ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
Продължавайки по главната улица, ние биваме ту тук, ту там изненадани от интересния изглед на стари къщи, някои от които са леки и са със съмнителни на вид устои, но които все пак храбро са издържали силните трусове през 1913г. А пък ново и масивно здание, каквато беше, напр., мъжката гимназия, в миг се е сринала до основите, погребвайки под своите развалини повече от 30 души ранени през Балк. война наши войници. Ето там горе редица интересни сгради — къщата на Маркови, тая на даскал Златарски, до нея Джаферовата и много интересният „Хаджи Николиев хан", построен по типа на цариградските. Той е голяма, триетажна, масивна сграда с мази и открита сводова галерия пред тях. Тук по — долу зее тъй нареченото „Бяла Бонино сокаче", което стремително води към дълбоко минаващата долу улица. По него и подобните му, които не са малко в Търново, ненавикналият чужденец би бил много затруднен при слизането си по тях, когато всеки търговец и търновско дете се спуща в тяхното бездъние с изумителна пъргавина. — Ето по-нататък новата грамадна т. нар. пощенска палата, възбуждащите у мене далечни спомени Хаджи Недялкова и Сарафидева къщи. От първата къща виждахме всички от историческо значение събития, а втората сама по себе си съставлява една историческа ценност. Във нея живял пребиваващият в Търново през време на руската временна окупация Императорски комисар, княз Дондуков—Корсаков, а по-сетне — първоизбраният български държ. глава княз Александър Батенберг. По долу на реда, издаден напред, се издига „Стамболовия хан" — една голяма триетажна каменна сграда, с мрачна вътрешност. Ханът принадлежи на търновския род, от който излезе Ст. Стамболов. Малко по-нататък, вдясно, погледът спира за миг върху двуетажна спретната къща, бележита, поради някогашните ѝ обитатели. В нея живя съпругата на големия революционер Хр. Ботев — Венета Ботева, родена Рашева, и преждевременно починалата му дъщеря Иванка Ботева. Този род е дал и Пагонианският владика Панарет, български митрополит в Букурещ до 1887г. (март), когато се е поминал, както и дългогодишният столичен гимназиален учител д-р Д. Рашев, син на споменатата Венета Рашева от първия ѝ брак. ➡Продължение
Снимка из колекцията на Иван Панайотов
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Продължавайки по главната улица, ние биваме ту тук, ту там изненадани от интересния изглед на стари къщи, някои от които са леки и са със съмнителни на вид устои, но които все пак храбро са издържали силните трусове през 1913г. А пък ново и масивно здание, каквато беше, напр., мъжката гимназия, в миг се е сринала до основите, погребвайки под своите развалини повече от 30 души ранени през Балк. война наши войници. Ето там горе редица интересни сгради — къщата на Маркови, тая на даскал Златарски, до нея Джаферовата и много интересният „Хаджи Николиев хан", построен по типа на цариградските. Той е голяма, триетажна, масивна сграда с мази и открита сводова галерия пред тях. Тук по — долу зее тъй нареченото „Бяла Бонино сокаче", което стремително води към дълбоко минаващата долу улица. По него и подобните му, които не са малко в Търново, ненавикналият чужденец би бил много затруднен при слизането си по тях, когато всеки търговец и търновско дете се спуща в тяхното бездъние с изумителна пъргавина. — Ето по-нататък новата грамадна т. нар. пощенска палата, възбуждащите у мене далечни спомени Хаджи Недялкова и Сарафидева къщи. От първата къща виждахме всички от историческо значение събития, а втората сама по себе си съставлява една историческа ценност. Във нея живял пребиваващият в Търново през време на руската временна окупация Императорски комисар, княз Дондуков—Корсаков, а по-сетне — първоизбраният български държ. глава княз Александър Батенберг. По долу на реда, издаден напред, се издига „Стамболовия хан" — една голяма триетажна каменна сграда, с мрачна вътрешност. Ханът принадлежи на търновския род, от който излезе Ст. Стамболов. Малко по-нататък, вдясно, погледът спира за миг върху двуетажна спретната къща, бележита, поради някогашните ѝ обитатели. В нея живя съпругата на големия революционер Хр. Ботев — Венета Ботева, родена Рашева, и преждевременно починалата му дъщеря Иванка Ботева. Този род е дал и Пагонианският владика Панарет, български митрополит в Букурещ до 1887г. (март), когато се е поминал, както и дългогодишният столичен гимназиален учител д-р Д. Рашев, син на споменатата Венета Рашева от първия ѝ брак. ➡Продължение
Снимка из колекцията на Иван Панайотов
Няма коментари:
Публикуване на коментар