СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

„ЕПАРХИЙСКО СИРОПИТАЛИЩЕ „ПЕНЬО И МАРИЯ ВЕЛКОВИ“


Откриването и издръжката на дома за сираци в Търново е плод на общите усилия на гражданите, общината и държавата. Началото е поставено от известния търновски търговец, собственик на мелници Пеньо Велков (1847 или 1850, Дряново – 7 авг. 1916, Търново). Той е един от щедрите благодетели на града, предоставил средства за ч-ще „Надежда“, за Туристическото дружество „Трапезица“, за гимназиите, църквите. На 29 юли 1916г. прави завещание, с което оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се построи и открие в Търново девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Част от средствата, възлизащи на 42 хил. лв., дава още приживе. С тях на 28 юли 1916г. е закупена сграда за приюта, намираща се в махалата „Св. Троица“. Нотариалният акт за собственост е на името на Търновския митрополит Йосиф. Размерът на дарената сума, а и военновременните години не дават възможност да се пристъпи към отваряне на социалното заведение. На 3 юни 1923г. епархийският духовен съвет решава да се учреди фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. Капиталът му възлиза на 60 хил. лв. През следващите години фондът нараства от лихвите на капитала и от ежегодните вноски, които Търновската митрополия прави за него. Сградата, закупена за приюта, се използва от фонда за сираците от войната при MB (вероятно от 1918 до 1933). През 1926г. с 85 хил. лв. от средствата са откупени съседните постройки и парцели. Приемането на новия закон за обществено подпомагане (1934) и натрупванията в благотворителния фонд дават възможност в средата на 30-те години на 20 век да се пристъпи към непосредствена подготовка за откриването на приюта. През 1936 . капиталът достига ок. 300 хил. лв. Митрополията осигурява още ок. 350 хил. лв. за откриването на сиропиталището. Тъй като закупената през 1916г. сграда се намира в близост до казарма, съветът взема решение в приюта да се приемат само момчета. Големи заслуги за откриването на дома има Търновският митрополит Софроний. Държавата също подкрепя материално подетата инициатива. През 1935 и 1936г. от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ са отпуснати 300 хил. лв. С помощи в пари и натура се отзовават и Гражданите на Търново. Сиропиталището е открито на 13 септ. 1936г. в тържествена обстановка. То носи името на дарителя и на неговата съпруга. Първоначално приютява 26 деца, а впоследствие възпитаниците нарастват на 32–33. Приютът разполага с две обширни спални, библиотека и голяма градина. Изработен е устав за неговото управление и функциониране, утвърден от МВРНЗ на 11 юли 1936г. Според чл. 2 сиропиталището има статут на юридическа личност и се намира под ръководството на Търновската митрополия. Персоналът му се състои от директор, възпитателка, домакин, лекар и лектор, назначавани от митрополията. Приемат се момчета на възраст от 7 до 14 години, родом от епархията. Средствата за издръжката на приюта се осигуряват от доходите на благотворителния фонд, от ежегодните вноски на Търновската митрополия, на общинския съвет, на държавата, от дарения, завещания и др. През 1939г. за поддръжката му са изразходвани 320 хил. лв., като от тях 180 хил. лв. са осигурени от фонда. Сиропиталището е добре уредено и организирано. Децата посещават близките училища, а в свободното време се занимават по специална програма под надзора на възпитателка. В резултат средният успех на възпитаниците през учебната 1938/1939г. е много добър 4,54. Ръководството на приюта и митрополията полагат грижи за продължаване на образованието или за настаняване на работа на децата, завършили III клас. Урежда се и лятна колония в Плачковския манас­тир „Св. Илия“. Целта е в него да живеят 100–120 деца. Близостта на казармите принуждава епархийския съвет да се откаже от намерението за разширяване на сградата. Започват да търсят начини и средства за покупка на друг парцел и постройка на ново здание. Сградата на сиропиталището е отстъпена на Пета трудова дружина срещу 600 хил. лв. Трудоваците се задължават да отработят тази сума на новия строеж. Сиропиталището е включено в Петгодишния строителен план, приет на 9 февр. 1939 г. от Висшия съвет за обществено подпомагане. През 1940 и 1941 г. държавата отпуска 1 млн. лв. за постройката. През 1939 г. общината предоставя безплатно за приюта парцел от 30 дка в местността Кошарите. Търновският епархийски съвет не одобрява мястото и през 1941 г. купува нов парцел. Средствата са осигурени от благотворителния фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. На 12 окт. с.г. е положен основният камък на новата сграда. Архитектурният проект е дело на Виктория Ангелова-Винарова, а зданието е завършено в общи линии през 1944г. Сиропиталището приютява нови деца, които през 1944г. са евакуирани в Килифаревския манастир. Със средства на фонда довършителните работи продължават и през 1946–1947г. През 1946 и 1947г. от него са изразходвани съответно по 1,451 млн. лв. и 600 хил. лв. за довършване на сградата. Плод на щедростта на един търновец и на грижите на митрополията, домът привлича много дарения. Ежегодно в пари и в натура търновци подпомагат социалното заведение. Разполага и с приходите на един благотворителен фонд. Фонд „Стефанка Трифонова Иванова“ Дарители са съпрузите Стойка и Иван Маринови Йонкови (неизв.) – търновски жители. През май 1942г. те правят дарение за сиропиталището в памет на починалата им внучка Стефанка Трифонова Иванова. Фондът носи името ѝ и е с капитал от 10 хил. лв. По волята на дарителите от него се дава награда на най-добрия по успех възпитаник на дома. За управлението му е изработен специален Устав, одобрен от Св. Синод на 12 юни 1936 г. Според него “Целта на сиропиталището е да дава подслон, облекло храна, възпитание и образование на сираци, деца от българска народност, останали без средства и грижи в живота, да укрепва вярата в Бога и привързаността към Православната църква и Отечеството ни; да развива у тях чувство на християнско милосърдие, трудолюбие, морална и материална взаимопомощ и да ги подготвя за живота.” Сиропиталището приема само кръгли сираци, които остават там до навършване на 14 години. За онези от тях, които  проявяват особени дарби, ръководството се старае да издейства стипендии за продължаване на образованието. Промените след 9 септ. 1944г. дават отражение върху развитието на приюта. През 1945г. Околийският стопански комитет в Търново се опитва да вземе зданието за дневен детски дом. Благодарение на съпротивата на Търновската митрополия и на нейния духовен водач митрополит Софроний този опит е осуетен. Ето какво пише в писмото си от 29 септември 1945г. Търновския митрополит Софроний до екзарх Стефан:
„През 1936 година открихме епархийско сиропиталище „Пеню и Мария Велкови”. От тогава до днес там се приемат сираци момчета от В. Търновска епархия, като това наше сиропиталище е обявено за образцово в Плевенската област. Зданието и инвентаря са собственост на Св. Търновска Митрополия. Заинтересовани и зле настроени хора към Църквата, не престават да правят постъпки да се изземе това собствено здание на Митрополията, изградено още през 1930 година и то само със средства на Митрополията, за да се настани там Дневен детски дом – едно, безспорно, много по-малко народополезно начинание, отколкото епархийското ни образцово сиропиталище”. След петмесечна борба с властите на всевъзможни инстанции, Митрополията постига успех, като успява да убеди Министерство на социалната политика на 28 август 1945г. да отмени заповедта за закриване на сиропиталището и изземване на сградата. Това е и единственият успех на Митрополит Софроний в битката с ОФ иноваторите, може би, защото не са знаели какво да правят със сирачетата…"   Както повечето дарителски фондове и този оцелява до 1951г., когато е ликвидиран от официалната власт и капиталът му е отнесен в приход на държавата. 
В архивния фонд за дома пише: "Открит е на 10 септ. 1950г. за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, след закриване на дом „Баба Тонка“ – София. До 31 март 1951г. е Общежитие за сираци-средношколци, след което е преименуван на Дом за девойки „Димка Димитрова“. През май 1992г. е преименуван на Дом за средношколки „Пеню и Мария Велкови“. " Окончателно затваря врати 2016г., с решение на заседанието на здравната комисия към Общинския съвет в старата столица. Наследница на известния благодетел Пеньо Велков- Елена Велкова Вачева помни отлично завещанието на видния индустриалец. В него пари на наследниците не са оставени. Те са предназначени за сираците и нуждаещите се, затова неговата памет ще е вечна. 
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар