Деню Чоканов и неговата известна фамилия

Деню Маринов Чоканов е роден на 12 септември 1901 г. в Търново, в многодетно семейство. Баща му Марин Денев Чоканов е брат на известния търновски художник Борис Денев Чоканов и по професия е дърводелец, резбар и мебелист. Още от невръсно момче Деню се учи на занаят при баща си, а като ученик в гимназията става глава на семейството, тъй като баща му е мобилизиран през Балканската и Първата световна война.

В своята автобиография Деню Чоканов пише: "Родната ни къща се намираше в Дервентската махала, кацнала над скалите, а долу шуми Янтра. Насрещната панорама, която се развиваше пред очите ми, стоейки на чардака, почваше от Арбанаси, минаваше през Ксилифорските баири, Царевец, Трапезица и свършваше със Света Гора. Този начупен терен, през който лъкатуши и се промъква Янтра, през различните годишни времена, в зависимост от сезона ставаше интересен. Тази обстановка закърми в мен: обичта към родния пейзаж. Още в първоначалното си образование бях определен като ученик, който най-хубаво рисува. В гимназията при устройване на "утра" в читалище "Надежда", винаги бивах ангажиран за концертно рисуване. При завършване на гимназията през 1921 година, устроих в Девическата гимназия изложба с картини на социална тема и пейзажи от родното Търново."  

Деню Чоканов завършва Търновската мъжка гимназия, а след това работи в дърводелската работилница на своя баща. През 1922 г. е назначен като волнонаемен учител в непълната гимназия в гр. Преслав. Това му дава възможност, покрай педагогическите задължения да разполага с доста свободно време за рисуване. Накрая на учебната година устройва изложба със сюжети от града и околността. Изложбата се посреща като небивало събитие в града. В младия художник се проявява силно присъствието на фамилията на Чоканови, която вече е била дала своя първи крупен представител — Борис Денев (Чоканов). Племенникът тръгва по пътя на чичото. Деню Чоканов постъпва в Художествената академия не за да се създаде като художник (той вече е правил свои изложби), а за да усъвършенствува изкуството си. От 1928 до 1935 учи живопис при проф. Димитър Гюдженов в Художествената академия. Малцина са художниците, така неотклонно предани на Велико Търново, както Деню Чоканов. Нещо повече, надали има друг майстор на четката, който толкова пъти да е рисувал града над Янтра върху платното. За него родният град е бил негова съдба, присъствува още в първата му изложба и преминава през всичките му изложби — цели шест десетилетия. За първата си изложба художникът пише в своята автобиография: "..След завършване на Академията аз успях веднага да устроя моя самостоятелна изложба в София. Изложбата ми беше преди всичко със сюжети от родния град В. Търново. Откриването стана от писателя Ангел Каралийчев, с който бяхме съученици от Търновската гимназия. Общо имах около 60 табла, от които около 20 бяха в по-малък, формат.. Изложбата се посрещна много добре. Бях изненадан от успеха ѝ, както в морално, така и в материално отношение. Купени ми бяха картни от Полското и Чехско посолства, от пълномощния министър на Белгия, институти и частни лица. Така тази изложба с успеха си определи моя творчески път на художник пейзажист.."

 

Търново е бил и в центъра и на юбилейната, предсмъртна изложба на Деню Чоканов. Последното желание на художника е било да остане завинаги в него и да го рисува. Последна страница, вдъхновена, звучаща като мажорен финал на симфония е била юбилейната изложба на Деню Чоканов. В нея той казва прощални думи за своя град. Умира на 1 март 1982 г. Този град, който известният търновски художник възпя многократно, няма да забрави своя почетен гражданин. В него и за него той остави своите картини — паметници на привързаност и обич. В него той остави себе си.

Деню Чоканов в едно интервю казва:" В търновския пейзаж винаги разкривам все нови неща. Може сто пъти да съм минал край едно място и в един миг го виждам сякаш за първи път." Бележитият художник „разнася“ своя град не само из страната, но и далеч от нея. Негови картини са прекосили много граници на нашия континент, а някои са „отплували“ и за други континенти — до далечна Бразилия, Ню Йорк и другаде.

 

За фамилията Чоканови
Николай Тарапанов, родственик на известния търновски художник споделя:  "Деню Чоканов е чичо на баба ми по бащина линия, брат на прадядо ми. Когато бях малък чичо Деню редовно ни гостуваше със семейството си. Винаги се получаваше голяма веселба, беше център на компанията, с огромно чувство за хумор и леко "цапнат в устата". След като почина, съпругата му стринка Вера редовно идваше от София за по няколко седмици и шиеха ръкоделия с баба ми. Стринка остави дарение от много картини на Търново. Вера беше много по-млада от Деню и беше връстница на баба ми, може би затова си пасваха. Дъщерите на чичо Деню са живи и здрави, Джина живее в Лондон, а Моли в Брюксел още от млади години. Моли, по-голямата дъщеря, беше много близка с баба ми, редовно си пишеха и Моли я посещаваше, когато си идваше в България. Те бяха  първи братовчедки, но заради късният брак, който е втори на чичо Деню, се получава едно поколение разлика в годините и Моли наричаше братовчедка си лельо Мери. Когато почина баба ми с Моли започнахме да си пишем и оттогава станахме много близки.

Преди години ѝ гостувахме в Белгия, после тя организира съвместна  изложба в София -  Деню и Моли Чоканови.
Аз помагах и тогава се разрових в интернет и  видях колко оскъдна е информацията за този велик художник, а това което най-много ме разочарова е, че не се споменава че е племенник на Борис Денев и имат много общи неща и прочие. Борис Денев, роден през 1883 г. и има 17 години разлика с брат си- Марин. Почувствах се длъжен да направя нещо по въпроса и предложих на Моли да споделим информация в пространството. Тя ми изпрати много документи, стари вестници, диапозитиви, снимки и др.  

Ето част от тях-

Ловджийската книжка на Марин Денев Чоканов- брат на известния търновски художник Борис Денев Чоканов

 

 

Родословно дърво на фамилия Чоканови

Картини на Деню Чоканов

   

Прочетете още: Спомени за татко- Моли Чоканова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ