 |
| (13.09.1891 - 12.09.1944) |
Атанас Стефанов е роден в Търново на 13 септември 1891г. в семейството на данъчен чиновник. Постъпва във ВНВУ заедно с брат си Иван Стефанов с 32-ри випуск, наречен “царски”. Завършва на 12 август 1912г. и е произведен в чин подпоручик. Участва в Балканската война като командир на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски на Н. В. полк. Сражава се при Бунар Хисар и Чаталджа, а в Междусъюзническата война в боевете при Тумба, Черни връх, Милева планина, Кървав камък, връх Бобик и др. На 2 август 1914г. е произведен в чин поручик. По време на Първата световна война отново е командир на 6-та рота от 18-ти Етърски полк и участва в сраженията при Гиляне, село Бостан, Кулата, Гевгели, Демир капия и др. Атанас Стефанов е произведен в чин капитан на 20 юли 1917г. През 1919 - 1920г. е командир на Нестроевата рота в Търново, в Плевен 1921 - 1922г., Неврокоп - 1923. През януари 1923г. завършва първи по успех щабофицерския курс при ВНВУ. Произведен в чин майор на 27 ноември 1923г. От 1923 до 1926г. следва във Военната академия София и кара стаж във военната авиация. Майор Стефанов лети за първи път на 2 септември 1924г., а сам пилотира самолет на 2 февруари 1928г. В периода 1928 - 1933г. Стефанов е командир на учебната дружина при Пехотната школа в Княжево, а по-късно в Търново. От 1933 до 1935 е началник-отделение в щаба на войската.
 |
| Подпоручик Атанас Стефанов води 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк, 1912 г. |
След това е началник-щаб на IV-та Плевенска армейска област, началник на Търновската пехотна школа. На 1 ноември
1936г. поема командването на 5-та Дунавска дивизия в Русе. През 1937г. участва в големите “Царски маневри” в Поповско като командир на “синята армия”. По време на службата си Атанас Стефанов разработва редица теоретични въпроси в областта на военното дело и авиацията. През 1935 —1936г. полковник Стефанов е ръководител на сп. “Съвременна пехота”. В различни години той преподава: артилерия, оръжезнание, методика, обща тактика, наблюдателна служба и др. На 1 януари 1940г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-майор, от 25 септември 1940г. поема командването на Прикривающия фронт на южната граница, а от 11 август 1941 до 25 декември 1943г. е назначен за командващ IV-та армия (началник на армейска област). С височайша заповед № I от 1 януари 1943г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. Атанас Стефанов съдейства за построяването на войнишки
паметници, на паметника “Майка България”, военния клуб във Велико
Търново, за честването на 100 години от Велчовата завера и др. През 1931 година става председател на Комитета за постройка на Военния
клуб и основава аероклуб в Търново. През 1935 година е подпредседател
на Изпълнителния комитет за честване 100 години от Велчовата завера.
Прави лични дарения и открива войнишки паметници на загиналите във
войните за национално обединение. Генерал Стефанов подема и друга
инициатива – издигане на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа от 1868 година. Прави лични дарения за селата Вардим –
1000 лева; Хаджидимитрово – 1000 лева; Караисен – 1000 лева и Бяла
черква – 1000 лева. Поддържа оживени контакти с организации, комитети,
сдружения, духовници, с местните власти и институции, среща се с
фелдмаршал фон Макензен, майор Годлей – председател на Британския
легион, английския адмирал Търл и много други. Името на генерал Стефанов се обсъжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944 година, но това не се реализира.
На 12 септември 1944г. ген. Стефанов е убит без съд и присъда от партизанката Митка Гръбчева в Луковит.
Не бива да си затваряме очите
за зловещия факт: за по-малко от година новата комунистическа власт
избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали
във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам.
В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: кръвоизлив от
рани, причинени от огнестрелно оръжие. Опелото се извършва в църквата
“Св. Марина” в Търново на 13 септември. С Царска заповед № 117 от 14 септември 1944г., подписана от
новите отечественофронтовски регенти, убитият ген. Стефанов се уволнява
поради навършване на 25-годишна служба. Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда № 2 от 2 април 1945г. Плевенският народен съд, II състав: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”.
След 1990г. присъдата му още веднъж е “потвърдена“ за срам на “демократичния“ съд. Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба
за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993
година – VI на Главна прокуратура. На 12 юни 1997г. Главна прокуратура внася във Върховния касационен съд
предложение. На 28 януари 1998 година Върховният касационен съд – I
наказателно отделение “оставя без уважение” предложението на главния
прокурор срещу влязлата в сила присъда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар