Петър Кермекчиев учредява фонд "За народно образование"

ПЕТЪР ХАДЖИ НЕНЧОВ КЕРМЕКЧИЕВ (26 юли 1826 – 10 ноем. 1881) – търговец. Роден в Търново. Син на видния търговец хаджи Ненчо, който има кантора в Балкапан, Цариград, и търгува с кожи и други произведения в Лайпциг; участник в църковнонационалната борба. П. Кермекчиев получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град. Завършва колежа „Рефорцу“ на Бейоглу в Цариград (1844–1848). Владее няколко езика. Завръща се в Търново, където се сближава с пристигналия в града Лайош Кошут. През 1854 г. е секретар на Юмер паша в Шумен. През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. Става секретар в английското консулство в Галац, Румъния. Един от членовете на основаното там „Дружество с акции“, финансиращо издаването на вестници. Започва търговия с жито, натрупва значително състояние, но влага целия си капитал в банката на Никола Христов и фалира. Участва в обществено-политическия живот на букурещките българи и в борбата за разрешаването на българския църковен въпрос. През 1876 г. е член на делегацията, приета от руския император Александър II (дипломатическа мисия за мирно уреждане на българския въпрос). П. Кермекчиев продължава да се занимава с търговия. По време на Руско-турската война (1877–1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново. Установява се в Русе и в съдружие с Иван Симеонов организира доставката на хляб за руските войски в България. Поради заболяване се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев. С молба от 10 апр. 1881г. до дипломатическо агентство в Букурещ П. Кермекчиев възлага на българското правителство грижата за своите имоти и пари. На 15 май 1881г. брат му Костаки Н. Кермекчиев, сестра му Евгена Н. Кермекчиева и митрополит Панарет Рашев предявяват искане до българския дипломатически агент в Букурещ Кириак Антонов Цанков да му бъде наложено опекунство, което да се грижи за здравословното и материалното му състояние. На основа на заключение на медицинска комисия, с протокол от 18 май с.г. Кириак Антонов Цанков определя за опекуни митрополит Панарет Рашев, д-р Георги Атанасович, Иван Грудов, Юрдан X. Димитров и от страна на агентството – Димитър Великин. През същата година П. Кермекчиев заминава на лечение в Австрия, Италия, Варна. Умира в Букурещ.
На 27 ноем. 1879 г. П. Кермекчиев прави завещание, с което оставя по 20 хил. лв. на двамата си братя, по 10 хил. лв. на трите си сестри и 5 хил. лв. на дъщерята на румънския депутат и министър Г. Гицу – Елена. „Тъй като от детинството съм живял в Ромъния, дето винаги съм срещал братска любов и братство между ромънския и българския народи“ – пише той в завещанието си, прави дарение от 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище „Елена Домна“ под контрола на румънското правителство. Приходът на този капитал е предназначен за издръжката и възпитанието на бедни момичета. Надзора по изпълнението на това дарение възлага на Г. Гицу. 20 хил. лв. дарява на ефорията на болницата „Св. св. Козма и Дамян“ и у-щето „Св. Кирил“ в Търново (вж. „Ефорията на върховното училище „Св. Кирил“ и болницата „Св. св. Козма и Дамян“ – фонд) и 20 хил. лв. – на църквата и у-щето „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ. Остатъка от състоянието си П. Кермекчиев оставя на „милото и любимото ми автономно отечество България, в лицето на българското правителство, с единствената цел, щото от този имот да се състави един вечен фонд под наименованието „Фонд за народно образование Петър Н. Кермекчиев“. Приходите са предназначени за издръжка на българи „за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа“. Кандидатите трябва да са завършили успешно четирикласни училища в България, да не разполагат със средства за продължаване на образованието си и да издържат конкурс. За изпълнител на завещанието и за осъществяване на надзор над изпълнението на волята си посочва Стефан Берон.
След смъртта на П. Кермекчиев българското правителство разпорежда всички ценни книжа и суми по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството му е оценено на 287 250 зл. лв. и 96 хил. рубли. В касата на Кермекчиев са намерени и много ценни книжа, полици, разписки и др., които са изпратени на МНП. Министерството започва издирване на длъжниците и събиране на дължимите суми, с което увеличава капитала на фонда. Голяма част от дълговете обаче се оказват несъбираеми – някои длъжници са починали, други са несъстоятелни или издължени по давност.
След покриване на задълженията по завещанието, през 1882 г. е основан фонд „Петър H. Кермекчиев – за народно образование“ към МНП. В изпълнение волята на дарителя още през учебната 1883/1884 г. започва отпускането на стипендии по реда, установен за държавните стипендии и помощи.

Към 21 окт. 1889 г. основният капитал на фонда възлиза на 438 700 лв., към окт. 1893 г. – на 553 500 лв., към 1 ян. 1901 г. – на 511 010 лв., към 1906 г. – на 500 хил. лв., към 1 септ. 1933 г. – на 1 542 463, към 1 юли 1937 г. – на 1,867 млн. лв., към 1 ян. 1939 г. – на 1,921 млн. лв., към 1 ян. 1944 г. – на 2 457 266 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 3,050 млн. лв.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет. 

 

Прочетете още в Енциклопедия "Дарителството"

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ