В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Народността на старите македонци и българи

Нашите прадеди са знаели народността на древните българи и македонци, затова в детския буквар от 1868г., предназначен за македонските българчета пише- "Гръмопоклонският Български народ". Знаем, че в античността бог на гръмотевиците е бил Зевс, за който обаче сме били убеждавани, че е бог от гръцката митология. Първоначално обаче Зевс е пеласгийски бог. Името пелазги е употребявано в най-старо време; в историческо време това име се замества от името траки или мизи. Ето какво обяснява Д-р Ганчо Ценов: "Гърция е населявана, преди дохождането на гърците, с пелазги, един "варварски", т.е. негръцки народ. Върху езика на пелазгите Херодот пише: „Какъв език са оротували пелазгите, не мога да кажа сигурно… Ако, обаче, се съди по останалите живи пелазги…, трябва да кажем, че те са оротували един варварски език. Щом това е тъй, жителите на Атика, която е пелазгска земя, с преминаването им към елините, са възприели друг (елински) език“ (Херодот I, 57–58). Това е казано 450 години преди Р. Хр. Гърците, значи били дошли едно време на полуострова при пелазги, които те ту изпъдили, ту погърчили.  А Страбон пише за пелазгите: „Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелствува, че те са един стар народ, който е бил разпространен в цяла Елада, особено между етолците в Тесалия“. Също и Омир означава тесалийските жители в областта Лариса, на юг от р. Пенеос, като пелазги (JI. II. 840 и пр). Трог Помпей (Justin VII, 1, 3) пък пише, че македонците са от пелазгски произход. Ето защо македонците не са считани за гърци. Те не са считани за гърци, защото са от пелазгски произход.  От тие пелазги — аргийци — е произлязъл македонският цар Александър първи, затова гърците са го считали за негрък, или варварин. На друго място (V, 2, 4) Страбон пише, че и епиротските племена били, според много автори, от пелазгски произход. Поливий потвърждава Страбона и пише, че повечето етолци не са гърци (αύτών γαρ Αιτωλών ούκ έισιν Έλληνες οί πλοίους XVIII, 5, 8). Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливий пише, че те са оротували един и същи език (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29). Като пелазгски народ, македонците са оротували същия език, както и пелазгските етолци и акарнанци. Ето защо гърците не са разбирали македонския език; не са го разбирали, защото той не е бил гръцки. Страбон, като описва Пиерия, която е лежала южно от Македония и югоизточно от долното течение на р. Бистрица, пише: Пиерия, Олинт, Пимпла и Либерта са стари тракийски местности и планини, които принадлежат сега на македонците (р. 471, 17). По-натам Страбон пише, че селищата на тия тракийски пиерци се простирали чак до р. Пенеос. Тъй че и според Страбона тракийците са се простирали до р. Пенеос. А понеже македонците живееха не само на север от р. Пенеос, но и на север от р. Бистрица, те са спадали към тракийската раса.  Разликата между гърци и македонци е изтъкната и в деянията на апостолите, в които се казва, че, когато апостол Павел, заедно с ученика си Тимотея, се намирали в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите, той имал видение: един македонец стоял пред него и го помолил да дойде в Македония. Той дошъл във Филипи, (който, ако и географски да е тракийски град, тогава се е считал за македонски град), а след това заминал за Атина или за Гърция. Апостолите, прочее, са правели разлика между македонци и гърци... Тези мизи или траки са били главните противници на гърците в Троянската война. Йордан пише, че Телеф, сестриният син на троянския цар Приама, който е бил мизийски княз и чиято държава се е простирала от устието на Дунава до Истрия, е паднал убит в тая война, която е станала най-вероятно в Тесалия."  В статията си „Българи в Троянската война“ известният български математик и изследовател на старата ни история Йордан Табов обосновава тезата, че всъщност името пеласги е изопачено име на българите (пеласги=пеларги=пелагри=белагри=българи). Тази наставка е добавена в по-късни времена към първоначалния корен бълг-, бълаг-, в който корен началният съгласен Б гърците са предавали с помощта на буквата П, тъй като нямат в езика си до ден днешен нито звук, нито съответно буква Б. Тези «пелаги», а всъщност «белаги», «бълаги» са дали името на македонската област Пелагония, която всъщност в оригинал ще е звучала като Белагония, или Бългония. Може би именно от това име, чрез обеззвучаване на звук Г да иде и името Балкани–от Бългани. Свидетелството на римския историк Помпей Трог дава интересни подробности определяйки пеласгите за най-древното население на Македония и добавяйки, че държавата им е носела името Пеония (Justinus, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus, VII-1).  
Йоан Цеца, един от най-образованите византийски учени за времето си, с енциклопедични знания бил убеден, че старите пеони са били българи, за което съдим от следните цитати:
"И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
и заедно с тях Ахил, синът на Пелей,
и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
водейки войска от хуни-българи-мирмидонци,
на брой две хиляди и петстотин …" 
"А пеонци са българите. Не вярвай на глупците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те
[глупците] смятат, че Аксиос е различен от Вардара,
и казват, че се пише с дифтонг…"   

По време на Троянската Война, пеоните са на страната на троянците. Йаон Цеца е безспорен авторитет и ерудит; неговите сведения се ползват с доверие. Нещо повече, на базата на цитати в негови произведения и записки специалистите възстанавяват загубени ценни антични текстове. Мнението и текстовете на Цеца са много ценни за съвременната наука. И както казва Йордан Табов в своята статия: "Обаче другояче се отнасят към същия Цеца съвременните "официални" изследователи на историята на България. Те са изправени пред една деликатна задача: да "олекотят" сведенията му, защото тези сведения противоречат на техните конструкции. Днешната българска историческа наука твърдо отстоява мнението за късната поява на българите на Балканския полуостров. А именно привържениците на това мнение Цеца нарича "глупци"! Очевидно е, че за тях категоричната позиция на Цеца е неприятно препятствие." 
Луций Ариан нарича пеони, агриани, траки (от земите между Стара Планина и Бяло Море) и илири най-мъжествените и войнствени народи на Европа. Според древните автори агрианите, както други пеонски племена са влезли във времето на Филип в състава на Македонската държава, но царете им не били премахнати. След присъединяване на Пеония към Македония, македонските царе полагали доста грижи и за повдигане на културата в новите области, най-вече с основаване на нови градове, уреждани по образеца на македонските градове.  По-късната съдба на Пеония е тясно свързана с общата съдба и история на Македония. В Пеония живеел в класическо време бизонът. Споменава се също и дивият бик (тур), чийто рогове пеонците употребявали за пиене. Пеонците пили бира, направена от ечемик, също боза, приготвена от просо, примесена с някаква миризлива билка. Пеонската жена била прочута по пъргавина и трудолюбие. Колко прилики само с пеоните имаме. Дори старият български символ-герб е бил бика
Във възрожденските истории и в Царственика на Христаки Павлович ние четем за близките отношения на македонци и българи още по времето на Александър Македонски: "И така цялата България след смъртта на Перун остана под Александрова власт. Двамата обаче синове на Перун, които отведе Александър в плен, направи ги князе в своето царство, и отиде с тях на война и победи Пор Индийски и много други царства. И когато се върнаха, те помолиха Александър да им даде една част земя, и Александър им даде своето отечество Македония през 5038 г. от Сътворението на света.. Той им даде и грамота, написана на кожа със златни букви: „Народ славен и непобедим на война”. Даде им още и кралски сан за тяхното мъжество и за великата победа, която постигна с тях навсякъде. И така Александър остана във Вавилон, а българите приеха име славно и се нарекоха Славяни и Македонци. От тях се страхуваше не само Изтокът, но и Западът, Германия, мисля, Италия и самият велик Рим даже до 5604 година от Сътворението на света, докато беше крал в България." Също пише за император Траян, "като прие скиптъра на царството си, събра велможите си и ги попита дали има държава, която не се покорява на Римската държава. Те му отговориха: „Славянският род, който ходи с Александър Македонски и покори света, те не само не са покорни на царството ти, но и данък ти вземат.“. Тогава Траян каза: „Какъв е този народ, който не се покорява на великия Рим, на който се покорява светът? Ние имаме под своята власт Рим, Франция, Германия, Испания и цялата Африка и Азия, Понта, Армения, Колхика, Верия и цялата източна страна..“  
Предполагаме колко е бил възхитен от този славен и непобедим български народ Александър Македонски, за да им повери собствената си земя. Защо обаче този факт го няма в днешните учебници по история на българи и македонци?
Нека сега поясня за името славяни, което е споменато най-напред от живелите в 6 век хронисти Прокопий и Йордан. И двамата считат славяните за скитски народ, който от правреме живял в Дакия, на север от Дунава, или в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят склавените, а от Днестър до Днепър — антите, пак славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопия. Южно от тия склавени и анти, по брега на Черно море, живеели според Йордан българите (Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. — Getica V, 37). И, за да поясни по-добре, где са живяли българите, Йордан казал на Равенския козмограф, че в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam interiorem modo Bulgari habitant ut testatur mihi multotiens dictus Iordanis cosmographus. — Ravennat. Cosmogr. IV, 6).
"Троянските народи са имали друг език, не са били гърци. По време на Троянската война е станало, прочее, сблъскване между две разни раси, между елини и мизи или българи. Ако и областта Лариса, която се намира на юг от р. Пенеос, е отбелязана като населена с пелазги и елински неприятели по време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и цяла Тесалия по онова време не е била елинска и жителите на тези местности са спадали към тракийската раса и са били мизи.  Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на 4 в. българи. Накъсо казано, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци. С това се решава не само проблемата за народността на македонците, но и проблемата за народността на българите изобщо. "- както пише д-р Ганчо Ценов. 
Архимандрит Кирил Рилски пише за древната Илирийска Българска църква.. "До 535 година Българската Илирийска църква се е намирала под църковната каноническа власт на Римския Папа. Българската апостолска църква на Балканския полуостров в Илирия е първата основана църква от св. апостола Павла от древните илирийски българи, от които илирийски древни българи е произлизал и св. Климент, сътрудника на св. апостола Павла при основаването на Българската църква, който е и бил пръв български епископ на тази древна апостолска църква, за когото говори и самият св. апостол Павел в своето послание към Филипийците в в. IV гл , 3 ст. Църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Най-сетне V Всел. Събор турил край на папскитe протести, както ние виждаме от издадения закон в 545 година от византийския император Юстиниан Великий, с когото Блаженейшият архиепископ на Първа Юстиниания по своите църковни привилегии се изравнява с Римския, Цариградския и др. Блаженейши архиепископи и глави на поместнитe самостоятелни църкви." За неелини, или мизи, които се казват сега българи, се създаде архиепископията Първа Юстиниана. Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи, или българи, от гърците. 
 Източници: Ганчо Ценов-"Народността на старите македонци"
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. в София

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN