Из дневника на Илия Бешков
Януари 1951г.
Спасението на християнския човек започва и минава през страданието. Това страдание се изповядва, възпява и желае дори, за да се сдобием със спасението. Ако няма спасение, за което говори Иисус, и страданието е ненужно. Новата религия, която отрича спасението, което вдъхновява християнския човек и го прави открит и радостен пред страданието, отрича и страданието в своя свят (режим). Но понеже страданието съществува и вечно ще съществува, новата религия, като не може да го премахне и като не е в естеството ѝ да го изкупи с възкресенското спасение, го "забранява", като ни принуждава да го наричаме радост, гордост, слава и хиляди други думи, откраднати от словото и хвърлени да запълнят тази отворена пропаст - страданието. Оттук нататък, до края на тази религия, всички сили, жизнени сокове и кръв ще бъдат прахосани в прикриване на тази лъжа. Всичко, което носи белега и от печатъка на страданието, е забранено днес: самата дума, горчивата усмивка, въздишката, сълзите, просяците, любовното страдание, утехата, милувката, състраданието, минорната гама в музиката, индивидуалността като състояние в картината, а в литературата и предимно в поезията всичко пее -- трактори, колела, лопати, трансмисии и пушечни комини.
Януари 1951г.
Спасението на християнския човек започва и минава през страданието. Това страдание се изповядва, възпява и желае дори, за да се сдобием със спасението. Ако няма спасение, за което говори Иисус, и страданието е ненужно. Новата религия, която отрича спасението, което вдъхновява християнския човек и го прави открит и радостен пред страданието, отрича и страданието в своя свят (режим). Но понеже страданието съществува и вечно ще съществува, новата религия, като не може да го премахне и като не е в естеството ѝ да го изкупи с възкресенското спасение, го "забранява", като ни принуждава да го наричаме радост, гордост, слава и хиляди други думи, откраднати от словото и хвърлени да запълнят тази отворена пропаст - страданието. Оттук нататък, до края на тази религия, всички сили, жизнени сокове и кръв ще бъдат прахосани в прикриване на тази лъжа. Всичко, което носи белега и от печатъка на страданието, е забранено днес: самата дума, горчивата усмивка, въздишката, сълзите, просяците, любовното страдание, утехата, милувката, състраданието, минорната гама в музиката, индивидуалността като състояние в картината, а в литературата и предимно в поезията всичко пее -- трактори, колела, лопати, трансмисии и пушечни комини.
Затворниците, подсъдимите, обесените- всички са освободени от страданието.
Тази дума е изтръгната от земята и на нейно място в отворената пропаст са погребани всички човеци, "освободени" от страдание.. и като зловещо изпарение се издигат от общия труп песенно славословие и нескончаемо скандиращо име..
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар