Из Брой 26. Общински вестник „Велико-Търново“ от 1932г.
Хубавият спомен напечатан в Общинския вестник от уважаемия Г-н Вл. Даскалов за големия благодетел, неговия незабравим приятел, г-н Ангел Попов, сега покойник, ме подтикна да си спомня и аз за голямата
благодетелка, г-жа Мария А. Попова, моя добра приятелка, съпруга на
покойния Бачо Ангел Попов сега и тя покойница.
В. Търново не се гордее само със своите доблестни граждани, някои покойници, някои още живи, които допринасят със своя неоценим труд било материално, било в културно отношение за издигането на любимия им роден град В. Търново. То се гордее и със своите доблестни гражданки, които със своя патриотичен дух и труд са допринесли много просветни и благодетелни дела. Но в последно време г-жа Мария Попова допринесе най-голямо благодеяние на родния си град.
Тя беше идеална и като съпруга и като гражданка и като благодетелка. Тя като съпруга е работила заедно със съпруга си за издигането на висотата на положението своето индустриално дело — фабриката за произвеждане на макарони, фиде и бяло брашно. Тя с него заедно е ходила да изучават в Италия производството на горните артикули, тя е била добра помощница на съпруга си в търговията. Като гражданка тя беше една от редките гражданки със своето благородство и интелигентност. Като благодетелка тя беше милосърдната майка на бедните и страждущите. Нейното високоблагородно и хуманно дело е да завещае собствената си голяма къща с големите приходи за издръжката на стопанското училище, да даде добър занаят на стотици бедни девици, показва каква жена е била. Като председателка на женското дружество „Радост“, тя работеше неуморно за издигане на дружеството. В нейно време се създаде и стопанското училище при дружеството. Тя много се страхуваше, че с малкото средства на дружеството, трудно ще се издържа училището, но казваше ми тя, че това училище не ще го остави да пропадне докато е жива и след смъртта си. Тогава аз бях избрана целоводителка при нея като председателка и често сме бивали заедно у дома ѝ за разглеждане и подписване разни писма и сметки. Аз я обичах като своя умна и добра приятелка, а и тя беше любезна към мене и в много неща ме съветваше като по-стара и преживяла много неприятности в живота.
Един ден тя пожела да ме заведе на фабриката, за да я видя. Когато навлязохме към фабриката, аз останах очарована от хубавата картина, която ми се представи пред очите. Възхитена от видяното неволно казах на г-жа Попова:
- Вий сте щастливи с това богатство, което ще Ви даде възможност да проживеете добре старините си, а не като мене в непосилен труд, с нищожна заплата като чиновник да издържам и семейство. В това време тя се обърна към мене с очи пълни със сълзи, като ми каза с тъжен глас:
- Не е вярно! Ти си много по-богата от мене, защото ти имаш две хубави деца — два ангела, които само Бог може да ти ги отнеме. С това богатство ти имаш цел в живота си и знаеш защо се трудиш. Те ще ти бъдат опора и утеха на старините ти. А аз и мъжът ми се блъскаме и трудиме за всички.
Туй нейно тъжно изказване ме много трогна, и мене окуражи, като се почувствувах бодра и щастлива, че съм майка на тия две деца, за които не жалих ни труд, ни спокойствие, за да ги възпитам и дам добро бъдеще. Нейните думи се сбъднаха. Сега те ми са утеха, гордост на старините ми. А многоуважаемата ми добра приятелка г-жа Попова почина далеч от своя любим роден град В.Търново, в София, без да е имала около нея своя близка родна ръка, за да затвори уморените ѝ очи от дългогодишен неуморен труд. Прочее, вярвам, че нейната велика памет никой търновец или търновка не ще я забравят, в туй число и аз.
Дълбок поклон пред незабравимата памет на покойницата!
Пенка Генова-София
В. Търново не се гордее само със своите доблестни граждани, някои покойници, някои още живи, които допринасят със своя неоценим труд било материално, било в културно отношение за издигането на любимия им роден град В. Търново. То се гордее и със своите доблестни гражданки, които със своя патриотичен дух и труд са допринесли много просветни и благодетелни дела. Но в последно време г-жа Мария Попова допринесе най-голямо благодеяние на родния си град.
Тя беше идеална и като съпруга и като гражданка и като благодетелка. Тя като съпруга е работила заедно със съпруга си за издигането на висотата на положението своето индустриално дело — фабриката за произвеждане на макарони, фиде и бяло брашно. Тя с него заедно е ходила да изучават в Италия производството на горните артикули, тя е била добра помощница на съпруга си в търговията. Като гражданка тя беше една от редките гражданки със своето благородство и интелигентност. Като благодетелка тя беше милосърдната майка на бедните и страждущите. Нейното високоблагородно и хуманно дело е да завещае собствената си голяма къща с големите приходи за издръжката на стопанското училище, да даде добър занаят на стотици бедни девици, показва каква жена е била. Като председателка на женското дружество „Радост“, тя работеше неуморно за издигане на дружеството. В нейно време се създаде и стопанското училище при дружеството. Тя много се страхуваше, че с малкото средства на дружеството, трудно ще се издържа училището, но казваше ми тя, че това училище не ще го остави да пропадне докато е жива и след смъртта си. Тогава аз бях избрана целоводителка при нея като председателка и често сме бивали заедно у дома ѝ за разглеждане и подписване разни писма и сметки. Аз я обичах като своя умна и добра приятелка, а и тя беше любезна към мене и в много неща ме съветваше като по-стара и преживяла много неприятности в живота.
Един ден тя пожела да ме заведе на фабриката, за да я видя. Когато навлязохме към фабриката, аз останах очарована от хубавата картина, която ми се представи пред очите. Възхитена от видяното неволно казах на г-жа Попова:
- Вий сте щастливи с това богатство, което ще Ви даде възможност да проживеете добре старините си, а не като мене в непосилен труд, с нищожна заплата като чиновник да издържам и семейство. В това време тя се обърна към мене с очи пълни със сълзи, като ми каза с тъжен глас:
- Не е вярно! Ти си много по-богата от мене, защото ти имаш две хубави деца — два ангела, които само Бог може да ти ги отнеме. С това богатство ти имаш цел в живота си и знаеш защо се трудиш. Те ще ти бъдат опора и утеха на старините ти. А аз и мъжът ми се блъскаме и трудиме за всички.
Туй нейно тъжно изказване ме много трогна, и мене окуражи, като се почувствувах бодра и щастлива, че съм майка на тия две деца, за които не жалих ни труд, ни спокойствие, за да ги възпитам и дам добро бъдеще. Нейните думи се сбъднаха. Сега те ми са утеха, гордост на старините ми. А многоуважаемата ми добра приятелка г-жа Попова почина далеч от своя любим роден град В.Търново, в София, без да е имала около нея своя близка родна ръка, за да затвори уморените ѝ очи от дългогодишен неуморен труд. Прочее, вярвам, че нейната велика памет никой търновец или търновка не ще я забравят, в туй число и аз.
Дълбок поклон пред незабравимата памет на покойницата!
Пенка Генова-София
Няма коментари:
Публикуване на коментар