Изображение от читанка, която е издадена през 1868г. от Христо Г. Данов |
Из общински вестник "Велико Търново"-1934 г.
Речта на г-н Николай Кънев по случай 24 май- денят на „Св. св. Кирил и Методий“, произнесена 1934 г.
Ваше Високо Преосвещенство, граждани и ученици,
С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив,
възправя се далече Балканът горделив,
в хайдушкия си блян унесен и забравен,
подобно войн стар, на стража там поставен
над младо войнство, в безкрайни далнини,
разтурено на стан.
В този момент аз взимам думите на поета, за да сравня делото на двамата братя и да покажа, че както Балканът е бдял над българската съдба през цялата ни история, така и писмеността, които ни дариха светите братя Кирил и Методий е била най-верния ни духовен страж през всичкото време на вековната ни история.
След падането ни под гърците в 1018 г. апокрифната книжнина и творбите на много неизвестни творци поддържаха националния дух на племето ни, защото всички знаеха, още от Симеоновото време, че езикът който имаме бе облечен с писменост, завещана преди всичко на нас, българите.
И след падането ни под турците 1393 год. учениците на патриарх Евтимий - Гр. Цамблак, Киприян Цамблак, К. Костенечки, Владислав Граматик, Димитрий Кантакузин — всички разнесоха нашата писменост далеч зад пределите на родината ни. Власите си служиха с нашата писменост триста години, на русите дадохме нови литературни форми, на сърбите дадохме най-хубавите житейни произведения на времето.
Раздавахме щедро богатствата на духа си, за да стане нужда после, след пет-вековно робство, да вземаме чуждо литературно наследство, ние, които по-рано имахме извор на култура. През време на възраждането името и писмеността на двамата братя послужиха отново, като национален подем. Това се вижда от глава VIII на Паисиевата история. Този кратък преглед най-ясно показва значението и ролята на тази писменост, която наистина е била като страж на нашата съдба.
Но друго нещо по-велико и по-вечно ни завещаха двамата солунци. То е съвсем ново, макар и проповядвано преди хиляда и повече години. За какво ходиха при сарацините, при хазарите, а после в Моравия? Не само да разнасят новата писменост, изработена от тях, но и да разнасят семената на най-великото учение, завещано от Назарянина. Те учеха народите на слънчева обич, най-необходимата днес, когато народите са на път да сринат чрез омразата до основи съвременната култура, дело на толкоз векове!
Двамата братя ясно съзнаваха, че само любовта, голямата общочовешка обич, може да твори велики дела и да подтиква народите към творческо развитие. Само любовта може да вкорени доверие и разбирателство между хората, от там и между народите. Напразни са усилията на следвоенното време да се въдвори мир в Европа, защото липсва най-важното — любов към съседния и далечния народ.
Нашият народ всякога е бил миролюбив. Неговата история доказва това. С това ние доказваме, че носим в себе си заветите на великите солунци.
Новото правителство, и то декларира из цяла Европа, че желае мир с всички народи, най-вече със съседите. Какво по-хубаво от това? Но кой ще ни разбере? Все пак нашето миролюбие ще ни издигне пред света, то е гордост за нас. С него ние носим богатите заложби на славянския дух.
Но докато заветът на двамата братя не стане плът и кръв за днешните народи, българският народ трябва да бъде единен и с готовност да отстоява своите права като народ, призван да носи ценности за цялото човечество. И в името на нашата национална гордост — писмеността — и в името на светлите завети на двамата братя, аз призовавам всички българи да работят задружно за славата и величието на нашето племе.
Но славата и величието на нашето племе ще бъде знамето, издигнато високо над главите ни, с думите: мир и любов между всички народи. На тоя свят има само две велики неща: великата общочовешка любов и смъртта. Любовта ни подтиква към подвизи и дела, смъртта запечатва и подчертава великото дело на любовта. Всички по-значителни дела в човешката история са плод на голяма любов към човека и неговия живот. И най-великите учения в областта на етиката са продиктувани от същата велика обич! Само егоистите, водачи на народи и тълпи, са обръщали тази обич в омраза, и на земята са протичали кървави реки.
Да пазим свято завета на светите братя и не само- външно, чрез блясък и накит да манифестираме почитта си към тях, но и с душа и със сърце.
Прочее, познавайки своя народ, неговото трудолюбие и миролюбие, аз отново призовавам нашите души към единение, мир и любов. Нашата родина ще напредва тогава, когато се топли от идеалите на своите велики мъже. Само така ще принесем и ние нещо към общата съкровищница на света, а това ще бъде за славата и величието на племето ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар