През 1832 - 1833 година били построени воденицата, тепавицата и гайтанджийницата на търновския търговец - абаджия - Георги Димитров Кисимов в местността Сини вир. В тоя голям строеж взели участие много мъже от Чолакова махала, като майстори, строителни и общи работници. Георги Д. Кисимов бил родом от Трявна и това благоприятствало връзките между него и работниците. В Търново имало доста много хора от родните си места, които, им били били земляци. Такъв бил и даскал Димитър - куцият, родом от Дряново. Това спомогнало работниците да се решат да пратят синовете си да учат при даскал Димитър, а други при даскал Коча при черквата "Св. Константин".
Обучението на децата траело от м. ноември до края на м. април. Децата живеели на квартира и в извънучилищно време помагали на хазаина си в домашните му работи и в дюкяна или работилницата. При такива условия се учили някои от децата момчета, родени през годините от 1933 до 1648г.,
Георги Марков, род. 1833г., Иван Марков - род. 1939г. , Трифон Петров- род. 1840г., Колю Кънев Николов /Никоолу/ - Уста Колю Никоолу- род. 1840г., Георги Петров Ангелов - род. 1841г., Илия Станев Кънев- род. 1841г., Станю Стайков Калчев - Заяков - Уста Станю - род. 1841г., Атанас Колев Геновски - род. 1842г., Ангел Дончев Кънев - Чолаков - род. 1844г., Георги Кънев Петрушев - род. 1845г., Тодор Кънев Николов-Никовски - род. 1846г. и други.
Обучението на децата в Търново било свързано с доста трудности- особено, трудно било набавянето на храна, заплащането на спането и отоплението, още по-трудно било за жителите на Чолакова махала да търсят и да доведат духовно лице от Търново, Присово или Дебелец, за изпълнение не християнските обреди — кръщаване, венчаване и опяване и обичаи - погребение, помен, задушница, освещаване на вода, на къща, молебени. Тия трудности ги подтикнали, с общи усилия - по примера на другите села и на Търново да построят обществена сграда, която да задоволи нарасналите им нужди — за жилище на духовното лице, помещение за извършване на християнските обреди, за общоселски административни нужди, за селски дюкян, както и за устройване на килийно училище.
Сградата била започната през 1848г. и завършва през 1850 година. Построяването дава възможност да идва и да живее тук духовно лице. Някои от свещениците обслужвали селото били съгласни срещу допълнително заплащане да учат децата по метода на килийното обучение, но нямало условия за това. След построяване на новата сграда, дошлият поп Никита се съгласил и най-дълго време живял, и учил момчетата / от 1858 г. до 1875г.
Килийното училище в с. Чолакова махала било като другите килийни, училища в българските земи — вид начално училище, създадено през турското робство. За всички килийни училища в завладените български земи е характерно това, че били организирани при манастири и черкви, през ХVII и ХVIII век, а към началото на XIX век - и в занаятчийски работилници и частни домове. Учебното съдържание и насоките на възпитание имали средновековен характер. Учениците първо били запознавани с имената на буквите и след това с четенето, писането, с черковното пеене и по-рядко със смятането. За учебници служели църковно - служебни книги, като Часослова - Наустницата напр. Това е църковна книга, по която се извършвало ежедневното богослужение в православния храм - утринна, вечерня, отделно литургия, провеждани на различни часове на деня, от тук името Часослов, а наименованието "Наустница” идва от това, че молитвите се учели наизуст. След Часослова учениците започвали да изучават книгата "Апостол", която съдържа новозаветните книги "Деяния на апостолите" и "Послания на апостолите", пригодена за четене в християнската черква. Освен тия две книги, учениците /някои от тях/, изучавали "Псалтира". Тая книга от Стария завет, съдържала библейски псалми/ хвалебствено - благодарствени химни/. Псалтирът бил преведен на старобългарски език от Кирил и Методий, и е бил изучаван отделно - като учебен предмет в българските килийни училища. Църковните книги - "Светче" и "Требник" в килийното училище в с. Чолакова махала не са се изучавали, изучавани са били само от тия които се подготвяли за свещеници в Петропаловсия манастир. В килийното училище, в което бил учител поп Никита ограмотяването ставало, като първоначална научавали, имената на буквите; "аз", “буки“, "веди", "глаголи" т.н. , след което преминавали към сричане и четене на думи. Обучението на писане се извършвало след това и с по-напредналите. Някои се научавали да четат, но неуспявали да усвоят писането. Можели единствено да си напишат имената.
Буквите се пишели по начина на печатните църковнославянски букви. Само някои от по-успяващите ученици се научили да пишат ръкописни букви не само за подписване на имената си, а и за писане на писма и за някои други случаи, т. е. усвоили ръкописното черковнославянско писмо. Условията за обучението били примитивни. Една от стаите била обзаведена за учебна стая. Накрай трите стени били поставени на чукани дъски. Тия дъски, служели за пейки. На тях сядали момчетата ученици. Имало.. едно трикрако столче за поп Никита. Отоплявали се със зидана печка - джамал. На всеки ученик се задавало какво да учи. Поради липсата на учебници и поради малкия брой на използваните църковни книги, учело се на смени и то само в учебната стая. Запознаването с буквите и заучаването им ставало чрез записване на същите върху хартийки, които всеки ученик втиквал в разцепената част на клечки, и ги носел в торбичката си. Това му давало възможност да ги учи в дома си. Учениците си служели и с малка четвъртита дъска, намазана с восък — "Панакида”, на която написвали църковнославянските знаци. През по-топли и слънчеви дни писането на буквите ставало на двора.
След време на учениците били доставени буквари и тогава те, а и учителят били улеснени в работата си. Какъв е бил букварът няма данни за запазен екземпляр от кого. Някои деца, които напредвали бързо в букварното учене преминавали към изучаване Наустницата /Часослова/ и учели молитвите наизуст. След това четели от Апостола, от Псалтира и от Светчето. Някои от по-напредналите ученици били назначавани за надзорници - на групи, или на всичките ученици, когато учителят поп Никита бил зает със своите свещенически задължения. Пол Никита бил строг и взискателен. Към непослушните прилагал телесни наказания: чукване с пръчка по главата, дръпване на ушите, задължавене да се стои прав, дори и с вдигнати ръце, наказания да почисти всички помещения и понякога да почисти целия двор. На по-големи лудории и непокорство биел с пръчката си по дланите на ръцете. Но боят го прилагал като наказателно средство в краен случай. Най-често си служел с наставления - проповеди и викане на бащите за разтвор. Те най-добре се справяли с непослушните си синове, защото държали строго децата им да получат образование. Поп Никита е държал да се учи църковно, пеене и някои от по-възприемчиви ученици са пеели при изпълнението на църковните обреди. Най-добри певци били: Тодор Кънев Никовски, Йордан Колев Миновски, Петко Станев и др. Същите, пееха в триглас на Петко Станев Стайков, който беше титуляр певец в черквата до края на живота си - 1929 година.
Килийното училище в с. Чолакова махала било като другите килийни, училища в българските земи — вид начално училище, създадено през турското робство. За всички килийни училища в завладените български земи е характерно това, че били организирани при манастири и черкви, през ХVII и ХVIII век, а към началото на XIX век - и в занаятчийски работилници и частни домове. Учебното съдържание и насоките на възпитание имали средновековен характер. Учениците първо били запознавани с имената на буквите и след това с четенето, писането, с черковното пеене и по-рядко със смятането. За учебници служели църковно - служебни книги, като Часослова - Наустницата напр. Това е църковна книга, по която се извършвало ежедневното богослужение в православния храм - утринна, вечерня, отделно литургия, провеждани на различни часове на деня, от тук името Часослов, а наименованието "Наустница” идва от това, че молитвите се учели наизуст. След Часослова учениците започвали да изучават книгата "Апостол", която съдържа новозаветните книги "Деяния на апостолите" и "Послания на апостолите", пригодена за четене в християнската черква. Освен тия две книги, учениците /някои от тях/, изучавали "Псалтира". Тая книга от Стария завет, съдържала библейски псалми/ хвалебствено - благодарствени химни/. Псалтирът бил преведен на старобългарски език от Кирил и Методий, и е бил изучаван отделно - като учебен предмет в българските килийни училища. Църковните книги - "Светче" и "Требник" в килийното училище в с. Чолакова махала не са се изучавали, изучавани са били само от тия които се подготвяли за свещеници в Петропаловсия манастир. В килийното училище, в което бил учител поп Никита ограмотяването ставало, като първоначална научавали, имената на буквите; "аз", “буки“, "веди", "глаголи" т.н. , след което преминавали към сричане и четене на думи. Обучението на писане се извършвало след това и с по-напредналите. Някои се научавали да четат, но неуспявали да усвоят писането. Можели единствено да си напишат имената.
Буквите се пишели по начина на печатните църковнославянски букви. Само някои от по-успяващите ученици се научили да пишат ръкописни букви не само за подписване на имената си, а и за писане на писма и за някои други случаи, т. е. усвоили ръкописното черковнославянско писмо. Условията за обучението били примитивни. Една от стаите била обзаведена за учебна стая. Накрай трите стени били поставени на чукани дъски. Тия дъски, служели за пейки. На тях сядали момчетата ученици. Имало.. едно трикрако столче за поп Никита. Отоплявали се със зидана печка - джамал. На всеки ученик се задавало какво да учи. Поради липсата на учебници и поради малкия брой на използваните църковни книги, учело се на смени и то само в учебната стая. Запознаването с буквите и заучаването им ставало чрез записване на същите върху хартийки, които всеки ученик втиквал в разцепената част на клечки, и ги носел в торбичката си. Това му давало възможност да ги учи в дома си. Учениците си служели и с малка четвъртита дъска, намазана с восък — "Панакида”, на която написвали църковнославянските знаци. През по-топли и слънчеви дни писането на буквите ставало на двора.
След време на учениците били доставени буквари и тогава те, а и учителят били улеснени в работата си. Какъв е бил букварът няма данни за запазен екземпляр от кого. Някои деца, които напредвали бързо в букварното учене преминавали към изучаване Наустницата /Часослова/ и учели молитвите наизуст. След това четели от Апостола, от Псалтира и от Светчето. Някои от по-напредналите ученици били назначавани за надзорници - на групи, или на всичките ученици, когато учителят поп Никита бил зает със своите свещенически задължения. Пол Никита бил строг и взискателен. Към непослушните прилагал телесни наказания: чукване с пръчка по главата, дръпване на ушите, задължавене да се стои прав, дори и с вдигнати ръце, наказания да почисти всички помещения и понякога да почисти целия двор. На по-големи лудории и непокорство биел с пръчката си по дланите на ръцете. Но боят го прилагал като наказателно средство в краен случай. Най-често си служел с наставления - проповеди и викане на бащите за разтвор. Те най-добре се справяли с непослушните си синове, защото държали строго децата им да получат образование. Поп Никита е държал да се учи църковно, пеене и някои от по-възприемчиви ученици са пеели при изпълнението на църковните обреди. Най-добри певци били: Тодор Кънев Никовски, Йордан Колев Миновски, Петко Станев и др. Същите, пееха в триглас на Петко Станев Стайков, който беше титуляр певец в черквата до края на живота си - 1929 година.
С построяването на сградата на черковата, по случай освещаването ѝ Митрополит Иларион Макариополски - пръв българин митрополит в гр. Търново - 1872 година, което е голямо събитие за жителите на селото, пол Никита подготвя много добър хор от учениците си и възрастни бивши негови възпитаници.
За това голямо събитие се разправяше от възрастните жители на селото до края на живота им. Тогава владиката останал много доволен, и им изказал своята голяма благодарност, както на поп Никита, така също на хористите и на селените, построили храма.
С преместването на църковната служба в новата черковна сграда храм "Свети Архангел Михаил", учебните занятия при по-топло време се провеждали в голямата стая, ползувана преди това за извършване на обреди, обичаи и други - до построяването на новата училищна сграда 1938г.
През 1875 г. поп Никита прекратява дейността си като учител, в килийното училище и продължава да служи само, като свещеник, в селото. Че е свещеник и през 1879г. се потвърждава и от писмото му до Търновския митрополит от 25 януари 1879г., който е председател на Окръжния Училищен съвет в Търново, приложено към фонд 961 К, опис 1 а. е./ архивна единица/ 74 в Дирекция "Държавен архив" - гр. В. Търново, подписва се- "Свещеноинок Никита".
През 1875 г. поп Никита прекратява дейността си като учител, в килийното училище и продължава да служи само, като свещеник, в селото. Че е свещеник и през 1879г. се потвърждава и от писмото му до Търновския митрополит от 25 януари 1879г., който е председател на Окръжния Училищен съвет в Търново, приложено към фонд 961 К, опис 1 а. е./ архивна единица/ 74 в Дирекция "Държавен архив" - гр. В. Търново, подписва се- "Свещеноинок Никита".
В това писмо пише: Ваше Високопреподобие Отче, Архимандрите ......
1. Селото ни се състои ат 40 къщи, а турци няма.
2. Има едно училищно здание, което е в просто положение.
3. Нямами и никакви иждивения и разноски, освен годишната заплата на учителя ни.
4. Училището ни е просто и няма никакви имоти.
5. Учителя ни е един, името му е Юрдан Кочев /моя бележка-Юрдан Кочев Минчев - Миновски/, отечеството му е същото ни село, образовал се е в селото ни, и в селото Ганчовец - Дряновско Окръжие и няма свидетелство за учението си.
6. Ето че по Високата Ви заповед, ще доди учителя ни заедно със селските ни Старейшини, според назначението да му са потвърди кондратат и оставаме за всегда най-покорни и дълбоко почитание.
В разказваните спомени за живота си много жители на с. Чолакова махала изразяваха уважение и благодарност към техния учител поп Никита, че им е дал първоначалните познания, та да могат да четат книги и вестници, а повечето от тях и да пишат на говорим български език, а не само на черковнославянски. Действително, първоначалните им познания и придобиването на обща култура от тях са били на основа на обучението им в класните училища в Търново, в Петропавловския манастир и в други Учебни заведения, и са им помогнали да станат и добри майстори — занаятчии и строители, учители, певци, земеделец, градинари... За добрите отношения; между хората в селото има своя дял и поп Никита, който при всяка изискваща намесата му ситуация чрез беседи е въздействувал на своите енорияши.
Трябва да се съжалява, че за последните години от живота на тоя човек - просветител, не е написано много освен това в запазения/засега открит/ документ при Дирекция "Окръжен държавен архив" - В. Търново - частично цитиран в по-горния текст.
Поп Никита е дал толкава много на хората от с. Чолакова махала в годините на черното турско робства и заслужава по-голяма известност и почит от бившите и сегашни, и бъдещи жители на тоя квартал - "Чолаковци". Също по спомени - поради липса на ненамерени писмени документи, през учебната 1875/1876 година учител е дякон Неофит от с. Длъгня. В килийното обучение Дякон Неофит използвал взаимоучителната метода. Той бил весел, буен и част от учебното време прекарвал на открито с учениците си и занимания по гимнастика - марширували с дълги тояги, разделял ги и на две групи да правят боеви упражнения. През 1876 година се преместил като учител в с. Дебелец.
През учебната 1876/1877 година е учител даскал Стоян от с. Присово. През учебната 1877/78 г. е учител даскал Стоян от с. Килифарево. През 1878 година образованието става задължително и за момиченцата. От същата година започват обучението в първо отделение, и на по-големи деца — момчета - дори и на 10 годишна възраст, защото има изискване за момчетата, които ще работят на зеленчукова градина в чужбина да са завършили основно образование, т. е. да могат да четат и да пишат. Записването на такива по-големи деца става по искане на родителите им ; със съгласието на учителя, и на училищното настоятелство.
През Руско-турската война освободителна война - 1877/1878 години, като помощник на княз Черкезки, а след това като помощник и на княз Дондуков - Корсаков, и по-точно - като завеждащ Отдела на народно просвещение и доходните дела, професор Марин Дринов, поставя учебното дело в България на демократична основа. Той създава първия законодателен документ - "Привременен устав на народните училища" в 1878 година - през временното руско управление в България и се организират първите основни училища от учебната 1878/1879 година започва първа отделение по изискванията на устава. От есента на 1878 година приключва обучението на децата по устава на килийните училища.
Написал: Янко Йорданов Атанасов, роден на 16 октомври 1912 година. в с.Чолакова махала/кв. "Чолаковци" -1970г. в състава на гр. В. Търново. Сега живущ на ул. "Христо Ботев"№25, гр. В. Търново.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
1. Селото ни се състои ат 40 къщи, а турци няма.
2. Има едно училищно здание, което е в просто положение.
3. Нямами и никакви иждивения и разноски, освен годишната заплата на учителя ни.
4. Училището ни е просто и няма никакви имоти.
5. Учителя ни е един, името му е Юрдан Кочев /моя бележка-Юрдан Кочев Минчев - Миновски/, отечеството му е същото ни село, образовал се е в селото ни, и в селото Ганчовец - Дряновско Окръжие и няма свидетелство за учението си.
6. Ето че по Високата Ви заповед, ще доди учителя ни заедно със селските ни Старейшини, според назначението да му са потвърди кондратат и оставаме за всегда най-покорни и дълбоко почитание.
Трябва да се съжалява, че за последните години от живота на тоя човек - просветител, не е написано много освен това в запазения/засега открит/ документ при Дирекция "Окръжен държавен архив" - В. Търново - частично цитиран в по-горния текст.
Поп Никита е дал толкава много на хората от с. Чолакова махала в годините на черното турско робства и заслужава по-голяма известност и почит от бившите и сегашни, и бъдещи жители на тоя квартал - "Чолаковци". Също по спомени - поради липса на ненамерени писмени документи, през учебната 1875/1876 година учител е дякон Неофит от с. Длъгня. В килийното обучение Дякон Неофит използвал взаимоучителната метода. Той бил весел, буен и част от учебното време прекарвал на открито с учениците си и занимания по гимнастика - марширували с дълги тояги, разделял ги и на две групи да правят боеви упражнения. През 1876 година се преместил като учител в с. Дебелец.
През учебната 1876/1877 година е учител даскал Стоян от с. Присово. През учебната 1877/78 г. е учител даскал Стоян от с. Килифарево. През 1878 година образованието става задължително и за момиченцата. От същата година започват обучението в първо отделение, и на по-големи деца — момчета - дори и на 10 годишна възраст, защото има изискване за момчетата, които ще работят на зеленчукова градина в чужбина да са завършили основно образование, т. е. да могат да четат и да пишат. Записването на такива по-големи деца става по искане на родителите им ; със съгласието на учителя, и на училищното настоятелство.
През Руско-турската война освободителна война - 1877/1878 години, като помощник на княз Черкезки, а след това като помощник и на княз Дондуков - Корсаков, и по-точно - като завеждащ Отдела на народно просвещение и доходните дела, професор Марин Дринов, поставя учебното дело в България на демократична основа. Той създава първия законодателен документ - "Привременен устав на народните училища" в 1878 година - през временното руско управление в България и се организират първите основни училища от учебната 1878/1879 година започва първа отделение по изискванията на устава. От есента на 1878 година приключва обучението на децата по устава на килийните училища.
Написал: Янко Йорданов Атанасов, роден на 16 октомври 1912 година. в с.Чолакова махала/кв. "Чолаковци" -1970г. в състава на гр. В. Търново. Сега живущ на ул. "Христо Ботев"№25, гр. В. Търново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар