ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АТАНАС СТЕФАНОВ АТАНАСОВ

(13.09.1891 - 12.09.1944)

Атанас Стефанов е първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови. Майката – Кръстина е родена в Златарица на 2 март 1874 година. Дядото по майчина линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски, е типичен представител на селската възрожднеска интелигенция. Роден е през 1848 г. в Златарица. Той е учител, свещеник, председател на местния революционен комитет.  

Бащата на Атанас Стефанов е Стефан Атанасов Кинов, родом от село Миндя, Еленска околия. Роден е на 19 декември 1864 г., а от 1900 година работи като данъчен и финансов началник в различни градове. По време на Първата световна война е финансов началник в Гюмюрджина – Беломорска Тракия, в Щип и Тетово – Македония.

През 1890 г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891 година се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 – Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905 година и са зачислени в 32-ри Царски випуск. При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед № 30 от 2 август 1912 година са произведени в чин подпоручик.  

Венчална снимка на Кръстина Стамболова и кап. Атанас Стефанов, Търново, 23 ноември 1919 г.

На Кръстовден 1919 г. Атанас Стефанов се сгодява за Кръстина Атанасова Стамболова, родом от Търново от известния Стамболов род. Венчавката се извършва в църквата „Св. Марина“ на 23 ноември 1919 г. в Търново. Срещу Коледа 1921 г. се ражда единствената им дъщеря Кръстина.

 Атанас участва в Балканската война като командир на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски на Н. В. полк. Сражава се при Бунар Хисар и Чаталджа, а в Междусъюзническата война в боевете при Тумба, Черни връх, Милева планина, Кървав камък, връх Бобик и др. По време на Първата световна война отново е командир на 6-та рота от 18-ти Етърски полк и участва в сраженията при Гиляне, село Бостан, Кулата, Гевгели, Демир капия и др. Атанас Стефанов е произведен в чин капитан на 20 юли 1917 г. През 1919 - 1920 г. е командир на Нестроевата рота в Търново, в Плевен 1921 - 1922 г., Неврокоп - 1923 г.. 

През януари 1923 г. завършва първи по успех щабофицерския курс при ВНВУ. Произведен в чин майор на 27 ноември 1923 г. От 1923 до 1926 г. следва във Военната академия София и кара стаж във военната авиация. Майор Стефанов лети за първи път на 2 септември 1924 г., а сам пилотира самолет на 2 февруари 1928 г. В периода 1928 - 1933 г. Стефанов е командир на учебната дружина при Пехотната школа в Княжево, а по-късно в Търново. От 1933 до 1935 е началник-отделение в щаба на войската.

Подпоручик Атанас Стефанов води 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк, 1912 г.

След това е началник-щаб на IV-та Плевенска армейска област, началник на Търновската пехотна школа. На 1 ноември 1936 г. поема командването на 5-та Дунавска дивизия в Русе. През 1937 г. участва в големите “Царски маневри” в Поповско като командир на “синята армия”. По време на службата си Атанас Стефанов разработва редица теоретични въпроси в областта на военното дело и авиацията. През 1935 —1936 г. полковник Стефанов е ръководител на сп. “Съвременна пехота”. 

В различни години той преподава: артилерия, оръжезнание, методика, обща тактика, наблюдателна служба и др. На 1 януари 1940 г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-майор, от 25 септември 1940 г. поема командването на Прикривающия фронт на южната граница, а от 11 август 1941 до 25 декември 1943 г. е назначен за командващ IV-та армия (началник на армейска област). С височайша заповед № I от 1 януари 1943 г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. 

Атанас Стефанов съдейства за построяването на войнишки паметници, на паметника “Майка България”, военния клуб във Велико Търново, за честването на 100 години от Велчовата завера и др. През 1931 година става председател на Комитета за постройка на Военния клуб  и основава аероклуб в Търново.

 През 1935 година е подпредседател на Изпълнителния комитет за честване 100 години от Велчовата завера. Прави лични дарения и открива войнишки паметници на загиналите във войните за национално обединение. Генерал Стефанов подема и друга инициатива – издигане на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 година. Прави лични дарения за селата Вардим – 1000 лева; Хаджидимитрово – 1000 лева; Караисен – 1000 лева и Бяла черква – 1000 лева. Поддържа оживени контакти с организации, комитети, сдружения, духовници, с местните власти и институции, среща се с фелдмаршал фон Макензен, майор Годлей – председател на Британския легион, английския адмирал Търл и много други. Името на генерал Стефанов се обсъжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944 година, но това не се реализира. 

На 12 септември 1944 г. ген. Стефанов е убит без съд и присъда от партизанката Митка Гръбчева в Луковит. 

В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие. Опелото се извършва в църквата “Св. Марина” в Търново на 13 септември. С Царска заповед № 117 от 14 септември 1944 г., подписана от новите отечественофронтовски регенти, убитият ген. Стефанов се уволнява поради навършване на 25-годишна служба. Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда № 2 от 2 април 1945 г. Плевенският народен съд, II състав: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”. 
След 1990 г. присъдата му още веднъж е “потвърдена“ за срам на “демократичния“ съд. Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993 година – VI на Главна прокуратура. На 12 юни 1997 г. Главна прокуратура внася във Върховния касационен съд предложение. На 28 януари 1998 година Върховният касационен съд – I наказателно отделение “оставя без уважение” предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда... 

Генерал-майор Стефанов със семейството си, Русе, 1940 г.

 Книга за генерал Стефанов: Генерал-лейтенант Атанас Стефанов (1891 - 1944) Личен архив

Източници: "Търновските генерали"- Горазд Чолаков, https://bg.wikipedia.org