Малцина
знаят, че есента на 1874 година Ботев завършва превода на книгата „За
славянския произход на дунавските българи“ на големия руски учен Дмитрий
Иловайски, работил през втората половина на 19 век и началото на 20 век
в царска Русия. Изследването върху историята на дунавските българи е
отпечатано през 1874 година, по-късно преведено от руски на български от
Ботев, и е издадено в Букурещ през 1875 от „Дружество за разпространение на полезни знания”.
Това изследване и неговата история е уникална поради поне три причини. Първо, то отразява една сериозна тенденция в руската академична школа, застъпена от Юрий Венелин, Александър Чертков, Дмитрий Иловайски и други, която отхвърля тезите на немските и австрийски учени за произхода на древните българи. Именно тези печално известни заключения на учените от края на 18 век и началото на 19 век, Енгел, Тунман, Шафарик, последвани от Иречек и Златарски внасят голямото недоразумение в българската история, означено като тюркско-фински или хуно-оногундурски произход на българите.
Определено трябва да съжаляваме за това, че тенденцията застъпена от Д. Иловайски и другите руски учени от този период, не е била наложена като официална сред българската историческа школа. Това щеше да спести много унизителни и напълно погрешни заключения и представи при изучаването на нашето историческо минало. Унизителни заключения за произхода на древните българи, на които и до днес робуват представители на официалната и неофициалната историческа мисъл в България.
Ето как започва изследването на Иловайски, чийто най-известен научен труд е пет томната „История Росии” : „Въпросът за произхождението на русите естествено довежда изследователя до въпроса за произхождението и на другите народи, които са живели някога си в нашето отечество и които са се намирали повече или по-малко в ближни отношения към нашите прадеди. Между тие народи първото място, като речи, принадлежи на българите. За това ние счетохме за необходимо да посветим на тоя народ особено изследование, т.е. да разгледаме колкото е възможно по-вярно оние основания, върху които се е съставило господсвующето за него мнение.”
Второто нещо, което е уникално в това изследване. Днес равнопоставянето на славяни (бих уточнил трако-славяни) и древни българи, все още изглежда за много хора като нещо невероятно, нелепо и невъзможно. До там се стигна след повече от сто години повтаряна погрешна пропаганда. Това противопоставяне до голяма степен изкуствено, между българи и славяни, липсва в труда на Паисий Хилендарски. То до голяма степен липсва и в сведенията на античните автори – гръцки, римски, арабски, арменски и т.н. Равнопоставянето на траки, българи, славяни е било напълно естествено и за нашите възрожденци, Г. Раковски, Ц. Гинчев, М. Дринов, Л. Каравелов и т.н. Ако тези автори са правили някакво разграничение между българи, траки, славяни, то е било в границата на една голяма племенна общност, която наричаме славяно-тракийската или скито-тракийската или славяно-българска.
Това изследване и неговата история е уникална поради поне три причини. Първо, то отразява една сериозна тенденция в руската академична школа, застъпена от Юрий Венелин, Александър Чертков, Дмитрий Иловайски и други, която отхвърля тезите на немските и австрийски учени за произхода на древните българи. Именно тези печално известни заключения на учените от края на 18 век и началото на 19 век, Енгел, Тунман, Шафарик, последвани от Иречек и Златарски внасят голямото недоразумение в българската история, означено като тюркско-фински или хуно-оногундурски произход на българите.
Определено трябва да съжаляваме за това, че тенденцията застъпена от Д. Иловайски и другите руски учени от този период, не е била наложена като официална сред българската историческа школа. Това щеше да спести много унизителни и напълно погрешни заключения и представи при изучаването на нашето историческо минало. Унизителни заключения за произхода на древните българи, на които и до днес робуват представители на официалната и неофициалната историческа мисъл в България.
Ето как започва изследването на Иловайски, чийто най-известен научен труд е пет томната „История Росии” : „Въпросът за произхождението на русите естествено довежда изследователя до въпроса за произхождението и на другите народи, които са живели някога си в нашето отечество и които са се намирали повече или по-малко в ближни отношения към нашите прадеди. Между тие народи първото място, като речи, принадлежи на българите. За това ние счетохме за необходимо да посветим на тоя народ особено изследование, т.е. да разгледаме колкото е възможно по-вярно оние основания, върху които се е съставило господсвующето за него мнение.”
Второто нещо, което е уникално в това изследване. Днес равнопоставянето на славяни (бих уточнил трако-славяни) и древни българи, все още изглежда за много хора като нещо невероятно, нелепо и невъзможно. До там се стигна след повече от сто години повтаряна погрешна пропаганда. Това противопоставяне до голяма степен изкуствено, между българи и славяни, липсва в труда на Паисий Хилендарски. То до голяма степен липсва и в сведенията на античните автори – гръцки, римски, арабски, арменски и т.н. Равнопоставянето на траки, българи, славяни е било напълно естествено и за нашите възрожденци, Г. Раковски, Ц. Гинчев, М. Дринов, Л. Каравелов и т.н. Ако тези автори са правили някакво разграничение между българи, траки, славяни, то е било в границата на една голяма племенна общност, която наричаме славяно-тракийската или скито-тракийската или славяно-българска.
Третият интересен факт свързан с изследването „За славянското
произхождение на дунавските българи” е това, че мнозина от вас го
притежават в домашната си библиотека, дори без да подозират това. То е
поместено в том 3 от Събраните съчинения на Христо Ботев, издадени през
1976, София. А ето какво пише във в. "Знаме" от 19 януари 1875 г.: „За
славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски, превод
от Христо Ботев- "Излязла е вече на български език книгата на руския
историк Д. Иловайски, под заглавие „За славянското произхождение на
дунавските българи“. Новият и добросовестният труд на г-на Иловайски
окончателно разбива туркофинската теория на немската и на славянската
историография и хвърля нова светлина както връз произхождението на
българският народ, така и връз неговото преселение на Балканския
полуостров. Ние рекомендуваме тая книга на нашата читающа публика, а
особено на нашите учители и историци."
Прочетете сканираният от мен превод на Христо Ботев:
[в. „Знаме“, г. I, брой 6 от 19 януари 1875 г.]Източник: http://andorey.blog.bg/
1 коментар:
Хубаво е, че обръщате внимание на труда на Д. Иловайски и на течението от руски учени, отхвърлили измисленото от западни историци татарско (сега наречено тюркско) становище. Не мисля обаче, че е честно непосредствено след това да говорите, че възрожденците не правели разлика между славяни и траки, защото това не е вярно за значителна част от тях, а и самият Иловайски, въпреки че смята древните българи за славяни, твърди че са дошли от земите около р. Кубан и ясно ги разграничава от траките. Славянското и тракийското становище са различни, а прочитайки статията Ви, читателят остава с впечатлението, че ако древните българи могат да бъдат счетени за славяни, то те неминуемо са и траки.
Публикуване на коментар