(1908-1911; 1919-1920)
Олга Цанкова
Името му е с ударение на „и“. Той бил два пъти кмет на Търново от Демократическата партия. В Търново демократи били обикновено преселилите се от Дряновско, Тревненско. Кореняците търновци били най-вече стамболовисти, но не били малко и социалистите. В началото демократите били наричани каравелисти, по името на лидера им Петко Каравелов, а най-младите - каравелчета, по народното наименование на най-дребните монети по време на Каравеловото управление.
Иван Вителов бил книжар и книговезец. Изявил се и като туристическа личност. Биографията му като виден търновски книжар и издател е публикувана от проф. Марин Ковачев в сборника „75 години туристическо дружество „Трапезица“ - В. Търново, 1902-1977“. Той е първият професионален издател на пощенски илюстровани картички у нас. Ползва снимките на известните фотографи Адолф Бронфен, Димитър Василев, Адолф Волфрам и най-вече на Онорий Марколеско. Вижте пощенски картички издадени от него.
Родом от Боженци, останал от малък сирак, Иван Вителов е зет на революционера Христо Иванов - Големия (Книговезеца). Отпосле и него започнали да го наричат с уважение Книговезеца.
Баща ми познавал Ив. Вителов от ученическите си години, когато учил в търновската прогимназия и мъжката гимназия. Дословно записаното за него е следното: „Беше човек с приветлив външен вид. Учениците пазарувахме при него. Ако купиш две големи тетрадки, дава ти една тънка. От две-три такива тетрадки си правехме една голяма. Хербария го купих от него, защото ги правеше хубави и продаваше по-евтино. Селските ученици бяхме негова клиентела. Помагаха ли му-плащаха по-малко. С благ тон, тихичко, без грубост, даже да не е доволен, ще каже: „Дай да ти покажа пак, че да се научиш добре! И да приказваше, не спираше да работи. От него можеше да се научат мъдрости. Много често ни казваше: „Което научиш на младини, остава ти до старини. Питаше ни дали знаем девиза на старите търновски еснафи и ни го припомняше: „Помогни си сам! Не чакай наготово като малките деца!”. Щом разбра, че съм от Беляковец, започна да праща по мен поздрави на бай Иван Свирчев“. (Иван Свирчев (1872-1958) е лидер на Демократическата партия в Беляковец, четири пъти кмет на селото.)
Иван Вителов бил авторитетен кмет. При първото му кметуване за негови помощник-кметове били избрани Димитър Маринополски(1) Димитър Смилов(2), а при второто имал за помощници Светослав Церовски и Стефан Куманов - много известен радикал (радикал-демократ).
При първото кметуване на Иван Вителов се обявила Независимостта на България (22 септември 1908 г.). Иван Свирчев завел петдесетина беляковчани на това историческо събитие на Хисаря (Царевец). Той разказвал, че хората се поздравявали с: "Честито ни царство!“. Някои подхвърляли: „Като си върнахме царството, да си върнем и столнината!“. Отговаряли с: „Амин!“. Много вино и ракия се изпило по домовете.
Този период до Балканската война бил най-хубавото време за България. Българският лев бил златен, а народът със самочувствие. В Търново били построени големи и хубави къщи. Градът се разраснал и към местността Зеленка. Но много къщи в старата част на града се срутили от земетресението на 1 юни 1913 г. Със съдействието на Иван Вителов било отдадено място на хълма Царевец за вечно ползване от туристическото дружество „Трапезица“. Там се издигнала туристическа хижа. В миналото тя била предпочитана за пренощуване на гостите на града. На шега някой казвал, че това е най-безопасното място, защото „Лъв пази крепостта, а хижата - разперен орел“. (Става дума за каменния лъв пред Царевец и препариран орел в една от стаите на хижата.)
Второто кметуване на Иван Вителов било по време на голямата покруса след Европейската война. След стопанската разруха и чудовищния Ньойски договор българският лев станал книжен. Най-трудно се оказало изхранването на населението. Със специален закон се създали Бюра по прехраната с бюджет във всяка община. Контролът не се оказал ефикасен. Търговци и особено мелничари укривали и препродавали жито и брашно на по-високи цени. Наложило се да внасяме жито от Америка.
Иван Вителов имал големи заслуги за издателската дейност в Търново. Бил стопанин на сп. „Звезда“, издател на речници, книги, между които популярната "Чичо Томовата колиба“. Когато през 30-те години в града пристигнали живеещите в София търновци и се умувало как да се напише и издаде история на Търново, изплувал споменът за този обичан търновски труженик. „Де да беше жив Иван Вителов!“, съжалявали за ранната му кончина търновци.
Иван Вителов починал на 53-годишна възраст през 1922г. Обещано било една улица да носи неговото име, но това си останало на думи.
БЕЛЕЖКИ
1. Димитър Маринополски, търговец, починал на около 70 години през 20-те години, е брат на учителката-философка д-р Зоя Ставрева (1883-1962) и на литературния критик и преводач Йордан Маринополски (1874-1924).
2. Димитър Смилов е от големия род Смилови. Негов син е демократът Дончо Смилов - окръжен управител на Търново (1926-1931). Коренът на рода е от с. Ветренци. От този род е и политикът Боян Смилов - юрист, шеф на крилото националлиберали-смиловисти. Министър на правосъдието в кабинета на Александър Цанков до Септемврийското въстание (1923 г.). Писал проект за Закон за защита на Отечеството. От този род е и Недялко Смилов - директор на девическата гимназия до 9.1Х.1944 г.
Родът Смилови е дал много видни деятелки на търновското женско движение (д-во „Радост“): Анастасия (Сийка) Смилова, сестра на пом.кмета Димитър Смилов, се прочула със събраните от нея 2-300 подписа, предадени на Великото народно събрание в Търново през 1911 г., за да се дадат политически права на жените в България. Мариола Смилова дарила много средства на дома за стари хора в Търново. Дъщеря й Люба Михайлова - учителка в стопанското училище, била известна с хубавите ученически литературно-музикални програми представяни на различни празници.
Из книгата "ТЪРНОВСКИ КМЕТОВЕ" (1919-1945)
Няма коментари:
Публикуване на коментар