петък, 26 януари 2018 г.

Пеньо Велков – търговец, индустриалец, дарител

ПЕНЬО ВЕЛКОВ (1847 или 1850 – 1916) е търговец, индустриалец, дарител. Роден е в Дряново в семейство на търговец на добитък. Учи в родния си град и в богословското училище в Петропавловския манастир. Преди да завърши Духовната семинария, се завръща в Дряново и започва да се занимава с търговия. Заедно с братята си построява (1877) край с. Пушево, Търновско, първата модерна мелница в този край. Преселва се в Търново (ок. 1880), където открива магазин за продажба на брашно. През 1895г., съвместно с други местни индустриалци, построява голяма мелница в местността Дервент. Прави дарения за читалището в Дряново (2 хил. лв.), за ч-ще „Надежда“ (2 хил. лв.) и за туристическото д-во „Трапезица“ в Търново (2 хил. лв.), за безплатните трапезарии при Мъжката и Девическата гимназия (4 хил. лв.). За тази си дейност е провъзгласен за благодетелен член на ч-ще „Надежда“ и за дарителен член на туристическото дружество. Умира в Търново. Със завещание от 29 юли 1916 г. П. Велков оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се построи и открие в Търново Девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Изпълнител на завещанието е иконом Теодор Хлебаров. Част от средствата, възлизащи на 42 хил. лв., П. Велков дава още приживе. На 28 юли 1916 г. е закупена сграда за приют, намираща се в махалата Св. Троица. Нотариалният акт за собственост е на името на Търновския митрополит Йосиф. Тъй като размерът на дарението е недостатъчен за откриване и издръжката на сиропиталището, на 3 юни 1923г. епархийският духовен съвет решава да се учреди фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. Капиталът му възлиза на 60 хил. лв. През следващите години фондът нараства от лихвите на капитала и от ежегодните вноски, които Търновската митрополия прави за него. Сградата, закупена за приюта, се използва от фонда за сираците от войната при MB (вероятно от 1918 до 1933). Срещу това митрополията не получава наем. През 1926г. с 85 хил. лв. от средствата на фонда на Епархийското сиропиталище са откупени съседните постройки и парцели. На 2 дек. 1929г. фондът разполага с 203 хил. лв. През следващите години Търновската митрополия прехвърля значителни средства в него, за да открие приюта. Само през 1932/1933 финансова година във фонда са преведени 50 хил. лв. от фонд „Епархийски църковни нужди“. На 26 май 1936г. Търновският епархийски духовен съвет преценява, че вече е възможно да се пристъпи към изпълнение на волята на дарителя. За целта фондът разполага с ок. 300 хил. лв. Митрополията осигурява още ок. 350 хил. лв. за откриването на сиропиталището. Тъй като закупената през 1916г. сграда се намира в близост до казарма, съветът взема решение в приюта да се приемат само момчета. Започва непосредствена подготовка за откриването му. Големи заслуги в тази насока има Търновският митрополит Софроний. Държавата също подкрепя материално подетата инициатива. През 1935 и 1936г. от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ са отпуснати 300 хил. лв. С помощи в пари и натура се отзовават и граждани на Търново. Сиропиталището е открито на 13 септ. 1936г. в тържествена обстановка. То носи името на дарителя и на неговата съпруга. Тук може да прочетете повече за сиропиталището.
В завещанието си П. Велков оставя 15 хил. лв. на църквата „Св. Никола“ в Търново. Желанието му е с 5 хил. лв. да се купи нова камбана. С останалите средства да се учреди фонд, чиито лихви да се използват за заплати на свещениците. Липсват данни за съдбата на това дарение. Пеню Велков остава в паметта на старите търновци и като един от най - големите благодетели. Човек с изострен финансов нюх, но в същото време благ и богоязлив, малко преди смъртта си, на 29 юли 1916г., той прави своето завещание.

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар