Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков
7 август 1950г.
Шабаш. Преизподня. Щастливи са тези, които не виждат, не чувстват, не усещат целия този ужас. Години, години, хиляди
дни и нощи – безкрайното време е отровено с мерзост и зловоние; всяка
дума е извратена, всеки глас – лъжлив, всеки поглед – смърт. Зная те кой
си ти, велики мерзавецо, и твоите ангели зная. Опустошавате човека, за
да огорчите Бога, но Неговото Слово ще блесне и вие с вашия мерак ще се
продъните в земята. От думите ви няма да има следа, утъпканата земя ще
цъфне отново. Вашето бездарие ще засуши като пепел зловещото ви гърло,
безчестието ви ще ви направи страхливи, а страхът ще се вплете в краката
ви. Сълзите на молещите се ще ви издавят като гадаринското свинско
стадо. Не за себе си се моля Богу, а за тези, които ти си обзел – ти,
княже на този свят, за да ги хвърлиш опозорени пред лицето на Бога, а не
за да им помогнеш. Защото кому си помогнал, Сатана! Зная чудовищната ти
сила, но молитвата на детето е по-могъща от теб. Страхлив си,
мерзавецо, затова всяваш страх у другите, затова не откриваш името си
пред човеците, а стоиш зад псевдоним. Защото кръщението е огън под езика
ти, а истината – слепота за коварния ти поглед.
Знаеш ти сърцето ми, където си вплитал нечистите си пръсти, и мислите ми си развихрял, и тялото ми си изгарял със страст и болести. Ти заля света, съблазни и бедните с полузнание и им даде пушки в ръцете, за да прострелят сами Божията милост в сърцата си, ти им създаде от човека враг и положи тази вражда в тях, за да им отнемеш всяко спасение. След богатите ти погубваш и бедните. Като вълча глутница твоето слово – измамно и зло – разкъсва човешкия род. Но кръвта и смъртта няма да осмислят твоята ненаситност, няма да просветлее тъмната ти гордост, защото дори погиващите в теб не изричат твоето име – ненавистно и тъмно, а (мнозина) – Божието – любимо и светло. И мъртвите са против теб! Напразно запазваш мъртвото тяло от изтление. Твоето „чудо“ е гнусно и празно. Казваш: „Ето го човека, балсамиран! Това е краят, значи – това е и началото и нищо друго няма у него.“ И си го завардил със стража и шмайзери. Но човешката душа не вярва на твоята насилническа измама, тя знае своето безсмъртие и възкресението на тялото ѝ ще спаси душата на твоя пленник и ще изкупи греховете му, и ще предаде тялото му на тление и възкресение. Защото има дар в човешката душа – могъща Божия сила – дар да страда за себе си и (за) другите, и да ликува в спасението. Какъв дар имаш ти, ненаситни бездарнико! Покажи ми един твой живот, едно твое трайно дело, една песен, една рисунка, едно слово, един звук дори! Но ти си навсякъде (мерзост и винаги мерзавец) измамник и подражател – всичко у теб е бездарие и убийствено подражание: словото ти, жертвите ти и ангелите ти. Дори гадаринските свине, които спасиха обзетия от твоите ангели, като погинаха заради него, стоят несравнимо по-горе от теб. Сам Бог посочи тях за жертва за спасението на човека, обзет от теб. Сам Бог себе си пожертва за спасението на човека и твоята мрачна сила превърна в студена пепел.
Знаеш ти сърцето ми, където си вплитал нечистите си пръсти, и мислите ми си развихрял, и тялото ми си изгарял със страст и болести. Ти заля света, съблазни и бедните с полузнание и им даде пушки в ръцете, за да прострелят сами Божията милост в сърцата си, ти им създаде от човека враг и положи тази вражда в тях, за да им отнемеш всяко спасение. След богатите ти погубваш и бедните. Като вълча глутница твоето слово – измамно и зло – разкъсва човешкия род. Но кръвта и смъртта няма да осмислят твоята ненаситност, няма да просветлее тъмната ти гордост, защото дори погиващите в теб не изричат твоето име – ненавистно и тъмно, а (мнозина) – Божието – любимо и светло. И мъртвите са против теб! Напразно запазваш мъртвото тяло от изтление. Твоето „чудо“ е гнусно и празно. Казваш: „Ето го човека, балсамиран! Това е краят, значи – това е и началото и нищо друго няма у него.“ И си го завардил със стража и шмайзери. Но човешката душа не вярва на твоята насилническа измама, тя знае своето безсмъртие и възкресението на тялото ѝ ще спаси душата на твоя пленник и ще изкупи греховете му, и ще предаде тялото му на тление и възкресение. Защото има дар в човешката душа – могъща Божия сила – дар да страда за себе си и (за) другите, и да ликува в спасението. Какъв дар имаш ти, ненаситни бездарнико! Покажи ми един твой живот, едно твое трайно дело, една песен, една рисунка, едно слово, един звук дори! Но ти си навсякъде (мерзост и винаги мерзавец) измамник и подражател – всичко у теб е бездарие и убийствено подражание: словото ти, жертвите ти и ангелите ти. Дори гадаринските свине, които спасиха обзетия от твоите ангели, като погинаха заради него, стоят несравнимо по-горе от теб. Сам Бог посочи тях за жертва за спасението на човека, обзет от теб. Сам Бог себе си пожертва за спасението на човека и твоята мрачна сила превърна в студена пепел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар