СТАРО ТЪРНОВО: Борис Денев- живописецът на старо Търново

Роден в Търново на 7 февруари 1883г. в семейство на дърводелец със 7 деца, той от малък познава горчивия вкус на бедността. Светлият лъч в неговото детство е страстта на баща му да изрязва репродукции от списания. Така бъдещият художник за първи път се запознава с изкуството и то го пленява завинаги. Убеден е, че за него няма друг път освен на живописта, и затова ударът, който получава на 18 години, го съкрушава. Борис Денев иска да продължи образованието си, но това се оказва напълно невъзможно - родителите му нямат дори една скътана стотинка. Затова се налага да почне работа като учител в търновското село Иванча. Надява се, че след няколко месеца ще последва мечтата си. Но чака цели десет години. През това време изкарва някой и друг лев като цигулар по селски вечеринки, а когато има време, се измъква тайно от всички, за да рисува пейзажи. Именно тези платна вижда неговият приятел Михаил Кръстев, учител в Търновската гимназия и също художник. „Картините ти са прекрасни! – възкликва той. – Трябва на всяка цена да ги покажеш в София!” Обнадежден, че поне един човек е повярвал в таланта му, Борис Денев грабва няколко платна и веднага тръгва за столицата. Там ги предлага на дружество „Съвременно изкуство” и ефектът е изумителен. Само за няколко дни картините са разпродадени и бившият вече учител събира достатъчно пари, за да последва мечтата си. Със спечелените средства от изложбата заминава за Мюнхен, където специализира през 1909–1914г. живопис. Наближава 30-те, когато пристига в Мюнхен, но бързо изпреварва много по-младите от него колеги, родени в богати буржоазни семейства и свикнали от малки с частни учители по изкуство. Борис Денев ги засенчва не само с таланта си, но и с необикновената си работоспособност. Това впечатлява учителите си в Художествената академия, а нежните му пейзажи от Търново смайват хиляди европейци.

За първи път в живота си той не се притеснява за своето бъдеще - изгледите за кариерата му са блестящи. Но неочаквано, за изненада на всички, Денев обръща гръб на живота, за който е мечтал, откакто се помни. Причината за мнозина днес би прозвучала странно: патриотизъм. Той се връща у нас, за да участва като доброволец в Балканската война. Първо е санитар, а после спечелва конкурса за военен художник. Очевидец е на най-кървавите битки и с голямо майсторство пресъздава грозното лице на войната. През следващите години настъпва най-плодотворният период в живота му - постепенно той започва да рисува предимно пейзажи. Създадени с ефирна лекота, нежни пастелни тонове и изключително точна перспектива, те стават явление в родната живопис. „Борис Денев откри очарованието и романтиката на старинната архитектура сред характерната родна природа”, пише изкуствоведът Ирина Михалчева, а писателят Драган Тенев допълва: „Денев оставя дълбока диря в нашата живопис, като запазва редица стародавни български светини.” Макар успехът му да е голям, Борис Денев не ограничава фантазията си само в живописта. Той се интересува от авиация и дори спечелва награда за един свой проект, докато учи в Мюнхен. По-късно сам построява делтапланер и стенен часовник; не забравя страстта си към музиката и участва в оркестъра с веселото име „Бръмбъзъците”. Навсякъде го приемат с разтворени обятия и едва смогва да изпълни всичките си задачи: да рисува, да свири, да пише за вестниците, да конструира летателни машини... С радост и страст живее в бляскавия вихър на един живот, изпълнил и най-смелите му очаквания. Затова ударът, който го сполетява след 9 септември 1944, е двойно по-жесток. Новите събития го шокират. Може да е подозирал, че много интелектуалци ще имат неприятности, но със сигурност не е предполагал размера на омразата, която ще се стовари върху него. Той, който е обърнал гръб на лукса и похвалите в Европа, за да се върне в родината си, е обявен за „родоотстъпник”. Като такъв е изключен от СБХ, заклеймен и изпратен в лагер. Но и в най-угнетяващите и мъчителни часове, прекарани сред плъховете и смрадта на килията, Денев не е бил толкова отчаян, колкото когато излиза след 10 месеца от лагера. Като леден душ идва страшната новина, че му е забранено да рисува. Като всеки истински творец, за него това е равносилно на забрана да диша. Минават цели 11 години, преди да получи помилване. През 1956г. е реабилитиран и отново е включен в СБХ, а през 1967-а дори получава званието „заслужил художник”. Признанието не може да излекува спомена за душевната агония, но две години преди смъртта си поне знае, че неговите картини отново са заели своето място в света на изкуството. Славка Денева-негова единствена дъщеря, следва пътя на баща си и създава едно богато творчество, запомнящо се със своята индивидуалност. На 31.12.1969г. престава да тупти сърцето на един велик български художник, но творчеството му ще живее вечно. В негова памет е именувана художествената галерия във Велико Търново.
През 1983 г., малко преди смъртта си, Славка Денева дарява на Съюза на българските художници семейния дом на ул. „Шипка” 18 и цялото движимо и недвижимо имущество в него, включително неоценима по своята художествена стойност колекция от над 900 живописни творби и над 7 000 рисунки и скици на Славка Денева и Борис Денев.

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА