ПЪРВИТЕ АПТЕКИ В СТАРО ТЪРНОВО И В БЪЛГАРИЯ

Хаджи Минчо поема първата инициативата за лекуването на търновци, като им осигурява доктор и дава един от дюкяните си за първата аптека в града. Няколко години по-късно Хаджи Минчо повиква от Цариград лекар- варненецът Д-р Алеко Христофидис, който да цери безплатно търновската беднотия. За всеки беден болник е заплащал Хаджията. Тук му е мястото за една скоба. Доктор Алеко е бил от Варна, но когато изучил медицина във Франция и се убедил, че никой не знае къде се намира България, предпочел да минава за грък. С идването си в Търново, той бил изненадан от факта, че един толкова голям и почитан човек, като Хаджи Минча може не само да не се срами от българщината си, ами и да се гордее с нея. Това го заставило да се опомни и още в първия месец от работата му в сърцето на България, той заменил предателското гръцко име с български-така станал Д-р Алеко Христов. За да може докторът да работи спокойно, Хаджи Минчо му отпуща безплатно един от своите дюкяни за аптека и амбулатория. И веднага пише на ортака си във Виена: "Достопочтений ми Доктор Евстате, драгий ортак, моля с първия пампор да ми изпратиш една специрия /апетека/ цял такъм. Да е от хубава по-хубава, а за парите не мисли! Прати ми фактура!" Той получава медикаментите за специрията заедно с фактурата за стойността им и веднага отнася последната в своята сметка, като "лични и домашни разходи".  
 Д-р Марко Павлов бил придворен лекар на Пловдивския паша, който е преместен в Търново и го взима със себе си. В 1823 година д-р Марко Павлов отваря аптека в града. Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека. Делото му продължава неговият син - Георги Марков, който завършва медицина в Цариград през 1872г. Той променя фирмената табела, думата “Аптека” се появява за пръв път благодарение на него. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа. Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев Георги Марков заминава за Цариград. След завръщането си в родния град, с цел да не се натрапва на властта, той започва да изписва името си върху фирмени документи като “Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата. По това време се появява конкуренцията. Новата аптека, отворила врати в навечерието на Освобождението, е собственост на Янаки Златев. Интересно е да се знае, че той се прочува като единствения християнин хекимин в града, който има достъп до харемите на турците. По-късно своя аптека в старопрестолния град притежава и д-р Васил Хаджистоянов Берон. Той има голяма триетажна къща с широк двор и две терасовидни градини, а пред нея наема единия от трите дъсчени дюкяна, използвайки го за магазин за цярове. Тези три аптеки съществуват и непосредствено след Руско-турската война 1877-1878 година. По стечение на обстоятелствата лицензът на аптеката на Георги Марков е отнет през 1886г. и е даден на Панайот Славков - бивш кмет на Търново, министър на правосъдието, както и министър на търговията и земеделието.Той не само премества лекарната на пазара Бажарлък, но я преименува и тя става аптека “Пчела”. За целта той среща подкрепата на д-р Калпаклов, чиято дъщеря му става съпруга. Панайот Славков премества лекарната от „специалния ѝ дюкян” срещу конака на Баждарлък и я преименува на “Пчела”. За това свидетелстват запазените до наши дни документи и снимки. Лабораторията на аптеката е сред малкото в страната, специално оборудвани за анализ на кръв и урина. При изпълнение на държавните си ангажименти Славков е заместван от фармацевта Шварц. След 1919 година аптеката е купена от фармацевта Никола Воденичаров. От своя страна той я премества до старата поща, украсява я пред вратата с релефи на Ескулап и Хигия, а над стелажа в приемното помещение поставя статуи на Сократ, Аристотел, Галенус. Една от най-атрактивните стари аптеки в Асеневата столица обаче е на Янаки Златев, наследена от сина му Никола Златев, който няма фармацевтично образование, но се отличава с усета си към новото и модерното. При аптеката му е поставен барометър, изработен във формата на къщичка. В случай на хубаво време от там излиза човек с бастун, а при лошо - момиче с разтворен чадър. Великотърновци и особено децата често обичат да се навъртат около аптеката заради забавната европейска придобивка. Любопитен е фактът, че Никола Златев “нехае” за фармацията, тъй като интересите му са в областта на музиката и изучаването на чужди езици. Бележитият търновец владее гръцки, латински, френски, италиански, немски, руски език, основоположник е на организираното есперантско движение в града, инициатор е за основаването на първото Българско ловно-рибарско дружество (1884г.). Но може би съгражданите му го уважават най-вече заради създадената от него музика на „химна” на Велико Търново – песента на хаджи Минчо. Четвъртата по хронология открита във Велико Търново аптека е на фармацевта Йордан х. Пенчев. Той е активен участник в обществено-политическия живот на страната и в града. Интересно е да се знае, че се включва активно в подготовката на първия конгрес на аптекарите и е негов председател. През 1908 година е назначен за член на аптечната комисия при Върховния медицински съвет и заема тази длъжност до април 1921 година. Йордан Хаджипенчев притежава аптека и в София, занимава се с научна дейност, основава фонд за даровити аптечни работници. След смъртта му през 1939 година аптеката му се помещава в къщата на художника Димитър Багрилов, където сега се намира Туристическият дом. Първият следосвобожденски документ, с който се слага порядък в здравеопазването и в аптечното дело, е “Временни правила за устройството на медицинското управление в България”, утвърден от руския императорски комисар княз Дондуков - Корсаков на 1 февруари 1879 година. Този закон за организирането на здравеопазването у нас е разработен под председателството на д-р Димитър Моллов от еленското село Беброво. За кратко лекарната на д-р Марко Павлов е възстановена през 1981г., по повод отбелязването на 1300 години от основаването на българската държава. Сградата е реставрирана и обзаведена. Тя става действаща аптека и същевременно музеен обект. За съжаление, идеята просъществува за кратко. След 10 ноември 1989 година сградата отново е изоставена. 
Прочетете още- http://lekarnaresen.weebly.com 
Снимки: Презентация

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Абонирайте се, за да ни следите в