Наред с малките занятчийски работилници и основаните преди Освобождението няколко фабрики възникват нови индустриални предприятия от местно значение с незначителни капитали. Новите фабриканти след 1900 г. са предимно бивши търговци и занаятчии. Към последните се отнася и Злати Ив. Златев, който на 22 март 1914 г. основава първата българска фабрика за производство на филц и кече.
По професия Злати Ив. Златев е обущар. Отначало той вижда бъдещето на занаятчийството в кооперацията. Под негово ръководство осем обущари основават кооперация. Те закупуват сградата на работилницата за производство и боядисване на забрадки на Владимир Нейков, която била на шосето за Габрово, и за пръв път в града организират производство на обувки по индустриален начин. Не след дълго обаче кооперацията се разпада поради липса на капитали. Злати Ив. Златев изкупува сградата и имуществото на кооперацията и продължава да работи сам. Постепенно той се убеждава, че обущарството има незавидна перспектива в сравнение с текстилната промишленост и затова се преориентирва към нея. Привлича го преди всичко вълненият текстил, но развитието му във В. Търново предполага наличието на известни условия, които всъщност не съществуват по това време. Освен това Златев трябва да се съобразява с бързо развиващите се вълненотекстилни фабрики в Габрово и Сливен. Отчитайки правилно обективната обстановка в страната, подготовката на правителството за въвличане на България в Първата световна война, както и условията и възможностите за индустриално производство във В. Търново, Злати Ив. Златев се ориентира към фабрикация на кече, от което особено много се нуждае войската. На 22. III. 1914 г. той основава първата българска фабрика за филц и кече. Фабриката се развива бързо и намира добър пласмент на производството си до края на Първата световна воина. Успоредно с нейното разрастване растат и печалбите на Златев. След свършването на войната търсенето на кече рязко спада. Фабриката е обърната в керамична и функционира като такава до 1925 г. По време на частичната стабилизация на капитализма 1925—1929 г. във В. Търново натрупаните от занаятчии и търговци капитали от войната се влагат в нови индустриални предприятия. Възникват частни фирми, акционерни дружества, събирателни дружества и такива с ограничена отговорност. Трябва да отбележим обаче, че в сравнение с индустриално развитите градове раздвижването във В. Търново е в значително по-малки мащаби. То не донася прелом в икономическия облик на града. Под влияние на новите условия Злати Ив. Златев отново променя производството си. Той преустройва тухларската фабрика в шапкарска, внася шапкарски машини от Чехия и Германия и поканва като моделиери чешки специалисти. Оказва се обаче, че произвежданите шапки не са на нивото на съвременната модна линия, в която ръководна роля играят френските и италианските моделиери. Постепенно произведената продукция залежава. Започналата нова икономическа криза 1929 г.— 1933 г. довежда Златев до фалит. Не след дълго той умира (1929 г.). Банката описва цялото му имущество. Активната намеса на съпругата на Злати Ив. Златев- Мария Златева Дикун спира разпродажбата и пълното ликвидиране на предприятието. Наследниците на Злати Ив. Златев — Здравко, Живко и Милко Златеви — предлагат на банката отсрочка на дълговете и промяна на фирмата — Събирателно дружество „Злати Ив. Златев & Синове“. Те извършват някои преобразования от организационен и технически характер. Същевременно поканват за моделиер немец, който дълги години е работил в Испания. Отначало производствената дейност е насочена към оползотворяване на материалите, вложени в залежалите и демодирани стоки. Около 10000 развалени мъжки шапки са преправени на дамски и пласирани във В. Търново и София. Въпреки че в Русе по същото време работи шапкарска фабрика, Златеви имат голям успех. Те се свързват с търговци-евреи, които им предоставят капитали, дават им възможност бързо да доставят вносни материали и да пласират продукцията си. Основната суровина — вълната — предприятието си набавя чрез големите търговски фирми-вносители и търговски къщи: Соломон Адания (София), Ашен Бенсусан (Русе), Ар. Джайн (Русе), Киркор Закарян (София) и др. Доставчици на фина австралийска вълна, карбонизирани и дегудронирани кемлинги, карбонизирана вълна „далермо“, „далила“, „долима“, „бонко“ и „депура“ са търговската къща Ойлер и Со (Брадфорд), Hamilton & Сo Ltd (Bradford), Wattinne, Bossut & Fils (Bradford), Bersch & Co (Sydney). Вълна „кап“ и всички видове европейска вълна доставят фирмите: W. A. Fritze & Сo (Bremen), Holzwart (Berlin), Kasten & Co (Berlin), C. Mans Ktlhn (Leipzig), Jg. Ortoman’s Nachfolger (Wien), Simonius, Vischer & Co (Basel), Ernst Bleckman (Berlin) и др. Във връзка с разширяването на производството и с оглед изработването на шапките и щумпите в съвременна модна линия братя Златеви през 1940—1941 г. стават членове на Италианската търговска камара и поддържат връзки с големи германски и италиански шапкарски фабрики и фирми: S. A. Cappellificio Nazionale (Monza), Hutfabrikanten J. Huckels Sobne (Neutitschein, Ostsudetenland), Hutmacher P. и C. Habig (Wien), Gebriider Otto (Leipzig), Gubener Hutfabrik K. G., A. Peschel Hutfabrik (Schonau, Neutitschein, Ostsudetenland) и др. Някои от тях им доставят мъжки и дамски щумпи-мостри. За периода 1935— 1946 г. фабриката произвежда 28 вида артикули, като се започне от шапкарството и производните му до всички видове кечета и филц. Представа за промишлената продукция по години дава таблица 1.
Фирмата притежава два патента за изобретения: под № 3312 от 13. V. 1937 г. „противогазов въздухочистач“ и под № 5381 от 18. III. 1943 г. „гьонзаместител". Още от 1935 г. братя Златези търсят допълнителни източници за печалба. През 1935 г. е издействувано удостоверение за право за търсене на каменна сол и солена вода в землището на с. Князево (Провадийско), гр. Провадия и с. Добрина. Сондажът не дава желания резултат. През 1936 г. Златеви искат разрешение от министъра на търговията, промишлеността и труда да търсят полезни изкопаеми и получават концесия в с. Черни Осъм и Г. Желязна (Троянско). Но и тук не им провървява. Успоредно с това те замислят обработка на дървен материал. С удостоверение от 7. II. 1938 г. от Министерството на търговията, промишлеността и труда им се разрешава да открият ново индустриално предприятие — Събирателно дружество „Балканска горска индустрия“ — В. Търново — за производство на фасониран дървен строителен материал, мебели, траверси, шперплат и други дърводелски произведения. Разрешението се дава при условие, че необходимите машини се внесат от странство и са фабрично нови, т. е. неупотребявани. С помощта на Георги Кузманов предприятието влиза във връзка с пътуваща из страната германска група, която се интересува от изгодно производство на шперплат. Уреждането на сделката става чрез инж. Думлер, представител на хамбургска фирма, по настояване на секретаря при отдела „Дърво“ на „Райхщеле“. Здравко Златев, който добре владеел немски, заминава през 1941 г. за Германия, за да оформи в Берлин сделката с „Райхщеле“ и да уреди въпроса с доставката на машините и поръчките. Доставката на машините се уговаря с фирмите Fereinichte sprezcholz-maschinen Fabriken (Berlin) и Simpel Kampt (Krefeld). Златеви предлагат на фирмите продажба на машините в условна собственост, т. е. да бъдат собственост на фабриката-доставчик до пълното им изплащане. Те са съгласни да предоставят производството на шперплат за 1—2 години, като за изплащането се брои 100% от предадения шперплат и 8% годишна лихва за неизплатената сума. До 1942 г. производството на шперплат не е започнато. В един отчет от 27. V. 1942 г. се казва, че предприятието има три основни производства: 1) производство на всичка видови шапки и шумни, 2) производство на всички видове кечета за военни, технически и други цели и 3) производство на дървен строителен материал, дърва за горене, шперплат (не започнато поради недоставени машини от Германия) под фирмата „Балканска горска индустрия“ на Здравко и Живко Злати Ив. Златеви. Фирмата доставя на града дърва за горене и дървени въглища, работи траверси по заявки за Германия и Румъния. На 23. V. 1940 г. Златеви сключват договор-споразумение с кап. Станев от гр. София за производство на активни въглища от костилки. Капиталите за новото производство според договора ще дадат Златеви, а кап. Станев ще се грижи да осигури пазар, сключване сделки на изгодни цени в страната и чужбина, за което ще получава 7% от печалбата. Георги Кузманов от София ще се грижи за пласмента, за доставка на материали и тяхното инкасиране, застъпване интересите на предприятието пред властите и министерството, за което ще получава 5% от печалбата. С молба до Министерството на търговията, промишлеността и труда от 28. II. 1942 г. Златеви искат разрешение да открият ново индустриално предприятие за производство на памучни, копринени и леки дамски вълнени платове с капитал 3 200000 лв. Машините предвиждат да бъдат доставени от германските фирми Хемнитц и Хунбах (Елгас).
Стремежът към печалби и игнориране на конкурента кара Златеви да водят дело, за да изкупят актива и пасива на ООД „Шапкарска индустрия“ Русе, защото собствениците му са евреи, т. е. от неарийски произход. Гъвкавостта и търговският нюх на Златеви дават своите резултати. Те успяват да създадат сравнително добра материална база. През 1939 г. е завършена нова триетажна фабрична постройка, в която се настаняват отделите: тепавичен, парен, шапкарски, стъргачен дарачен, пресовъчен, бояджийски и шлосерен. По същото време са внесени шапкарски машини от Виена. Машините на Златеви носят Марките на немски и виенски фирми. Болшинството от тях са доставени след 1932 г. Останалите са още от времето на стария Злати Ив. Златев. Сградата и някои от машините се използват и сега. Като енергиен източник се използва парна и електрическа енергия. Фирмата притежава акции от водния синдикат "Янтра". Материалната база, висококачествените вносни материали и добрият пласмент на продукцията водят до увеличение на капиталите, оборота и печалбата на фирмата (табл. 2).
Фабриката на „Злати Ив. Златев & Синове“ е национализирана на 8. XII. 1947 г. Управлението на предприятието се поема от изграден работнически комитет. Последният просъществува само един месец, след което предприятието като държавно се ръководи от назначен директор. Двама от собствениците, макар и за кратко време, остават на работа — Здравко Златев като технически ръководител и Милко Златев като инженер-бояджия.
След национализацията фабриката се преименува на ДИП „В. Левски“ и остава като единствената у нас филцово-кечана фабрика. Произвежда технически филц за уплътняване на машини, технически филц за телефонни кабели, гьон-кече за подметки на топлинки и валенки, жълто кече и гьон-кече за физкултурни площадки, шайби за лъскане, военни и други барети, шапки, шумни, фесове и др. Автор: К. Панайотова.
През периода 1973-1977 г. в предприятието е усвоено ново производство – нетъкани текстилни изделия по метода на иглонабиване. Следват модернизация на производството, усъвършенстване на структурата на предприятието, разработване на поредица от нови артикули за бита и промишлеността. От 1989 г. предприятието е трансформирано в еднолично акционерно дружество с 100 % държавно участие с нова фирма - “Арбанаси”. През периода 1997-1998 г. предприятието е напълно приватизирано.
Прочетете за ФАМИЛИЯ ЗЛАТЕВИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар