Илирийските българи, които са имали своя самостоятелна църква със своя църковна йерархия, благодарение на грижите на техния единоплеменник императора Юстиниана Велики, който по канонически църковен ред е успял да устрои самостоятелен архиепископат за своето любимо отечество стара България или втора Македония, която е била наречена по неговото име Първа Юстиниания, която самостоятелна църква е била независима и от Рим и от Цариград (11 и 131 новели на императора Юстиниан Велики), която самостоятелна българска или първо-юстинияновска църква, като църква древна и основана от Св. Павла в Илирия на Балканския полуостров, то тя си е имала свой
древен особен църковен култ, свои църковни свещени обичаи и обреди, по които се е водила в своя църковен живот. Илирийските българи, вече ославянени, постепенно са подготвяли своите единоплеменници камските българи езичници и те да оставят езическата религия и да приемат християнската. Във времето на българския цар Бориса в 864 година приемат камските българи християнската религия. Веднага илирийските местни български епископи заобикалят новопокръстения български цар Бориса, като му разправят, че тяхната древна българска самостоятелна църква има такива същи църковни привилегии, дадени от св. Отци на петия вселенски събор, каквито църковни привилегии са били дадени от всел. събор на римската църква и от втория вселенски събор на царигридската църква, заради това българската самостоятелна църква не може да бъде подчинена църковно нито под Рим, нито под Цариград. Св. цар Борис, като е разбрал от местните български епископи, като какви църковни и граждански привилегии има древната апостолска българска църква в Илирия, като църква древна и основана от св. апостола Павла в Илирия (Рим. ХУ, 19 ст. и 11 и 131 новели на Юстиниан
Велики) той се е обърнал към своите просветители в Цариград и поискал да му хиротонисат блаженейши архиепископ-патриарх на вдовствуващия древен първо-юстиниановски илирийски апостолски архиепископски престол. Византийците, като са искали чрез религията да се месят в политическите работи на българското царство, отказали на св. цар Бориса да изпълнят неговата законна и справедлива просба, за да му ръкоположат блаженейшиархиепископ-патриарх на първо-юстиниановския или българския архиепископски древен престол. Св. цар Борис със същата просба се е обърнал към тогавашния римски папа Николая. Тактичният римски папа Николай отведнъж не е отказал да изпълни просбата на св. цар Бориса, но печелил време и е отлагал под различни предлози да изпълни просбата на св. цар Бориса и му ръкоположи самостоятелен блаженейши архиепископ-патриарх на древния първо-юстиниановски или български архиепископски престол в Илирия, като е побързал римският папа Николай да изпрати в България свои църковни клирици, под ръководството на епископа Формоза, със заповед да изхвърлят всички местни църковни свещени обреди и обичаи из църковната практика на древната апостолска илирийска църква и ги заместят със свещените църковни обреди и обичаи на римската църква. Местният църковен клир на древната апостолска илирийска църква се е застъпил и не е позволявал да бъдат изхвърлени из църковната практика на илирийската църква местните свещени обичаи и обряди и по такъв начин се е завързала отчаяна борба помежду местните илирийски църковни клирици, за свещените обичаи и обреди на древната апостолска илирийска църква, които са водели своето начало от апостолска древност в Илирия. Римският папа Николай е искал, като изхвърли из църковната практика местните църковни обичаи и обреди да обезличи древната апостолска иллирийска църква и сетне, противоканонически да я подчини под своята църковна власт. Местните църковни обичаи и обреди на поместните самостоятелни църкви, които са създадени от местните условия, имат голямо значение за поместните църкви, защото те охраняват църковната самостоятелност на поместните самостоятелни църкви. Местните свещени обичаи и обреди може да се различават по своя вънкашен обредов църковен живот на поместните самостоятелни църкви една от друга. Доколкото грози опастност на някоя самостоятелна църква, за да не посегне някоя друга по-силна самостоятелна църква на нейната църковна самостоятелност, до толкова по-слабата поместна църква пази своите местни свещени обичаи и обреди, които пазят нейната църковна самостоятелност. Ето защо, нашата древна апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия, която се е намирала помежду двамата честолюбиви и властолюбиви архиепископи Римския и Цариградския, които постоянно са искали да подчинят противоканонически древната илирийска апостолска църква под своята църковна власт, а за да постигнат тази своя цел е трябвало непременно да унищожат те местните свещени обреди и обичаи на древната апостолска илирийска църква, който са водили своето начало от дълбока апостолска древност и да бъдат заместени със свещените обичаи и обреди на римската или цариградската църкви. По такъв начин да бъде обезличена древната апостолска първо-юстиниановска или българска църква и само тогава е могла да бъде подчинена противоканонически под църковната власт на римския или цариградския честолюбиви и властолюбиви архиепископи. Ето защо местните илирийски църковни клирици като се е намирала
тяхната илирийска апостолска църква близко по място помежду римската и цариградската силни самостоятелни църкви, то илирийските местни клирици охранявали своите местни свещени обичаи и обреди. Илирийските църковни клирици започнали да гледат на своите местни свещени обичаи и обреди като на неизменни догмати и този свой възглед, с разпространяването на християнството в Русия са го предали и на руския народ. /днес се съхраняват от старообрядците/.
Св. цар Борис молил римския папа Николая да остави за самостоятелен блаженейши архиепископ-патриарх римския епископ Формоза, но папа Николай не се е съгласявал да остави епископа Формоза за блаженейши самостоятелен архиепископ-патриарх в България. Епископ Формоза, като образован и пазител на неприкосновеността на църковните канони и древните традиции на православната вселенска църква, не е могъл да не знае църковните и гражданските привилегии на древната апостолска илирийска първо- юстиниановска или българска църква, дадени ней от св. Отци на V Вселенски събор и при съгласието на тогавашния римски папа Вигилий. Образованият епископ Формоза непременно е влезнал в споразумение със местните илирийски български епископи, на които той е дал своето съгласие да го искат да остане в България самостоятелен блаженейши архиепископ-патриарх. Св. цар Борис само предлагал на папа Николай желанието на местните илирийски български епископи. Нищо св. цар Борис не е предприемал и не е вършил по църковни въпроси сам, без да се е съветвал предварително с местните илирийски български епископи богослови и канонисти. Като видял св. цар Борис, че римският папа Николай по никакъв начин не се е съгласявал да остави епископа Формоза в България за самостоятелен архиепископ-патриарх, той със същата просба се е обърнал втори път в Цариград къмто своите просветители, за да му ръкоположат блаженейши архиепископ-патриарх на древния първо- юстиниановски или български архиепископски престол. Сега вече в Цариград е била чута просбата на св. цар Бориса и цариградския архиепископ-патриарх св. Игнатия е ръкоположил Йосифа за самостоятелен архиепископ и го е изпратил в България, за да заеме древния илирийски апостолски архиепископски престол и да се ползува с всички църковни привилегии, каквито е дал V Вселенски събор на първо- юстиниановската или българската църква (11 и 131 новели на Юстиниян Велики).
Няма коментари:
Публикуване на коментар