 |
В книжнината ни пръв обърнал внимание на
Михал-бейовци Раковски. В бележки 28 и 29 на своя "Горски пътник" той
споменува за Михал-бейовци в Одрин, Бяла, Ихтиман и Плевен. За произхода
им Раковски имал невярно мнение, като ги считал за потомци на някакъв
Михал-бей, който бил родом от Бяла и се сражавал с турците в 1598 год.
Явно е, че той е смесвал прадеда на Михал-бейовци с влашкия воевода
Михаил Храбри (Витязул), който наистина е воювал в тая година с турците.
Но за вакъфите, управлявани от Михал-бейовци, особено за одринския,
Раковски е имал достатъчни за времето сведения. За мнимия прадядо на
рода той пише:"В лято же 1596 прослави се други един български
предводител на съюзници българи, Михал-бей от Бяла, днес малко село
близо до Търнова. Он е съвоювал с турци против маджари и се е отличил
сяйно в нея битка. Бяла, коя е била в него време знаменит град, даде му
се от султана за награда. Но турци след малко са го отровили и негови
синове са потурчили. От тяхни потомци още и днес владеят в Бяла и в
Летница, село в търновское окружие, със стара преимущества под именем
чари-баши, кое значи събирачи на съюзния българи войници [...] От Михал
бейюво име спомени са остали следния. В Ихтиман, окръжие малко, от
няколко български села близо до Горний Самоков, се нахожда и до днес
едно спахийско турско домородство, михал-беювци назваемо, види се, че са
потомци потурнаци поменатаго Михал бея".
П. Р. Славейков също се е
интересувал много от Михал-бейовци. Понеже той е знаел вече по-добре
българската история, па е бил запознат доста и с историята на Турция, не
е можел да допуща, че Михал-бей е живял в 1596г. и да го смесва с
влашкия воевода Михаил Храбри. И Славейков се е опитвал да използува за
разяснение историята на Михал-бейовци сведенията за вакъфите,
управлявани от тях. Такива сведения той е имал главно пак за одринския;
но в тях намираме една важна подробност, която липсва у Раковски,
именно, че в джамията на Михал-бея в Одрин се намирал гробът на
последния, както и онзи на Хадър-бея. Славейков е сгрешил само в това,
гдето е считал Хадър-бея за баща на Михал-бея, когато всъщност е било
обратното. Той пише: "Досега се знаят джамията и мостът Михалбегови в
Одрин. Преди последната война (думата е за руско-турската в 1877-78г.)
се виждаха в джамията неговият гроб и гробът на баща му Хадърбей. Седят
ли сега, не зная. А защо той се казва Михал-бей, а баща му Хадър-бей,
тоже не е обяснено." Наедно с това Славейков съобщава, че е чувал от
търновските и плевенските мютевелии какво потеклото им било от Гази
Михал-бея, който, уж, произлизал от царския род в Търново, но бил
потурчен още в първите времена, когато дошли турците. Същите мютевелии
били му говорили и за запазени от тях хрисовули, но той не бил ги
виждал. Въз основа на техните сведения Славейков бил готов да допусне,
че "булгар Михал-бей", за когото се говорело в една турска история, ще
да е бил един от синовете на цар Ив. Шишмана: "И ние се съмняваме, пише
той, да не е той друг някой син на Шишмана, прикриван под името
Хадър-бей." Малко по-горе в същата статия, в която дава тия сведения,
Славейков пише: "колкото за Иван Шишмана и Гаази Михал бея в Одрин, ако
не са син и баща, то са някой много близък род, доколкото може да се
разбира по преданията и вакъфите им". Немският пътешественик Каниц,
който посетил Плевен в 1871г., като говори за тогавашния мютевелия
Омер-бей и за неговите големи приходи, прибавя, че прадедът му Гаази
Али-бей бил получил от султан Мурада 18 села за своето отстъпничество от
християнството. Следователно, според това, що слушал Каниц в Плевен,
Михал-бей живял във времето на султан Мурада, когато и приел
мохамеданство. Наедно с Омер-бея, Каниц споменува и за двамата братя
Нури-бей и Махмуд-бей, за които съобщава, че произлизали от някакъв
български воевода, чиито грамоти за благородство те ревниво пазили. Нещо
подобно разправял и един юноша от бейски произход из Търново пред
чиновници на руското посолство в Цариград преди освобождението. За това
ни е оставил сведения Конст. Иречек в своя дневник. "Висковски, пише
той, ми разправя за Михалбейовци в Търново и Плевен, стари династии,
двамата братя (думата е за двама бейове) имали малък дворец в Търново, в
който имало уж мебели за около 60,000 фр. Имали, каже, стари
пергаменти, корона, български жезъл и други подобни работи. Единият
юноша (по-малкият брат) в несъгласие с по-стария за един процес заминал
за Цариград и там се запознал с Висковски, който го въвел в руската
легация. Игнатиев изпратил Висковски, Христо гавазина и младото бейче в
Търново, обаче било лято, брат му бил на чифлиците, бейчето се разболяло
и експедицията не свършила нищо; тримата (Висковски, Христо и беят) са и
фотографирани заедно. По-рано с тях преговарял консулът Рачински, искал
да откупи всички тези работи, обаче пропуснал сгодния момент".
Разпространеното между някои търновчани вярване, че Михал-бейовци били
от български произход, е предадено най-пълно от Ц. Гинчев в неговата
повест "Ганчо Косерката". Ето какъв разговор е вложил той в устата на
няколко второстепенни лица в повестта:
- Бейска работа, рекоха
дервишите, като гледаха това изобилие [думата е за продукти, приготвени
за бейско угощение]: раят дошъл на земята за тях, а нашата - яж сухи
крушели и пий вода...
- От българското старо бейство му е останало
това богатство, рече Димир-Дишлията, като си припомни как са потурчали
насила баща му, - той твърде не го е спечелил...
- Че българин ли е
Рашид-бей - попита по-малкият дервиш, който беше откъде Багдат родом и
малко познаваше търновчани, - аджаип! [= чудна работа]... аз пък го
мислех хасъл [= същински] турчин...
- Всичките бейове, гдето ги
видиш тука, са българи дьонмета [отстъпници] [...] Беевете са, не ги ли
чуваш, като се прекорясват "Михал-бей, българи", изтурчени едно време,
когато са превзели турците Българистана; тогава са техните прадеди
приели исляма и са си завардили чифлиците със селата и селяните със
земите.
В този разговор, вложен в устата на търновчани турци, е
загатнат и изворът на вярването, че Михал-бейовци са били българи. Този
извор е самото им фамилно име, което на турци и българи се е виждало
необяснимо инак, освен ако се приеме, че те са били българи. Това име е
влияло не само в Плевен и Търново, а и другаде, гдето е имало бейове да
го носят. Така, в едно прошение, подадено в 1889г. от Рагъб-ефенди,
мютевелия на ихтиманския вакъф, до Министерството на финансите за
отпущане на пари срещу вакъфските имоти, се казва: "по тоя начин ще
запазите от опропастяване една седемстотин годишна фамилия, която е от
българско произхождение, което се потвърждава от самата фирма на Гаази
Михал-бей"...
За Михал-бейовци се е говорило преди Освобождението и в
Търново. Но връзките на тамошните бейове с Михал-бейовци, ако е имало
такива връзки, ще да са били далечни. Вакъф на име "Михал-бей" или
"Михал-бейоглу" там не е имало. Повечето вакъфи, като онзи на
Сулейман-паша от 1808г., на хаджи Фейзула от 1807г. и др., са били
нови и са получавали доходите на кафенета, фурни и др. здания, които
доходи са служили за поддръжка отчасти на джамии и медресета, но главно
на чешми. Голям и стар вакъф е бил само основаният от Фируз-бея и
неговият син Гаази Али Фируз-бей, който построил в 1436 и хубавата
джамия на Хисаря, вероятно на мястото на едновремешната църква "Св.
Петка". За тази джамия и за моста на Янтра при турската махала, наричан
Фируз-бейов, е отивала част от десетичния приход на селата Мурад-бей,
или Горни-Турчета (сега Бяла черкова), Михалци, Павликяни и Омур-бей,
или Долни-Турчета (сега Стамболово). Мурад-бей и Омур-бей са били от
рода на Фируз-бея, както се вижда, между друго, и от продавателните
актове на имотите им. Някои предания, особено в с. Михалци, са свързвали
техния произход и с Гаази Михаил-бея; но тия предания изглежда да се
дължат главно на името на селото.. От с. Михалци вярването, че бейовете
на 4-те казани села са имали роднински връзки с Гаази Михал-бея, е
преминало и в Търново, гдето тия бейове обикновено са живели. Същото
вярване ще да се е поддържало и от някои болярски християнски
принадлежности, които ще да са били донесени плячка от околните
християнски държави, с които Турция е воювала. Шукри-бей, един от
двамата последни потомци на Фируз-бея, обичал да говори пред селяните,
особено когато попийвал, за своя български произход. Той споменувал и за
някакво кандилце, което семейството строго пазело. Това навежда на
мисъл, че някой техен дядо или прадядо е бил грабнал и потурчил някоя
българка. За такова нещо загатва в повестта си "Ганчо Касерката" Ц.
Гинчев. За българка Труфана, жена на Алиман Али-бея, се помни и в село
Михалци. Прочетете повече
Пишете, ако имате информация за фамилия Ферузбееви, живели на хълма Царевец и след освобождението 1878г. безследно изчезнали..
Снимка из колекцията на Павел Енчев
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар