Образованието и училищата в старо Търново

Търновски ученици в първи клас 1934-35г. пред сградата на училище „Йосиф I”.
Снимка от личния архив на Д-р Стефан Костов

Според Пътеводителя на Търново от 1907 г., български училища в града е нямало до 1831 година. Гражданите се гърчеяха, като се считал простак всекиго, който говори български. Често се срещаха писма и сметки, писани с български думи, но с гръцка азбука. Не се знае, кога е бил изхвърлен българският език от употребление. В 1610 г. в Търново се е говорело само по гръцки, като да е бил градът гръцки. Молтке, който придружавал султан Махмуда в пътуването му по неговата държава, като дошъл в Търново на 19 май 1837 год., пише след туй, че неговата гръцка квартира била много весела.

От монастиря св. Преображение се е дал тласакът за възстановяването на българския език в Търново. От този монастир на 1831 год. бил поставен в града някой- си Димитър Куцият от Дряново, за да учи децата по български. За училище му служела частна къща. В късо време той бил учител на стотина деца. Събирането на ученици около българския даскал не се харесало на гръцкия владика и по настояване на последния в 1832 год. било открито добре уредено гръцко училище, в което се преподавало по Ланкастерската метода. Дотова време за училища са служили килиите и метосите, гдето се е обучавало на гръцки. Гръцкото училище се изпълнило с ученици—момчета и момичета. По примера на това училище били отворени гръцки училища и в околните градове и паланки. В 1834 год. за български учител е бил условен някой- си абаджи Стойко, но и той не можал да конкурира на гръцкото училище; имал само около 60 ученици. 

Едвам на 16 март 1839 год. при църквата "Св. Никола" се нарежда и открива българско училище от настоятелите при църквата. Условен бил за учител някой- си Петко Николов, който пръв почнал тука да обучава по Ланкастерската метода. Това училище от 1846 год., насетне силно напреднало: числото на учениците му нараствало, а това на гръцкото —намалявало. Антагонизмът между учениците от гръцкото и българското училища е бил голям. Учениците били насъсквани от учителите си едни срещу други. В 1859 г. до толкова били наострени учениците от гръцкото училище към учениците от българското, щото първите гонели вторите с камъни по улиците. В 1845 г. било открито девическо училище, което постепенно нарастваше. Освобождението завари града чисто български с петокласно мъжко училище и с трикласно девическо.
Близо двадесет години килийните училища в Търново били местата, където се чувала българска реч. Разкриването на българските килийни училища в Търново и околните селища било дело на отец Зотик. Имало и гръцки училища, които просъществували до 1858 година. Инициативата за взаимно училище била отново на отец Зотик. От името на българското население в Търново първите обществени училища са открити от настоятелството при църквата „Св. Никола”. 

През 1839 г. епитропите на църквата "Св. Никола" откупили една къща и я преустроили за училище. За учител повикали Петко Николов, който по-късно става свещеник. Това било първото обществено взаимно училище. През 1843эг. било построено и друго училище в двора на църквата "Св. Никола", в което било настанено взаимното училище с учител Никола Златарски. През 1845-46ф г. било открито класно девическо училище с учителка Теодора Христова, игуменка на манастира "Св. Никола" в Арбанаси. През 1858 година класното училище се премества в сградата на бившето гръцко школо при църквата “Св. Богородица”. Приема се идеята на дарителя Михаил Кефалов класното училище да се нарича “Св. Кирил”. Организацията в класното училище се дължала изключително на Никола Михайловски. В няколко дописки „Цариградски вестник“ отбелязва успехите на търновските училища с главен учител Н. Михайловски. Годината 1859 може да се нарече върхов момент от историята на учебното дело в Търново. Тогава в града действували мъжко и девическо училище при църквата „Св. Никола“, девическо при църквата „Св. Константин“, мъжко класно при църквата „Св. Богородица“ с 600 ученика и две частни (издържани от еснафите) в махалите Долна и Марино поле със 150 деца. Училището в Марино поле било открито през 1851 г. А в махалата Марино поле, която се състояла от 80 къщи и се считала вън от чертите на града, учител бил свещеникът. От създаване на първите български килийни училища до взаимното и класното училище населението в Търново подпомага учителите за укрепване на тяхното дело в борбата против гърцизма. 

Според Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. има шест Основни училища, които са по махали и носят следните имена: 1) Петър Дапков- в Марно-поле; 

2) Иосиф I— в махала Св. Кирил и Ме­тодий; 

3) Митрополит Панарет — при църквата Св. Константин и Елена; 

4) Братя Евстатиеви Паница — при църквата Св. Богоро­дица; 

5) Никола Михайловски — в Турската махала и 

6) Иларион Макариополски — в Асеновата махала. 

Числото на записаните деца през 1905-1906 учебна година е било 1165 ученици. Обучението се води от 27 учители (18 учителки и 9 учители). За издръжка на основните училища градската община изразходва 16 390 лева. 

Свидетелството на баща ми от 1937-38 г. за завършено основно образование в основно училище "Йосиф I". На първо място е предмета "Вероучение". По всичко има шестици, само по краснопис има пет, но все пак това е бъдещият д-р Костов, а знаем докторите не пишат красиво. 😉

Съгласно Привременния устав за народните училища /1878 г./ се създават три степени училища: първоначални /3-годишен срок на обучение, като над тях се изграждат другите две степени/; средни /2г./ и главни /4г./. Въвежда се задължително образование на двата пола. Със Закона за материалното поддържане и преустройството на училищата от 1880 г. се утвърждават демократичните начала, залегнали във временните наредби на М. Дринов по народното просвещение. Учението в първоначалното училище продължава 4 години и е безплатно и задължително. Над него се откриват трикласни училища и гимназии с долен 3-годишен курс и горен 4-годишен курс. Училищата се издържат от общините. Със Закона за обществените и частните училища от 1884 г. за пръв път се прокарва идеята за професионална подготовка на учениците - предвижда се някои общообразователни предмети да се изучават с оглед нуждите на земеделието и занаятите.
През 1891 г. излиза Закон за народното просвещение, с който образователната система се централизира, управлението и надзорът на всички учебни заведения се предоставят на Министерството на народното просвещение.
Със Закона от 1909 г. /ДВ, бр. 49/5 март 1909 г./се оформя структурата на образователната система, която се запазва с незначителни изменения в продължения на няколко десетилетия. Съгласно него долният курс на гимназията се преустройва в прогимназия с 3-годишен курс на обучение и служи като продължение на началните училища и основа на средните. Задължителното образование става от 7 до 14-годишна възраст, но фактически се прилага само за децата в началното училище. Курсът на гимназията става 5-годишен. Значителни нововъведения в образователната система се правят със Закона за народното просвещение /ДВ, бр.87/20 юли 1921 г./ на Ст. Омарчевски. Утвърждава се задължително основно образование; гимназията се разделя на два курса - долен /3 год., общообразователен - реални училища/ и горен /2 год., общообразователен или специален - гимназии, педагогически и специални училища/.
През 1934 г. се извършва реорганизация на учебното дело, като във всяка съставна община са създадени средищни основни училища, под чието пряко ръководство се намират всички училища от района на общината.
НАЧАЛНИ УЧИЛИЩА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

-НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ "МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ" 1929-1934 г.
-НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ "Н. МИХАЙЛОВСКИ" 1925-1952 г.
-НАРОДНО УЧИЛИЩЕ "СИЛВЕСТЪР ПЕНОВ" 1943-1944 г.

ОСНОВНИ УЧИЛИЩА И ПРОГИМНАЗИИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

-ПЪРВА НАРОДНА СМЕСЕНА ПРОГИМНАЗИЯ "МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ" 1936-1944 г.
-ВТОРА ПРОГИМНАЗИЯ "ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ" 1915-1944 г.

ПЪЛНИ И НЕПЪЛНИ СРЕДНИ ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ УЧИЛИЩА

-ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ "МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ" 1879-1943 г.
-ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ "СВ.КИРИЛ" 1880-1945 г.

ТЪРГОВСКИ ГИМНАЗИИ

-ДЪРЖАВНА СМЕСЕНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ 1919-1953 г.

ЗАНАЯТЧИЙСКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ УЧИЛИЩА

-ПРАКТИЧЕСКО ПРОФЕСИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ "МАРИЯ А. ПОПОВА" 1910-1953 г.
-СРЕДНО ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ "АНГЕЛ ПОПОВ" 1943-1946 г.

ВИСШИ И ПОЛУВИСШИ УЧИЛИЩА

-ИНСТИТУТ ЗА НАЧАЛНИ УЧИТЕЛИ "ЙОСИФ ПЪРВИ" 1940-1947 г.
Прочетете още- Стихотворения, посветени на българското училище от преди освобождението  
Най-старата учителка във Велико Търново

Източници: книга "Велико Търново през вековете" и Пътеводител на В. Търново от 1907 г., Пътеводител за архивните фондове 1492-1944 г.
  ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ