В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Пожарите в старо Търново

Амфитеатралното разположение на къщите, слепени една о друга, позволява да стават в града чести и ужасни пожари. Ето и спомени на някои от тях, според както се намират в някои черковни книги на известното до Търново село Арбанаси:
- 1680 г. 20 март. Изгоря градът. 1680 г. март 25. Цялото Търново изгоря. Само една къща остана, къщата на стария Ибрахим-ага.
- 1818 г. На Великден, в четвъртък по 3 часа вечерта, изгоря целият Баждарлък (главната чаршия).
- 1825 г. Изгоря Баждарлъкът в Търново.
- 1845 г. 28 юний. Запали се град Търново ноще сахатя по 3 и изгоря града. Огънят почна от брашованския дюкян, от джамията на Баждарльк, и стигна до църквата „Св. Богородица“. На другата година, като дойде Султанът, пометоха пепелищата и наредиха от двете страни дъски, за да няма изгорялата улица „Баждарлък“ грозен вид. Тогава изгоря и гръцкото училище.  
В 1846 година. Този пожар се подхванал от един дюкян, който се намервал срещу днешната кантора на Тодор Лазаров на Баждарлък. Там имало липискански дюкяни. Пожарът стигнал до къщата на Никола х. Петков, но турците го спрели да не изгори полицията им, която била една стара арменска къща, в която се намервал и харемът на пашата или войводата, както са наричали тогава пашата, а конакът му — войводница.
- 1847 г. 8 юлий. Запали се Търново и изгоряха 5 къщи и една фурна.
Друг пожар станал през 1848 година. За този пожар се запазила следната бележка: „На 4 юлий 1848 год. избухна пожар през нощта около 3 часа и направи на пепел 600 къщи, 400 дюкяна, 7 хотела или хана, 1 джамия и 1 човек. Огънят се подхвана от джамията на Баждарлък, стигна до църквата "Св. Никола" и повърна до бояджиите. Двете български училища не можаха да се спасят от този пожар“. Тогава изгоряло училището при „Св. Никола“ и сетне го възобнови х. Минчо. Пожарът се подхванал от едно дюкянче на Фичето. Като майстор, носили му талаж, с който напълнили една стая. Двама души работници живеели в друга стая. Единият взел фенерчето и отишъл да дири стомната с вода в стаята с талаша. Като запалил талаша, затекъл се да търси вода да гаси пламъка. Докато се върне, огънят обхванал стаята и цялото здание. Другарят му изгорял вътре. Пожарът стигнал до Лефтеровия сокак, който се намервал там, гдето е сега амболаторията на д-р Игнатов, към „Св. Спас“, а нагоре до къщата на Никола Живков, баща на бившия министър Георги Живков или днес до къщата, бивша на д-р Стоянчев, която купи преди няколко време П. Олеков, терзия. Под тази къща се намерва дюкяна на Бр. Недялкови. Къщата на Живков била направена от тухли и спряла пожара. Казах, че пожарът стигнал до бояджиите. Техните дюкяни се намерваха там, гдето е днес популярната банка. Там имаше две улици, сега е само една. На долната уличка имаше около 40 дюкяна бояджийски, малки, ниски, с капаци, които се издигаха нагоре. След освобождението се унищожиха тези две улици и стана една. По повод на този пожар П. Р. Славейков написал една елегия във Враца като ученик. В тази елегия от страна на един млад търновчанин се оплаква от нещастието, което постигнало града. Младият търновчанин се намервал в "Светата гора“ и тъжи горчиво за дюкяна си и за богатството си, което изгуби от този пожар.
- Ханът, който се намерва зад хотел Борис по шосето към Русе, принадлежал на Пейча Самсаря и се нарича днес „Батак хан". Той изгорял през 1841 година на 7 юлий на св. Неделя или св. Кириаки. Гърците изтълкували, че пожарът станал, защото не се празнува този ден, който се падал на 7. VII. или днес на 20 същи месец, и наредили да се празнува този ден. Ханът бил терзийски. Турците не позволявали на калфите да спят в къщите на господарите да не се покварват нравите, и ги задължавали да спят в хана. В този хан се побирали работниците на няколко терзии.
 
-1849 г. 5 юлий. На 1 часа във вторник запали Търновото и стана такъв голям пожар, че изгоря надолу до Баждарлъка, а нагоре до самарджиите. Изгоряха 6 хана, около 610 къщи и дюкяни и българското училище до църквата Св. Никола“. -Пожарът на 1879 г. юний 26., след пристигането на първия български княз Александръ I., уничтожи целия западен край на Търново, като изгоряха около 30 къщи и 40 дюкяна."
Последният пожар, при който градът нямаше пожарна команда, накара градското общинско управление да купи толумби и да състави пожарна команда, като нареди няколко години по-късно и две наблюдателни кули, от които чрез телефон се дават на началника на пожарната команда съобщения за избухването пожар в някоя част на града. От това време насетне пожарите в града станаха редки и не опустошителни, благодарение на пожарната команда, разширението на улиците и снабдението на града с малко-много достатъчно вода.


Източници: "Пътеводител на В. Търново и околностите му" от 1907г., Йордан Кулелиев- Общински вестник „Велико-Търново“ Брой 26 1932г.
Грета Костова-Бабулкова

Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN