ФАМИЛИЯ ЗЛАТЕВИ И ПЪРВАТА ФАБРИКА ЗА ФИЛЦ И КЕЧЕ

Из архива на сем. Костови

В ПАМЕТ НА МОМЧЕНЦЕТО ОТ СНИМКАТА- ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ (1931- 2008г.) 
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФАМИЛНИЯ БИЗНЕС В ТЪРНОВО 

През 1894 г. на сегашната площадка на дружество "Арбанаси" във гр. Велико Търново е изградена голяма за времето си работилница за багрене на текстилни материали и производство на забрадки. По-късно, в началото на XX век, група предприемчиви занаятчии започват производството на обувки в новосъздадена кооперация, която просъществува до 1912 г. Две години по-късно, на 22 март 1914 г., на същото място един от кооператорите открива фабрика “Злати Златев и синове” и започва производството на жълто кече, използвано за изработване на самари за кавалерията и сиво кече за изолация на снарядни сандъци в артилерията, валенки за армията. През 20-те години на ХХ век се слага началото на производството на първите в страната филцови шапки, а четири години по-късно започват да се правят и фесове, след което мъжки шапки и кече за военни цели. Следва период на подем за предприятието, обхващащ 1938 - 1940 г., а през 1941 г. фирмата е приета за член на Италианската промишлено-стопанска палата. След Втората световна война започват първите опити за усвояване на производството на фин уплътнителен филц, груби и фини филцови шайби, използвани в машиностроенето, както и филцови барети и такета, чиито годишно производство достига 700000 бр. През 1947 г. фабриката е национализирана. Интересно е да се отбележи, че понеже фамилията е била много вярваща, и фабриката, и жилищната сграда са били построени под формата на кръст, а като идват комунистите на власт правят формата на квадрат. Фамилия Златеви са дарители на Преображенския манастир. Наследниците на Злати Ив. Златев са неговите синове- Здравко, Живко и Милко Златеви

 ЗЛАТИ ЗДРАВКОВ ЗЛАТЕВ- кръстен на своя дядо и син на Здравко Златев, е роден на 19 август 1931 г. От ранна възраст възпитаван в традиционно-православен дух, той естествено попива в сърцето си благочестивата традиция на родния си град Велико Търново. От детство се запечатват в душата му великите празници с богослужението, в което лично участвува като олтарник, с причастяването на гарнизона, с общото участие на всички в празника. Семейната среда много спомага за формирането в него на милосърдие, състрадателност, готовност да вникнеш в чуждата болка. Това възпитание го довежда до вратите на Духовната академия. То му помага да издържи изпитанията в живота, връхлетели семейството след комунистическия преврат. По време на следването той се издържа като търговски пътник, а след като завършва богословското си, а по-късно и икономическо висше образование, намира работа в Софийска митрополия. Скоро става началник на „Църковни монополи“. Развива дейности, които носят доход на Църквата в тези трудни времена. След църковно-календарната реформа през 1968 г. напуска Софийска митрополия и си намира работа първо като плановик, а по-късно и като главен счетоводител на малко предприятие. Тъй като не крие вярата си, нито показва срам от потеклото си, си навлича неприязън и омраза от страна на партийното ръководство, но поради своята добросъвестност и професионализъм не е уволнен от предприятието. Животът му е низ от случаи, в които той с радост открива незакъсняващата Божия подкрепа. Божият промисъл довежда Злати Златев до Княжевската св. обител „Покров на Пресвета Богородица“, където той намира истинска утеха, намира своя истински духовен дом. Тук той намира духовен отец в лицето на архим. Пантелеймон, майчинска духовна подкрепа получава и от приснопаметната игумения Серафима. Така Злати Златев става завинаги духовно свързан с Княжевската св. обител. Беше член на Църковния съвет на Българската Старостилна Православна Църква - секретар и финансов отговорник. На 17 ноември 2008 г. след продължително боледуване почива в гр. София.

 ИЗ СЛОВО на Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий след опелото на Злати Златев: "Предстои ни да се простим, възлюбени, с нашия обичен брат в Господа, с нашия Злати и в негово лице сякаш ни предстои да се простим с цяло едно поколение православни българи, закърмени с вяра и благочестие в семейната среда, вкусили от духовните плодове на една България, която ние днес не виждаме и не познаваме. Помня как Злати ми е разказвал за детските си години във Велико Търново, за свещеника и богослужението в техния енорийски храм, за ярките си впечатления от Преображенския манастир, където родителите му заедно с други благочестиви търновски християни ходели на поклонение и за изповед. Помня как Злати ми е разказвал за гостолюбието на родителите си, за особената им почит към монаси, към монахини, които често посещавали техния дом или отсядали в него. Злати принадлежеше към онова поколение православни българи, на което бе съдено още в пролетта на живота му да бъде попарено от развилнялата се зима на комунистическата диктатура. Под нейното кърваво знаме премина по-голямата част от житейския път на това поколение българи. Ала Злати бе от тия млади тогава православни люде, които запазиха напъпилия цвят на вярата. С грижите на отец архимандрит Пантелеймон, към когото Злати питаеше по детски всеотдайна обич и преданост, с грижите на матушка игумения Серафима, този цвят даде плод. Християнин с будно църковно съзнание, предан, честен, безкористен, търпелив, някак свенливо избягващ да говори за трудностите си, с деликатен усет да не натоварва другия със себе си, с проблемите си - такъв ще остане в сърцето ми Злати, с когото толкова години са ме свързвали както топлото човешко и духовно приятелство, така и общата ни работа в Църковния съвет. Смело мога да кажа, че нашето приятелство и съвместната ни работа бяха основани на пълно взаимно доверие и обич - тия така рядко срещани днес скъпоценни основи на истинските човешки взаимоотношения..."          

Незабравим спомен Злати Златев остави и в моята душа. В негово лице аз виждах отдавна починалия си баща. Семействата ни са били в много близки приятелски взаимоотношения. Той е от това поколение истински търновци и православни християни с които градът ни може да се гордее. Ако трябва да го опиша с една дума- изключителен човек. Имах чувството, че той не живееше в нашето време, а в старо Търново, времето на нашите деди, отличаващо се със здрави духовни традиции и благочестие. За съжаление не съм била съвременник на това чудно време, а как бих искала! БОГ ДА ГО ПРОСТИ И УПОКОИ ДУШАТА МУ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО! 

Книга на Злати Златев- "Календарът и пасхалията на фона на историята"

 

Прочетете още: ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ФАБРИКА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФИЛЦ И КЕЧЕ

 

Грета Костова-Бабулкова

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ