Твърде много били и празниците, които се празнували съобразно църковния
календар. От пролетните най-големи били Великден, Трифон Зарезан и
Георгьовден. Великден се празнувал не само три дни, а цяла неделя.
Страстната седмица се посрещала с всеобща радост. Извършвало се
коренно почистване на къщите, изтупвали се черги и покривки,
измивали се съдове. В четвъртък се червели яйцата, а в петък се изпичали
козунаците, колачета по търновски, които се нареждали грижливо в
килера между чисти и дебели подложки, за да запазят свежестта си.
Първият ден на Великден започвал с разнасянето на насипани със захар
козунаци и червени яйца на роднини, започвайки от кръстника. Към 12
часа всички тръгвали към църквите, облечени в празнични дрехи, а
жените с копринените си венчални рокли. В предвеликденската суетня
много заети били и сладкарите, защото предлагали ароматни козунаци,
козуначни кифли и краваи. Целият град ухаел на тези вкусотии,
разрешавани само и единствено по време на великденските празници.
Най-прочути били козунаците в сладкарницата на братя Цветкови и в
сладкарница „Виктория", собственост на Кръстьо Тонев.
Престиж за всяка
добра домакиня било собственото производство на тези великденски
сладкиши, а търновки умеели да се състезават в приготовлението им.
Предвеликденска суетня се наблюдавала и по пазарищата и най-вече на
прочутата месарска чаршия, където сръчните месари окачвали по ченгелите
току-що заклани агнета и всеки можел да си закупи по избор агнешко месо,
което задължително присъствало на великденската трапеза. Особено
популярни били агнешките шишчета, считани за търновски деликатес.
Една като че ли забравена вече традиция било изпращането на красивите
великденски картички. Дори в трудните военни години търновци изпращали и
получавали великденски поздравления по военните фронтове на българската
армия и така стопляли душите на своите ближни - защитници на
отечеството. Най-щастливи били децата. В Търново на Лазарица
(предшестващия празник) шетали красиви лазарки, събирали яйца за
боядисване, пеели лазарски песни, изпълнявали традиционния обичай
„лазаруване" и хвърляли цветни венци във водите на Янтра. Във всички
училища се организирало причастие на възпитаниците след изпълнените
пости. Собствениците на фирми, сладкарници, магазини,
книжарници и др. се надпреварвали да засвидетелстват своето внимание към
клиентите си, като задължително ги поздравявали в местния търновски
печат.
На самия ден Великден, под звъна на църковните камбани, цяло
Търново се стичало на църковна служба. Всички били весели и честити,
пременени в нови одежди, носели писани яйца и козунаци. Поздравявали се с
„Христос Воскресе" и се молели за Божието благоволение да бъде мир и
благоденствие на старопрестолния град и неговите достойни жители.
Из книгата "Велико Търново през вековете" - Тодорка Драганова, Йордан Димитров
Прочетете още: На поклонение до Божи гроб в миналото
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар