В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Св. Димитър, Сирмиумски (Сремски) чудотворец

Преди завладяването от римляните в началото на 1 век, Сирмиум е илирийско селище, обитавано от илирийските българи.  Главен град на Илирик е бил Сирмиум. Значението му през късната античност е толкова голямо, че Амиан Марцелин го нарича “преславна майка на градовете”. След обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя християнските общини на Балканския п-ов вече са многобройни - епископии и митрополии - и са подчинени на архиепископия в град Сирмиум (Срем). Те играят важна роля в живота на християнската църква и вече имат дълга история. Първи епископ на Сирмиум, столицата на Илирия, е ученикът на апостол Петър - св. Епенет. Град Сирмиум (Срем) - днес Сремска Митровица в провинция Панония е център на църквите на Балканите - на Илирийската (Българската) църква. На първия събор в Никея през 325г. участва голяма група представители на Илирийската (българската) църква. Следващите няколко събора се водят в самата Илирия - в Сердика и в Сирмиум - това показва, че тази църква е имала по-голямо значение и от Римската и от Цариградската. Прочетете повече за нея
В юстиниановата новела, поместена под № 11 в ІІ том на Corpus juris civilis Romanorum, четем: „Понеже преди главното управление беше в Сирмий и там бе всичкото илирийско величие и в гражданските и в епископските работи, но след това по времето на Атила, като бяха завладени ония места и Апений, управителя на главното управление на град Сирмий избяга в Солун, тогава и свещеното достойнство се премести заедно с главното управление, и Солунския епископ, не с особена власт, но под сянката на главното управление се удостои с някои привилегии.“
Ето какво пише Д-р Ганчо Ценов: "По-преди префектурата се намираше в Сирмиум, където се намираше най-голямото управление на Илирия, както по отношение на гражданските, тъй и по отношение на църковните работи. По-късно обаче, след Атиловото опустошение на това място, префектът Апреемий избяга от Сирмиум и дойде в Солун. Епископът, който поради седалището си се наричаше архиепископ, бе принуден вследствие на хунските удари да се изсели в Солун, където стана викар на папата. Оттук и претенцията на папата за супремация над Илирийска България. Тракоилирийците нямаха една централна църковна власт. Тяхната църква се управляваше от отделни епископи. За района на тази църква ние узнаваме от едно приложение към Евсевиевата хроника, където областите на разните църкви са очертани така: Областта на Римската църква се простира до саксонците, до галите, до Кампания, до франките и илирийците, до океана и Гибралтар, до Равена и лангобардите. От Равена и Солун до Дунав се простира църковната област на епископите на славяните, абарите и скитите. А областта на цариградския патриарх обхваща цялата ромейска държава в Европа и Азия до Западна Сицилия и Цикладите, до Понта и Херсонес (Галиполи). Тази хроника опровергава тезата, че българите и славяните са се покръстили едва в IX век и потвърждава тезата, че скитите, или българите, са имали преди създаването на архиепископията Първа Юстиниана, своя църква, която е обемала цяла Тракия и Илирия до Солун. Цариградската църква, както виждаме, е стигала в Европа до Галиполи и Черно море; обхващала е впрочем само гръцките селища по брега на Егейско и Черно море. Останалата част от Тракия и Илирия е спадала под епископалната църква на скитите, или българите, и пр."
Руини на Сирмиум
Днес на мястото на град Сирмиум се намира град Сремска Митровица и произхожда от името на Свети Димитър. От Сирмиум води името си историческата област Срем. Градът е център на епархия, която през 11-12 век е част от Охридската архиепископия.
Според няколко източника изключително популярният великомъченик Димитър е Сирмиумски и после Солунски. В „Сирийски църковен календар“ и основно в Йероним се твърди, че преди мъченическата си смърт (по времето на император Максимин) бил дякон в Сирмиум. Датата на честването му там е определена на 9 април. 
Св. Димитър като дякон, мозайка от VII век
Фактът, че Леонтий, перфектът на Илирикум, построил две големи църкви, посветени на св. Димитър – в Солун и Сирмиум – е показателен. Вероятно част от мощите на великомъченика са били съхранявани в базиликата на брега на р. Сава в Сирмиум. В православната църква споменът за връзката на св. Димитър със Сирмиум е избледнял и това се дължи най-вече на новата версия на житието и чудесата, редактирани през VІІ в. В тях живота, мъченическата смърт и чудесата, извършени след смъртта му, еднозначно се свързват със Солун. Така свещеническата му биография била заменена с воинска, а датата на честване е променена. Най-ранното познато днес житие на св. Димитър е създадено чак през 9 в. (ок. 855г.) и се съдържа в Cod. 255 на Библиотеката на св. патриах Фотий. В тази версия на житието отсъстват каквито и да било данни за социалния произход на св. Димитър, както и всякакви подробности за духовната връзка между св. Димитър и св. Нестор и Св. Луп. В друго, по-късно житие пък пише, че "Слугата на св. Димитър, Луп, събрал капки кръв на мъченика в (забележете!) неговия орар и потопил в него един пръстен. С този пръстен започнал да изцелява хората." Трябва да се отбележи, че орарът е одежда, която е свойствена само за дяконите. Тези изцеления и прослава на Христос и Неговия верен служител св. Димитър са повод и за мъченическата смърт на св. Луп. Така днес паметта на св. Луп и св. Нестор, двамата мъченици, които са свързани неразривно със св. Димитър, се чества в Гръцката църква ден след смъртта на св. Димитър. В "Жития на светците на св. Димитрий Ростовски" пък за св. Луп се казва, че е бил роб на неизвестен господар- "бил роб на един господар, но свободник в Христа Господа.." В него, Св. Луп няма никаква връзка със св. Димитър. Посочва се, че загива мъченически по времето на имп. Аврелиан (270-275), т. е. с около 30 години по-рано от предполагаемата мъченическа смърт на св. Димитър. Ето убедете се сами.. Съществува обаче и много интересно сведение, отново от Сирмиум, че там е светителствал като епископ мъченикът Луп.  Така можем да направим заключение, че св. Димитър и св. Луп са били раннохристиянски мъченици, най-вероятно илирийски българи. Д-р Ганчо Ценов пише: "Симоката наричаше мизийците българи, а гетите в Дакия славяни. Абарите пък се бяха сдружили с гетите и мизите, които се наричаха и славяни, и българи. Така се схващат тези народи и в легендата за св. Димитър Солунски. Според нея абарите били потеглили за Солун с безчетно множество склавени и българи. Като българи тук са отбелязани предимно илирийците, защото по-нататък се казва, че абарите, след като били заели цялата илирийска префектура, а именно: двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превала (Черна гора), Родопа, Тракия до голямата стена пред Византия, били подчинили жителите на тези страни. От това време настанало смесване на българи, абари и други племена. В легендата пък за св. Димитрий Солунски, която е писана по това време, се казва, че българският княз, който се вдигнал срещу абарите и ги изгонил, се наричал Кувер/Кубрат/. Там се казва, че сега пък се започнала война от българите Мавър (Марко) и Кувер за превземането на Солун. Българите искали да вземат Солун и другите тракийски градове не защото се считали за храбри хора, които, опирайки се на силата си, искали да завладеят гръцки градове, а защото считали тези градове за български, за градове на своите бащи и деди. Освен това войната им със солунчани е била братска война, война между два съплеменни народа. В Солун преди Кувер, или преди 625г., се е говорел и български. Етнографски Солун е бил български град. Това се разбира от само себе си, щом войната на българите Мавър и Кувер срещу Солун е наречена братска (съплеменна) война. Българите откъм Дунав са искали да присъединят и Солун към останала България."


 На изображението виждаме Свети Димитър, като дякон между епископа и епарха, мозайка от Солунската базилика "св. Димитър"

Смята се, че първата базилика, посветена на Свети Димитър е построена в Солун едва в V век., когато мощите на Свети Димитър били пренесени от град Сирмиум (днешна Сремска Митровица в Сърбия) в Солун, при завземането на града от Атила в 441 година, или от аварите в 582 година.
 Капител, украсен с овнешки глави в Солунската базилика "Св. Димитър".
Типична украса за храмовете на Българската Илирийска църква. Такива могат да се видят и в търновската църква "Св. Четиридесет мъченици".
Публикациите на тази тематика са преди всичко на английски и скоро ще бъдат преведени- ето някои от тях:

Св. Димитър е покровителят на Асеневци, и той „идва” в Търново, за да помогне за освобождаването на България..
Знаем, че в църквата, посветена на св. Димитър по тайнствен път се появила чудотворната му икона. В същото време обаче всички са забравили, че началото на култа към великомъченика Димитър трябва да се свърже със Сирмиум–Срем, градът духовен център на Българската Илирийска църква. И още нещо, този факт определя изключителната почит към този светец от българските царе. Ето как как Паисий Хилендарски описва това: "По това време в 1170г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий. Него били славели и почитали търновските и българските царе от началото, от род в род, от благочестивия Михаил до светия Йоан-Владимир. Тоя свети мъченик закрилял дома и рода на българските царе и бил изпратен от Бога, за да помогне и поднови българското царство в Търново. Рекъл на патриарха да постави Асен за цар на българите. Бог ще бъде с него и българският скиптър ще успее в Асеновата ръка. Така патриархът по Божие повелие повика Асен и неговия брат Петър от Влахия. Били от царски род, внуци на Гаврил, Самуиловия син, който бил изгонен, както се каза, във Влахия. Заповядал им да съградят хубава черква в Търново на името на светия мъченик Димитрий. Патриархът повикал българските епископи и господари в Търново за освещаване на черквата. И по Божие повеление събрал се много народ. Когато патриархът осветил черквата, донесъл венец и багреница, венчал Асен на българския престол и казал на всички, че му било заповядано от Бога чрез свети Димитрий. Тъй народът от радост извикал гръмогласно: "Да живее Асен! За много години на българския цар Асен! За много години на Йоана, най-блажения патриарх търновски, и на цяла България! За много години!"
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN