. Фердинанд си харесал един хълм по посока на Леденик и пожелал там да си направи резиденция. Оказало се, че това е Леденишкият посран дол (всяко село има такова място за добитъка си) и го склонили да се откаже. През 1937 г. учителят историк Тодор Николов станал обществен изразител на недоволството срещу приемане на предложението на кмета - Царевец да се подари на престолонаследника. Тази светиня не е на Търново, а на целия български народ и никой няма право да я подарява. С такива думи той упрекнал Търновската община.
2. Заслуга за откриването на търновската библиотека има най-вече Ал. Пенчев, близък на министъра на БЗНС Стоян Омарчевски. Библиотечната сграда се дължала на търновския професор Георги Манев, министър на просвещението в по-късно правителство. В разгара на лятото на 1940 г. лично министър-председателят Богдан Филов поставил основния камък на днешната сграда на библиотеката и музея. На тържеството присъствал д-р Думанов - известен стамболовист от Плевен. Макар партиите да били забранени, чувствало се оживление сред търновските бивши стамболовисти. Баща ми забелязал как д-р Думанов „намига“, щом срещнел поглед на свой съпартиец от миналото. Теренът
на сградата в турско време бил известен като Хаваджи махалеси, защото на хава срещу Света гора турците си пиели кафето. След Освобождението там се настанили български семейства. По разкази на стари хора на този терен имало чешми с две големи каменни корита и четири шулнаря, ползвани от ханъмите за пране. Но след Освобождението се намерили смелчаги, които премерили силите си и строшили тези чешми, след което водата се изгубила. При строежа на сградата тя отново бликнала, но била бетонирана.
3. Гъстите гори на Зеленка били изсечени и наново били засадени борови дървета при кметуването на Димитър Раев. По предание в беляковското землище на тази местност имало голям извор, купен в турско време от богат турчин, който отвел водите в Търново до самоводския пазар. Затова стари хора на Варуша казвали, че пият вода от Беляковския извор.
Из книгата "ТЪРНОВСКИ КМЕТОВЕ" (1919-1945)
Няма коментари:
Публикуване на коментар