В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Свети Тривелий, благоверен Цар Български Тервел, Първи Покръстител


Изображение от Преображенския манастир
 Стереотипът по отношение на първите царе в официалната историография е толкова силен, че всяко доказателство се замита под килима, само и само да не опровергае доминиращата хипотеза. Тази стройна конструкция започна да се пропуква едва през последните години..
Оловният печат на Тервел, съхраняван в музея на Дъмбъртън Оукс, САЩ /Dumbarton Oaks Museum, USA/ е изключително ценен за нашата държава. Освен, че е най-ранното автентично портретно изображение на средновековен български владетел, върху задната му страна е гравиран равнораменен кръст, с кръг в центъра т. нар. монограм на Тервел и има надпис - "Богородице, помагай на кесаря Тервел". Много важно е да се отбележи факта, че по време на Тервеловия период българите не са наричани от чуждите летописци нито мръсни, нито нечисти. През цялото това време личи едно почтително, уважително отношение към българите, което ни води до извода, че точно Тервел е Първият Покръстител, както пише Паисий Хирендарски. Според византийските дворцови правила няма как да е бил провъзгласен за кесар, без преди това да е бил кръстен. С титлата "КЕСАР", може да се удостои ЕДИНСТВЕНО -ХРИСТИЯНИН! Един владетел- християнин моли за помощ Бога и св. Богородица при покръстването на своя народ!

Рая Заимова публикува едни много интересни факти в своето изследване за българския владетел Тервел. Тя казва: "През  20-те  години  проф.  Йордан  Иванов  е  първият  лектор  в  Школата  за  живи източни  езици  в  Париж.  Тогава  присъства  на  тържества  по  случай  честване  на годишнина  от  създаването  на  йезуитския  колеж  „Луи  Велики”.  В  труда  на  Дюпон-Ферие за историята и театъра на колежа той намира, че има три програми от театрални пиеси  със  сюжет  за  покръстването  на  българите  от  Тервел,  наречен  Требелиус. Впоследствие издирих още 19 с главно действащо лице Тервел, представяни през ХVІІ и ХVІІІ в. в учебния театър на йезуитите в Западна Европа, а напоследък проф. Надежда Андреева допълни изследванията с още пет немски пиеси от ХVІІІ в. Статистиката показва, че популярността на кръстителя Тервел в католическия свят на  модерното  време  е  много  голяма.  Едни  от  първите  свидетелства  за  това  са  от  светската италианска историография в лицето на Марк-Антонио Сабелико от края на ХV-ХVІ в. –от  които  се  усеща  известна  митичност:  „Както  се  говорело,  първият български  крал- кръстител,  е  Требелиус...” На какво се дължи тази известност на българския владетел сред католиците ако не на това, че той възприема кръщение от Римската църква.
Но нека разгледаме последователно всичко.. Както пише архимандрит Кирил Рилски в своята книга за Българската Илирийска църква: "Илирийските българи първи на Балканите и в Европа приемат християнството от апостол Павел при първото му стъпване на европейския континент към средата на І век сл. Хр. Църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. До 535 година Българската Илирийска църква се е намирала под църковната каноническа власт на Римския Папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на император Юстиниан Великий. Най-сетне V Всел. Събор турил край на папскитe протести, както ние виждаме от издадения закон в 545 година от император Юстиниан Великий, с когото Блаженейшият архиепископ на Първа Юстиниания по своите църковни привилегии се изравнява с Римския, Цариградския и др." Авторът пояснява също, че една част от илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските, древни илирийски българи са били съвършено подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменици- Балкански илирийски българи. Като дошъл Аспарух с една дружина камски българи, те се обединили в едно и по такъв начин е било турено основата на първото българско царство. И ето какво пише Паисий за Тервел:"..Българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събор самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. На Петия вселенски събор цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ - никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия /Тервел/ приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие/Преслав/, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845г. Мортагон, или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ." Виждаме, че Тервел приема кръщение от Римската църква, но само 50 години българите държали вярата и след това имало отстъпление от нея, за което говори освен Паисий и западни автори като Бл. Клайнер, който казва, че българите възстават против владетеля си като на негово място поставят Телец. Този преврат отдалечава българите от вярата и така постепенно образът на първия Покръстител избледнява до идването на Втория Покръстител според Паисий, който е Св. Михаил-Йоан /наричан още Богорис/, който предприема покръстване от ръцете на Константинополски духовници.  На 5 октомври 869г. в Цариград се свиква VIII Вселенски събор, на който пристигат източните патриарси на Константинопол, Йерусалим, Антиохия, Александрия и предствител на Рим. На всички десет заседания присъства и българския пратеник Петър, водещ българската делегация. На 28 февруари 870 г. на последния  ден от заседанията българите питат  на  кого трябва да се подчиняват. Един от въпросите, който се разисква,  е създаването на Българска национална църква  и под чия юрисдикция да се намира тя.  По този въпрос интерес представлява споменаването на Илирийската църква. Българският  втори  Покръстител  Михаил  се  е интересувал  тя под чия  юрисдикция  ще  бъде – дали под Римска,  както е била дотогава, или под Константинополска.  Въпрос,  отбягван от официалната ни „историческа” наука, разкриващ ярко еднородността на населението на Мизия, Тракия и Илирия по онова време. В решенията на този Константинополски събор е заявено Българското отечество, което обхваща именно Илирийските провинции: Старият и Новият Епир,  Дардания,  Тесалия,  Илирик и Македония. Защо ли Римските архиереи обявяват българите за древен балкански народ, създал свое отечество там, където никой от съвременните многоуважавани и възхвалявани историци не е открил и най-малката следа от съществуването на българи? Може би тези римски архиереи са били толкова невежи по въпросите на историята, та не са знаели, че българите идват на Балканите едва в края на VІІ век и че нямат нищо общо с древното местно население?!?
На 4 март 870 г., когато се провежда извънредно заседание се разгарят остри спорове относно статута на българската църква. С мнозинството на източните патриарси е решено да се обособи автокефална българска архиепископия под върховеснството на цариградския патриарх. Това предизвиква между Рим и Константинопол  т.  нар.  малката схизма .  Латинските духовници са изгонени от България, а на тяхното място идват още византийски духовници водени от новооглавеният архиепископ Йосиф. Напълно логично е да се приеме, че античните и средновековните хронисти, бидейки съвременници и очевидци на голяма част от описваните от тях събития са ги описали такива, каквито са ги видели със собствените си очи. За разлика от съвременните историци, фалшифициращи злотворно историята на собствения си народ. Именно тази Илирийска България, обявена от Римската църква за Българския патримониум на събора в Константинопол през 869 и 870г., е наричана от Константинополските хронисти Старата Велика България. И ще завърша със словата на Паисий Хилендарски за Тервел: "Светият крал Тривелия се възцарил след крал Батоя /Аспарух/. И той също бил благополучен, великодушен и мъдър, след това и свет и велик божи угодник. Тоя крал нападнал маджарите, покорил ги под своята власт и им наложил голям данък и тегоба заради ония българи, които били изгонили и угнетявали в началото, както казахме. Затова тоя свет крал, велик предводител и български светилник, наказал много аварите и маджарите. Бог го дарувал на българския народ за велика полза, както Мойсея на еврейския род и Константин на латините и гърците, така и него на българите. Той им създал и ги научил на царски и граждански съд и им уредил военния ред. В началото те съвсем не знаели това. Така после приел светото кръщение и просветил целия български народ със своето кръщение. И поради голямата ревност и усърдие, които имал към Христа Бога, оставил престола и всяка мирска слава, възприел монашеския чин и смирение и завършил богоугодно своя живот. Показал на целия български народ със свето и богоугодно дело всеки образ и чин, и им показал царския и християнски чин, по-късно и монашеския чин. Но българите, отначало прости и неизкусни в писането, оставили без памет, служба и празник такъв велик български светилник, светия и блажения крал Тривелия. Не са сторили добре." Българските църкви обаче пазят неговите изображения, които безгласно ни напомнят за забравения крал светец. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние, като например в Зографския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище, манастира „Свети Спас“, край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др. Разгледайте албума с неговите стенописни изображения.
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN