"Великотърновското училищно настоятелство от свое име и от
името на 140 бедни деца, които се хранят в безплатните ученически
трапезарии, изказва голямата си благодарност на братя Стоеви –
индустриалци в гр. В. Търново, за подарените от тях 1250 лева за един
обяд на децата по случай три месеца от смъртта на майка им Иванка Енева
Стоева вместо панихида." Из Общински вестник “Велико Търново”, бр. 8 1939 г.
Нишестената фабрика на "Братя Николай и Стефан Стоеви" е основана около 1922 г. Произвеждали са се нишесте, кола и лепила. Национализирана и закрита 1948 г. Родоначалник и баща на братята е бил Еньо Енев. Ето пощенски картички с инициали на фирмата-
Превод на картичката от Margarit Voigt, от фамилията Стоеви:
"Търново 25 юли 1921г.
Господине, Желаещ да вляза в контакт с Вашата известна фирма, бих искал да узная разните артикули, с които Вие разполагате, тяхната цена и условия на заплащане... Аз бих си позволил да Ви предложа нашите ...поръчки.
С уважение: Еню Стоев"
Купил, преди Освобождението къща, строена от някой си бей, намираща се на ул "Ст. Стамболов"№ 51, точно след свлачището, срещу Модерния театър.
Сега тази къща е реновирана и изглежда чудесно. В тази именно къща, дядо Еньо и баба Иванка отглеждат своите 9 деца, родени всички около 1890 и 1906 г., разказва една от наследниците му-Margarit Voigt. Баща ми Георги е последното им дете. Но 1913 г. идва земетресението и дядо Еньо хваща вероятно холерата, затварят ги на Марино поле, баща ми е бил на 7 годинки и е избягал от лагера, а дядо Еньо е починал. Децата остават сираци, но къщата е още тяхна. Децата са Андрей, Никола, Стефан, Пенка, Бояна, Христо, Мара, Георги, едно дете е починало. Бояна се омъжва за Стоян Радев и той откупува къщата от братята и сестрите. Тя има три деца, едното от които е Светозар Радев, който се жени за Иванка Радева, която стана моята учителка по френски и която аз боготворях, без да зная, че сме роднини! Тя има едно дете, Стоян Радев, моят прекрасен братовчед Стоян, който напусна къщата, защото им направиха блок там където е сега хотел Панорама, белокаменните блокове преди свлачището. Аз много обичах къщата и много ми беше мъчно, че така я напуснаха. Но те се радват на новия си апартамент, естествено условията на старата къща бяха много неизгодни за живеене. Но тя остава Старата Къща на Дядо Еньо. Кой ли Бей я е строил? Не знаем.
Междувременно братята израстват и купуват къща на баба Иванка при игрището Юнак. Там израстват баща ми Георги и сестра му Мара. Братята Никола и Стефан купуват къща за Мара на Главната улица, прекрасна къща, там се ражда братовчед ми Божидар. Междувременно фактически всички, освен баща ми, имат къщи по Главната улица. Никола Стоев открива фабрика за нишесте при Старата гара. Стефан Стоев открива фабрика за каучук или вече забравих за какво при Новата гара. Помня и двете. При Новата гара къщата беше за мене, тогава дете, като замък. Тя като че ли още съществува, мъчно ми е отида да я видя, роднините са я продали. Вилата на Трапезица се разруши, там всичко се разруши.
И двете фабрики бяха национализирани. Чичовците ми бяха интернирани, а в моето досие стояха като фабриканти. Божидар почина, изгорял в къщата си, миналата година. Аз съм много свързана със Стоян Радев, сина на Ваня и Зарко Радеви, с децата им и внуците. Зарко беше тоя, който държеше генеологичното дърво, сега Стоянчо го държи.
Андрей е починал във Франция, но никой не знае, защо през двадесетте години е отишъл там. Баща ми го е посещавал в Париж, но никога не ни е говорил защо чичо Андрей е заминал за Париж. Аз посетих хотела, в който са живеели двамата братя, но бях толкова млада и заета с моите неща, че не проучих точно. А сега сигурно всички са си отишли от тоя живот. Христо има къща с огромна тераса на покрива, отпред има друга, нея са му национализирали, беше останал само синът Ваньо, и той почина. Дъщеря му още пази къщата. Това е семейството на Стоеви. Огромно. И все на Главната улица.. Аз тръгвах като дете от Лимонадената фабрика и отивах до Бъждарлък и ги посещавах всички.
Междувременно братята израстват и купуват къща на баба Иванка при игрището Юнак. Там израстват баща ми Георги и сестра му Мара. Братята Никола и Стефан купуват къща за Мара на Главната улица, прекрасна къща, там се ражда братовчед ми Божидар. Междувременно фактически всички, освен баща ми, имат къщи по Главната улица. Никола Стоев открива фабрика за нишесте при Старата гара. Стефан Стоев открива фабрика за каучук или вече забравих за какво при Новата гара. Помня и двете. При Новата гара къщата беше за мене, тогава дете, като замък. Тя като че ли още съществува, мъчно ми е отида да я видя, роднините са я продали. Вилата на Трапезица се разруши, там всичко се разруши.
И двете фабрики бяха национализирани. Чичовците ми бяха интернирани, а в моето досие стояха като фабриканти. Божидар почина, изгорял в къщата си, миналата година. Аз съм много свързана със Стоян Радев, сина на Ваня и Зарко Радеви, с децата им и внуците. Зарко беше тоя, който държеше генеологичното дърво, сега Стоянчо го държи.
Андрей е починал във Франция, но никой не знае, защо през двадесетте години е отишъл там. Баща ми го е посещавал в Париж, но никога не ни е говорил защо чичо Андрей е заминал за Париж. Аз посетих хотела, в който са живеели двамата братя, но бях толкова млада и заета с моите неща, че не проучих точно. А сега сигурно всички са си отишли от тоя живот. Христо има къща с огромна тераса на покрива, отпред има друга, нея са му национализирали, беше останал само синът Ваньо, и той почина. Дъщеря му още пази къщата. Това е семейството на Стоеви. Огромно. И все на Главната улица.. Аз тръгвах като дете от Лимонадената фабрика и отивах до Бъждарлък и ги посещавах всички.
Пощенски картички из колекцията на Павел Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар