В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Истината за българския цар-мъченик св. Йоан Владимир

Стенопис на Свети Йоан Владимир, цар Български в Лозенския манастир
Паисий Хилендарски в своята история за българския цар св. Йоан Владимир изтъква факти, които в официалната история са напълно различни. Четейки Паисиевите слова, както и историята на Христаки Павлович става ясна цялата истината, която умело е прикрита в официалната история, позоваваща се на чужди източници, а пренебрегваща своите. Едва ли има друга държава, чиято история да е писана от чужденци и техните български последователи, които изцяло обслужват чужди интереси.. Имам чувството, че всички съседни народи са се възползвали от нашата история... Гърците, как хубаво са преиначили историята за един велик български цар- св. Йоан Владимир, защото жена му- гъркиня и нейният брат са същинските убийци на царя-мъченик. Сърбите пък, са взели фактите около смъртта на нашия цар-мъченик и са направили техния княз мъченик. Голото приемане на настроението на чуждите летописци /сърби и гърци/ от страна на нашите историци родиха мита за българския цар-убиец. Пръв в това отношение отново е Златарски, който насажда това отношение, след което една дълга върволица от автори започват да следват неговите стъпки, предатели на истинската българска история! Защо не приемате какво е написал един "прост" и смирен монах?!! Ето, прочетете истината за българския цар-мъченик: "След Радомир се възцарил Йоан-Владимир. Българите изгонили Гаврила, Самуиловия син, във Влахия и поставили Йоан, Ароновия син. Арон бил Самуилов и Давидов брат. Свети Йоан-Владимир царувал три години и водил отначало чист, свят и богоугоден живот. Гръцкият цар отново се вдигнал срещу този Йоан с голяма сила, но той с молитва към Бога и силно упование излязъл с малко войска и победил гърците. И се върнали тогава посрамени назад. Но имал жена гъркиня и също шурей при себе си, с чин магистър. Те със своята сестра били еретици, новатиани, не обичали светия цар Владимир заради православието и чистия му живот и се нагласили да го убият. Тоя негов шурей го убил на път в една гора, отсякъл му главата върху коня, както вървял напред. Той по божие повеление не паднал от коня, но взел в ръце своята глава и подкарал коня си. Преминал много места и пристигнал в манастира, който в началото сам си съградил: там слязъл от коня и предал Богу дух, И досега в този манастир, в Елбасанската страна, неговите мощи почиват нетленни и цели и дават много изцеление. На 22 май целият този край го чествува. Той има житие и служба, хубаво съставена, с бдение и славословие и с голямо тържество и похвала. Тук накратко написахме за тоя свети цар Йоан-Владимир. На гръцки са преведени житието и службата му, но много погрешно: или житието е писано по-късно, след много време, или някой сърбин или грък го е променил и са искали да скрият неговия род, че е от рода на българските царе. Написали, че бил от сръбски род, син на Немана Симеона, но са сбъркали много, не знаели през кои години е живял Симеон Сръбски. В това време в Сърбия съвсем не е имало крале, а камо ли техни царе. Симеон Неман и неговите синове били крале много години след това и за всички свети сръбски крале е известно и е написано кой где е умрял и где са техните мощи и гробове. Чети сръбския родослов, ще намериш в кое време са живели Самуил и Симеон и свети Йоан-Владимир и ще узнаеш как писателите са погрешили в това или са скривали рода и отечеството на свети Йоан-Владимир. След убийството на Йоан гръцкият цар без съпротива влязъл в Охрид. Там в Охрид свети Йоан бил прекарал три години от своето царуване. И ония убийци му предали цяла България. Без съпротива пристигнал, отворил хазната и царското съкровище, изнесъл много злато и сребро безброй и раздал на своите войници. Взел много царски венци и корони и скъпоценни камъни. Показал голяма милост към царица Мария, жена на цар Йоан, и към петте им дъщери; знаел, че тя му е предала българското царство и убила своя мъж. И дошъл от Търново патриарх Давид и двама български барони, Богдан и Миробизо, донесли ключовете от тридесет и пет български града и предали ключовете и градовете на гръцкия цар. Той поставил Миробоза и Богдана отново за барони на България. Така българското царство паднало окончателно под гръцка власт заради греха на Самуил, българския цар, и заради новатианската и арменската ерес, които се били умножавали в Хоридската страна между българите. Но по-късно свети Иларион, епископ Меглински, и свети Тиофилакт изкоренили и унищожили съвършено тия проклети ереси от България." Също в Поменика на светците под номер четири пише:"Четвъртият е свети цар Иоан-Владимир, Ааронов син; царувал в Охрид три години, водил свет и богоугоден живот и бил убит от жена си и шурея си заради чистия си и въздържан живот и заради православната вяра. И досега неговите мощи почиват нетленни в Елбасанската страна, както се каза по-напред за него." 
В хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върху нея, едва ли не за да я убият..."   И това е била естествена тяхна реакция, защото тя била една от предателите и съучастница в убийството на своя мъж. А вината за падане на България под византийско робство според Паисий има повече Самуил: "Докато бил в началото почтителен към Бога и светците и Бог му помагал. После се развратил и Бог го изоставил. Подигнал се със завист срещу своя род и царското семейство и избил цялото семейство. Оставил само Йоан, син на неговия брат... Така Самуил заради проливането на невинна кръв, когато избил своя царски род, прогневил много Бога и Бог изпратил гнева си върху него и върху цяла България и ги предал в гръцки ръце за много време, както ще се каже".
Красноречив факт, че е важно кой пише историята, защото за съжаление наши владетели биват очерняни, за да се възхвалят вражески такива, които са имали основна цел в живота да работят против България. Не може да не благодарим за това, на родната историческа наука, която подправя преводи и си наглася изворите, за да подкрепя открито българофобски теории. В конкретния случай, трябва да благодарим и на църквата, която в своето издание на "Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), възхвалява вместо българския цар сръбския владетел Йован Владимир. И докато Паисий изобщо не споменава за този цар- Иван Владислав, царят убиец. Ето какво пише в Зографската история:

Става ясно, че Владислав е убил Самуиловия наследник-Радомир и сръбският княз Владимир, а после се е възкачил на българския престол. Но определено той едва ли е писал Битолският надпис, изсечен според официалната история по нареждане на цар Иван Владислав.. Може ли според вас един убиец да напише следното: "През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края...."    
Този надпис е на българския цар-светец Йоан Владимир.

                                     Вечна му памет!

Грета Костова-Бабулкова
Източници: "Царственик или Болгарская история"-Христаки Павлович, История-Паисий Хилендарски, http://samoistina.com

Старо Търново

Няма коментари:

Публикуване на коментар