В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Читалище „Надежда“

До 1869г. Димитър Иванов е взел активно участие в работата на цариградското българско читалище и завръщайки се в родното Търново, подема инициативата за подобен просветен център в него.  В Протокол 1 е записано: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при църквата "Свети Никола", за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни. Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."
През същия ден избират и настоятелство на читалището:
Димитър х. Павли Иванов - председател
Н.Д.Смилов - подпредседател
Жоржо Момчев и Атанас Симеонов - касиери
Стефан Михов и Петър П. Димов - писари
В Пътеводителя на В. Търново от 1097г. пише, че читалището се е помещавало в частни здания. Имало е скромна библиотека и читалня, за която са получавани съвременните български вестници и списания. След освобождението книгите на библиотеката му значително се увеличават, а читалнята се сдобива, освен с български вестници и списания, още с много руски и няколко немски и френски. Читалището е съществувало и съществува днес на дружествени начала — с членски внос. Всеки може да бъде негов член действителен, който плаща месечно по 1 лев. Има още членове почетни, които се провъзгласяват в главното годишно събрание на членовете, и благодетелни, които се провъзгласяват от настоятелството. Н. Ц. Височество, царстващият Княз, който е почетен председател. Почетни членове читалището-6 и благодетелни-6. През 1886/86 година то си построи собствено здание, благодарение на грижите и настояванията на членовете: Ст. Стамболов, Илия Симеонов, К. Тулешков, Д. Атанасов и М. Рачев. Мястото, върху което е построено зданието, е подарено от общ. управление. Това здание, оценено за 60366 лева, има дълг, който засега е 12400 лева. Дългът е към Търновската земеделска банка с годишно погасяване 600 лева, като се изплаща и припадащата се лихва. То има един твърде голям театрален салон с богат гардероб на сума 15000 лв. и мебилировка 10000 лева; има зала за читалня и стая за библиотека. В читалнята се получават 16 български вестници, 1 руски, 1 френски, и списания: 26 български, 4 руски, 2 френски и 1 немско. Ежедневно тя се посещава от 40 — 60 души, преимуществено чиновници, учители и ученици. Библиотеката брои 4290 екз. книги, оценявани за 27000 лева. Годишно се вземат за прочит вън от библиотеката около 3000 екземпляра. На първо място се чете белетристика, списания, и др. Ползват се от книгите само членове, съгласно устава на читалището. В читалищния салон се дават балове, концерти, представления, държат се научни и политически сказки. Делата на читалището се водят от наборно настоятелство, което служи безплатно. Бюджетът на читалището за 1906/907 година възлиза на 828262 лева. Зданието на читалището е историческо. През 1886г. (октомври— ноември ) и през 1887г. (юни, юли и август) в него стават заседанията на III Велико Народно Събрание по избирането на княз след абдикирането на княз Александър. Тук стана първият избор на Валдемара, Датският принц, който не прие да вземе вакантния български престол, а сетне — и на Н. Ц. Височество, сега царстващият Княз Фердинанд. Последният след дохождането си в България тука положи на 2 август 1887г. тържествено клетва за, вярно служене на народа и за пазене на конституцията. В същото здание ставаха заседанията на IV Велико Народно Събрание през месец май 1893год. по изменението някои членове от конституцията за улесняване оженването на княза. В тази зала стана представянето на царските младоженци, Княза и Княгинята, пред представителите на народа. Тук в публично заседание на съда се разгледа през м. юли 1903г. процеса на Митрополит Климент по обвинението му в подстрекателство на народа към правителството."
Според Пътеводителя читалище „Надежда“ има за цел: умственото и нравственото развитие на членовете му и въобще на другите граждани и възбуждането на обществения живот. Към тази главна цел има и втора: развитието на естетическия вкус у гражданите. За постигане на поставените цели, както личи в запазените от онова време протоколни книги общите читалищни събрания и заседанията на настоятелствата му, още през първата година от неговото съществувание се уреждат неделни сказки урежда се библиотека с читалня, за която се доставят, освен излизащите тогава български вестници, и списания в Цариград, но и два на френски език; открива се неделно училище за възрастни; раздават се полезни книги като награда за добър успех на ученици от българските училища в града; подпомагат се бедни деца от същите училища с учебници; отпускат се парични помощи на бедни, но способни млади търновци дa продължат образованието си в чужди училища, полагало грижи да се уредят читалища в близките села и градове, а с уредените вече поддържало връзки, като ги снабдявало с книги и периодически издания, изпращани до него от централното народно читалище в Цариград). Между средствата за обществена просвета, сказките, държани от по-образованите читалищни членове пред членове на читалището в общите негови събрания, били поставени на първо място. В XII общо събрание на читалището, държано на 12 юли 1870 год., било възложено на настоятелството да се грижи такива сказки да се изнасят всяка неделя. От това личи, какъв интерес са будели тези сказки у интелигентните търновци от онова време. Първа читалищна сказка била изнесена от Д-р Иванчо х. Тодоров на тема: из областта на естествознанието. След него се споменуват в читалищните книжа като най-дейни просветители чрез живото слово от катедрата на читалището тогавашните учители от главното училище: Тодор Н. Шишков, Георги Смилов, Богдан Горанов, а от Петропавловската семинария Недьо Жеков и др. Редовно е давана тази обществена просвета до 1876г., когато читалището било затворено, понеже някои от неговите ръководители били заподозрени от турската власт в бунтарство. След освобождението ни читалището възобновява просветната си дейност в 1879г., като поддържа пак библиотека и читалня и като урежда сказки, представления и литературни забави. До 1887г. читалищното настоятелство се е занимавало непосредствено с тези клонове на просветната дейност на читалището покрай грижите за общото му управление, обаче, от тази година почва да функционира като спомагателен институт при него театрален комитет, съгласно чл. 15 от устава от същата година, и специална комисия за избор на библиотечни книги, съгласно чл. 16. Това се наложило от разширената дейност на читалището по поддържане културна просвета чрез сцената на новото си здание, направено през 1885 год. и за обогатяване на своята библиотека. Пак при значително нарастване на читалищната просвета чрез катедрата през 1910 година се налага да се предвиди в устава на читалището нов спомагателен институт — комитет за сказки, който през 1923 година бива преименуван на просветителен комитет. През същата 1923 година нарасналия интерес към запазване старините в града и около града, както за добро уреждане на съществуващия при читалището археологически музей налага да се създаде археологически комитет с уредник на музея пазител на старините. В чл. 23 на устава от 1910 година се предвижда в общото годишно събрание да се избира специален 5- членен комитет, на който се възлага да се грижи за уреждане публични неделни сказки. В правилника за вътрешния ред на читалището, изработен през 1912 година въз основа на този устав, сказките вече не се наричат неделни, види се защото се намира за удобно да се уреждат и през други дни на седмицата, както става и до сега. В този правилник се предвижда още в начелото на читалищната година комитетът да си начертава общ план за предстоящата просветна дейност през годината, а в началото на всеки месец — програма за сказките през месеца. С устава на читалището от 1923 год. дейността на просветния комитет се разширява: в т. 6 на чл. 20 се нарежда този комитет да се грижи за уреждане публични сказки и народен университет. Да се прокара системност в изнасяните от читалищната катедра сказки до степен да се дават закръглени курсове по разни клонове от науката, литературата и изкуствата беше идеал за просветния комитет и читалищното настоятелство; обаче, оказа се на практика, че тази идея не може се приложи при нашите условия. Направиха се опити в тази посока при участие на лектори местни сили, защото за задържане външни лектори по-дълго време в града за изнасяне един такъв курс липсваха нужните средства, но се оказа, че липсват слушатели, които да се ангажират редовно да посещават тези цикли от сказки: аудиторията менеше състава си при отделните сказки. Това наложи да се изостави идеята за уреждане народен университет за по благоприятно време, а засега читалището да се задоволи с даваните и през миналите години сказки за разпространена просвета, налагана от интереса на посетителите и предложенията на избраните лектори. Затова в устава на читалището от 1931 год. задачата на просветителния комитет наново се ограничава, като съгл. чл. 54, му се възлага да се грижи за уреждане публични, сказки, беседи и изобщо за организиране и ръководене на просветителната дейност на читалището. В кръга на тези задължения просветителният комитет от тази година насам се погрижи да уреди, покрай съществуващите от създаването на читалището библиотека и читалня за възрастни, специална библиотека и читалня за деца, за които се учреди и специален фонд. Вън от това той взема редовно участие в уреждане празника на книгата, като устройва изложба на стари и най-нови книги при читалището. Миналата година се направи опит да се открие детската читалня със съдействието на г. г. учителите от първоначалните училища, като се използуват набавените дотогава книжки от детската литература; обаче, неудобствата, на които се натъкна тогава и за премахването на които не можа и досега да се направи нужното, попречиха да се повтори този опит. Срещу това пак при съдействието на господа учителите при първоначалните училища се очертаха нови перспективи за дейност в тази посока. Дейността на просветителния комитет при читалището се прояви по-интензивно от 1921 год. насам, макар неговото съществувание да се беше наложило още в 1910 година, от която той свършва до днес 25 годишна дейност. За годинитe около двете войни, Балканската и Общовропейската в книжата на читалището не се отбелязва нищо особено по неговата дейност, пък нe можеше и да се прояви през самите военни години. Според събраните сведения от читалищните книжа, през годините 1921—1934 са изнесени от катедрата на читалището 575 народни четения /сказки/ и четения на собствени произведения от наши писатели и поети. В тези четения са взели участие 299 лектори, местни и външни, които по професия се разделят на: 75 професори, 61 писатели, 29 общественици и журналисти, 19 лекари, 50 учители, 5 свещеници. 5 инженери и архитекти, 6 офицера, 7 художници и 43 от разни други професии. Общият брой на посетителите се движи (от 4222—82520). Имало е години, когато интересът на публиката значително е пораствал. От посетителитe болшинството винаги е бивало из средата на училищната младеж, а от възрастнитe — мъжетe винаги са били повече от жените. По години сказките са вървели така: 1921/2—29 922/23-46, 1923/24-47, 1924/25—39, 1925/26-35, 926/27-56, 1927/28—57, 1928/29-27, 1929/30-58, 930/31—47, 1932-41, 1933-43, 1934-50.
Източници- статия на в-к "Велико Търново"- 1935г., автор

П. Димитров, Пътеводител на В. Търново от 1907г.

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова