Търновските фабрики

Индустриална зона- В.Търново

В Пътеводителя от 1907г. пише, че търговията на града е значително отпаднала сравнена с оная в турско време. "Търговците, които по-рано имаха магазини в града, поради намаляване на търговските им операции, пренесоха се в Русе, Варна или София. Много от по-раншните магазини, които се пълнеха с манифактурни, колониални предмети и др. стоки, се затвориха, и сега те са превърнати или в кръчми, или в ябълкарски дюкяни. Цели редици от дюкяни (чершии) изчезваха. Занаятите и те също значително отпаднаха, а някои други се изгубиха, понеже се измениха потребите на хората — от една страна, а от друга, след освобождението даде се право да се откриват занаятчийски и други дюкяни във всяко село и паланка. Това последно обстоятелство съвсем съсипа търговията в града, голяма част от която по-рано ставаше със селените от околните паланки и села. В Търново се внасят главно предмети за домашна потреба и хранителни продукти. Изнасят се брашна, сурови кожи, сушено месо (пастърма) и сужук, бира, печени пашкули, и разни видове фидета и макарони. Брашна, които биват разни качества, се произвеждат в новопостроените турбинни воденица в землището на гр. Търново и на близките около него села по р. Янтра. Брашната, освен в града, се продават и в цяла Северна България, дори в Цариград. Бира в количество 10000 хектолитра годишно се произвежда в фабриката на Никола х. Славчов & C-иe, находяща се в местността „Мармарлия“. Тя се консумира, освен в града и окръга, и в някои други окръзи на Северна България. Бирата се приготовлява от първокачествени ечемици и от най-хубавата край града вода. Отличава се с много приятен вкус и с пивкост. Край фабриката има хубаво уредена градина с буфет. Сушеното месо — сужук и пастърма, се приготовлява в градската скотобойна (салхана). Чисто месо (сушено и за касапниците) от скотобойната ежегодно се изнася от 800000 — 1000000 килограма. Скотобойната е построена след освобождението според хигиеническите изисквания. Тя се намира в „Дервенето“ край р. Янтра. Филета и макарони се приготовляват във фабриката на Ангел Попов, която се намира в землището на с. Килифарево. Тези фидета и макарони по качество стоят по-горе от чуждестранните, затуй имат широк пазар и конкурират навсекъде из делото Княжество.  Пашкулите се пречистват и пекат във фабриката, известна под името „Сарафидова“, находяща се в лозята по шосето за Севлиево. Тази пашкулена фабрика, както и бившата Карагьозова, която е за шосето за Габрово съществуват още от турско време и свидетелствуват за процъвтяването на бубарството в града още отдавна. Сега бубарството пак се провдига и в скоро време, когато достигнат големина посетите в голямо количество чернички, то ще почне да дава наново хубав приход на гражданите. В последно време ежегодно от града се изнасят за Франция печени пашкули около 50000 килограма на стойност 500000 лева. Самият град сурови пашкули дава твърде малко. Паната на суровите пашкули се колебае между 2,80 лева до 3,20 лева. Кожите се изнасят или съвсем сурови, или изработени от табаците на мешини и гьонове."
Преди Освобождението във Велико Търново са основани някои фабрики, които продължават да съществуват и след това. Най-голямата била Фабриката на Стефан Карагьозов, произвежда различни видове брашна, хлебен спирт и коприна. До 1886 г. продължава да работи фабриката за преработка на пашкули на Стефан Сарафов (Сарафиди), построена през 1868 г. в лозята по шосето София-Варна. Продължават да работят и няколко спиртни и тютюневи фабрики, основани с търговски капитали, които имат ха­рактер на работилници. Трите спиртни фабрики са собственост на търговците на спирт и пашкули Никола Люцканов в Долната (Асенова) махала, на брат му Коста Люцканов (Паш­кули) в началото на Устето и на Ганчо Витанов на Марино поле. На третия етаж на хана на хаджи Николи се помещава тютюневата фабрика на братя Костови. Тютюневата фабрика „Трапезица“ на братя Минкови, Ст. Бъчваров и Ат. Бобев и сие заема втория етаж на същия хан, а недалеко от тях, на днеш­ната ул. „Сава Пенев“, се намира фабриката на Ил. Петров, Ст. Георгиев и сие. За разлика от първите две тя не само пре­работва тютюн, но произвежда и цигари. В Търново работели и три салхани, в които се приготвяли пастърми и суджуци. Червишът се събирал във волски мехури и се изнасял в Одрин и Цариград, а претопената лой се събирала във волски шкембета и се продавала за правене на сапун или лоени свещи. Салханите били собственост на хаджи Мишон. Първата се намирала на източната страна на днешната ул. „Никола Габровски“, до строителния техникум; втората до гара Трапезица, на десния бряг на Янтра, закрита през 1878г., а третата — в началото на Дервента, на десния бряг на Янтра, закрита също по време на Освободителната война. 

През 1879г. търговците на брашно, наследници на предприемчив търговец на добитък, братя Велкови модернизират бащината си мелница в Пушевско землище (Леденик) за производство на фини бе­ли брашна. В нея е вложен капитал 10 хил. зл. лв. През 1893—1894г. Пеню Велков построява в м. Дервеня фабрика за брашно „Янтра“, в която е вложен капитал от 50 хил. зл. лв. и работят 10 работници. През 1894 г. Бр. Цан­кови и х. Петър Баев купуват тютюневата фабрика на Бр. Ко­стови и сие. Стефан П. Костов в съдружие със Станчо х. Доб­рев Церовски и Ефросина Витанова купуват на следващата го­дина фабрика „Янтра“ от задлъжнелия П. Велков.

През 1884г. известният търновски индустриалец, бивш ши­вач и търговец на бубено семе Ангел Попов заедно със своя шурей Никола Димитров Смилов—Гарибалди, и в съдружие с търговската къща Ил. Петров, Н. Георгиев и сие и Джорджо Момчев започват в м. Дервеня строежа на фабрика за произ­водство на фини бели брашна „Дервент“. Фабриката има ин­сталирана мощност 75 к. с., вложен капитал от 64 хил. зл. лв. и 15 работници. Фабриката на Ангел Попов

През 1887—1888 г. Тодор Косовски в съдружие с Пеню Велков и Петър Ахмаков построява и оборудва с вал­цови машини фабрика за брашна „Белянка“ в едноименната местност. Във фабриката е вложен капитал от 65 хил. зл. лв, ка­то се използува трудът на 16 работници. Трите фабрики за брашно на братя Велкови, А. Попов и сие и Т. Косовски и сие произвеждат годишно по 3 млн. оки тънки брашна. Голяма част от продукцията им се изнася за Румъния, Турция, Египет и други страни.
В края на 80-те години си пробива път едно ново произ­водство — пивото. За пръв път в града пиво се произвежда преди Освобождението от Ст. Карагьозов. С това производ­ство се заемат х. Ангелаки в съдружие с Д. Карагьозов, Ст. Сарафов и Петър Бегликчията. Пиво се произвежда в маха­лата „Св. Троица“ и Асенова махала. Но истинско фабрично производство на пиво започва с отварянето на фабриката на Артур Вилзер през 1887г. и на Алоиз Дейрингер през 1890г. в района на сегашния жп пансион. Във фабриката на А. Вил­зер са вложени 2500 зл. лв. През 1889г. тя произвежда 130 хил. оки пиво. Фабриката на А. Дейрингер е по-малка. През 1895г. тя произвежда 34 478 литра пиво (бира). През последното десетилетие на XIX в. в града се откриват няколко нови фабрики. Най-голямата от тях е парната пивоварна фабрика на братя Хаджиславчеви и Иван Халачев и сие с капитал от 550 хил. зл. лв. В нея работят 28 германски и чехски майстори пивовари и общи работници от града. Фаб­риката е построена през 1891—1892г. от майстор строителя Стоян Герганов, който строи фабриките на Т. Косовски и П. Велков.14 Тя е в съседство с фабриките на Ст. Карагьозов и К. Люцканов. През 1896г. нейното производство е 212 500 литра пиво, което съставлява 60 на сто от цялото производство в окръга.
От 1872г. Христо Иванов Големия (Книговезецът) открил фабрика за цигарени книжки, върху които изписвал патриотични слова. Тя се намирала на сегашната улица „Иван Вазов“.  През 1874г. Георги Смилов открил фабрика за вакса и сапун — тоалетен и за пране.  През 1891г. Константин Коев и сие отваря първата бъл­гарска бояджийска фабрика в Асенова махала с капитал от 30 хил. зл. лв. и 12 работници. Няколко месеца по-късно бояджий­ска фабрика отваря и Владимир Нейков (Ненков) с капитал от 50 хил. зл. лв. и 15 работници. На следващата година Ни­кола Цончев построява малка фабрика за спирт в началото на м. Ксилифор. Фабрики за спирт с по 3—5 работници имат А. Стоянов и Хр. Рачев. В началото на 1895г. във Велико Търново има 3 тютюневи фабрики, 2 пивоварни (затворена е фабриката на А. Вилзер), 5 спиртни, 2 бозаджийски, 5 за брашна и една фабрика за тес­тени изделия. В тях работят около 180—200 работници. Една част от тях са жени и момичета със средна дневна надница един лев. Евтиният труд и местните селскостопански суровини носят годишно по 6—7 хил. зл. лв. чиста печалба.
В навечерието на икономическата криза през 1897г. е съз­дадена плетачната фабрика на търговците манифактуристи братя Малиеви, която произвежда разни трика, фланели, пан­талони, чорапи и други от местен и вносен памук и вълна. Продукцията ѝ е наградена с бронзов медал на изложението в Лиеж през 1905г.

От 1906 до 1912 г. във Велико Търново се създават някол­ко нови фабрики. През 1906 г., след като продават мелница „Янтра“ на нейния основател П. Велков, съдружниците Ст. П. Костов и Ст. х. Д. Церовски се разделят. Първият основава бонбонена фабрика .„Малина“ /моят прадядо/, а вторият — пивоварна фабрика. През 1910г. пивоварната фабрика на Ст. х. Д. Церовски про­извежда 13 910 декалитра пиво. Тя се сблъсква с голямата конкуренция на пивоварната фабрика на Н. Хаджиславчев и сие, която през същата година произвежда 6000 хектолитра, а след разширението през 1911г. — 14 000 хектолитра.
На 15 януари 1909г. Хараламби Владков основава нова парна бояджийска фабрика под Стамболовия мост с около 30 работници. По същото време Никола Фичев основава месо- кланица край жп гара Трапезица с 20 работници, където се произвеждат разни видове пастърми, салами, луканки, суджу­ци и други колбаси. По-малки месокланици отварят Лазар Иванов на Марино поле с 10 работници, Хр. Ив. Кюсето и Д. Ст. Бакърджиев.
По днешната ул „Н. Габровски“ е открита фабрика за дървен строителен материал на Шаранков—Райчев и сне. На 12 август 1910г. е основана първата българска фабрика за шевни конци „Трапезица“ от Тодор Кв. Кърджиев (от фамилия на абаджии и търговци) и зет му д-р Георги Петков (широк социалист). Още преди да пус­не в продажба първата си продукция, фабриката умишлено е подпалена и по-голямата ѝ част изгаря, при което е убит чеш­кият майстор-специалист. По-късно тя е възстановена.
Преди Балканската война в града са основани от занаят­чии една кожухарска фабрика на бр. Куюмджиеви и Бодовски е сие, кожарските фабрики на Събирателно дружество (СД) „Г. П. Шанов, П. Върбанов и сие“ (1912—1920) в Асе­нова махала и на СД „Бр. Рибарови и Генчо П. Симеонов и сие“ (1910—1929) под Момина крепост. В града работят и две содолимонадени предприятия с по 3—5 работници, една- таот които е собственост на Косю Сарънедялков.
През 1912г. във Велико Търново има 4 фабрики за браш­на и 4 обикновени воденици, една фабрика за тестени изде­лия, 2 пивоварни, 2 содолимонадени, една бонбонена, 4 за ме­со и месни изделия, 2 кожарски, една кожухарска, една пле­тачна, една за шевни конци, 2 бояджийски и една металолеяр- на фабрика. В тях работят около 390—400 работници. За един период от 15 години броят на индустриалните работници в града се удвоява, макар степента на концентрацията им да не се е увеличила. Повечето от фабриките са дребни с по 3—10 ра­ботници.
В края на 1912г. новосъздаденото Чехско-българско акционерно дружество (АД) иска разрешение от Търновската градска община за построяване на захарна фабрика в м. Дъл­га лъка. След отказа на общината дружеството получава разрешение за строеж край жп гара Г. Оряховица. На 13 декември 1913г. П. Бобев, И. Атанасов, Д. Георгиев и сие основават металолеярна фабрика „Динамо“ на днешната ул. „Васил Левски“. През същата година Злати Ив. Златев обо­рудва обущарската си работилница с машини за нов вид про­изводство и на 22 март 1914г. открива първата българска фабрика за филц и кече. Тъй като кечето се търси особено много от армията, фабриката се развива бързо и намира до­бър пласмент на продукцията си до края на Първата световна война. На 24 януари 1914г. Ж. Бошнаков, Д. Ив. Радоев, Е. Димит­ров и сие основават химико-индустриално дружество „Стелла“ (от 1927г. еднолична фирма на Ватю Ив. Радоев). Дружеството си поставя за цел доставка и производство на аптекарски предмети и химически продукти. Фабриката на дружеството, която се намира до жп гара Велико Търново, е известна пре­ди всичко като оцетна, в която работят 5—7 работници. Наследниците на Н. Цончев братя Цончеви и Б. Стефанов, и сие преустройват спиртната фабрика и на 1 май 1914 г. от­криват памукотъкачна фабрика. През 1617 г. тя отново е пре­устроена и до края на 1924г. произвежда растителни масла, шарлан от орехи и други с 9 работници. Памукотъкачна фаб­рика в съседство с тази на бр. Цончеви открива и Анонимио АД „Напредък“ (1914—1917). В управителния съвет на дру­жеството влизат В. Ангелов, Ст. Градинаров и П. Друмев. На 8 май 1915г. група ентусиасти основава Електрическо индустриално дружество „Светлина“, което си поставя за за­дача да построи електрическа централа на р. Янтра при Леденик за осветление на града. Номиналният му капитал въз­лиза на 100 хил. лв., от които са внесени само 30 хил. лв. През 1919 г., поради финансово-стопански затруднения, дружество­то е ликвидирано и инвентарът му е продаден на акционерно дружество „Царевец“. През 1915 г. Стефан Стоев открива на Марино поле фаб­рика за огледала, която по време на войната престава да съществува.

Иван Костов- Малината, моят дядо пред дюкяна си

След Първата световна война някои фабрики се откриват на долния етаж на къщата на търговеца. В предната част е магазинът, а зад него — фабриката. Такива са фабриките на ул. „Макензен“ (сега Независимост). Една от тях е била фабриката на дядо ми "Малина" за бонбони и карамели, намираща се на ул. "Макензен" №13. Друга подобна е била конячната фаб­рика „Лъв“ на СД „Бр. Н. Сиракови“, основана през 1922 г. (от 1928 г. на Борис Н. Сираков и сие), а недалеко от тях е бонбонената фабрика „Кармен“ на СД „Константин Денев, Киро Мутафов, В. Каваклов и сие“, основана през същата го­дина. От подобен род е кошничарската фабрика на Петър С. Антонов на пл. Баждарлък (Велчова завера), която изработ­ва салонни и градински плетени мебели, куфари, кошници и други. Други фабрики се помещават в набързо построени неста­билни или дървени сгради и бараки покрай Стамболовия мост и по днешните улици „Мармарлийска“, „В. Левски“ и „Н. Габ­ровски“. В повечето от тях собствениците участвуват непосред­ствено в производството. Такива са сапунената фабрика „Мил­ка“ на СД „Н. Ил. Петров, Ив. Панайотов и сие“ на Марино поле, фабриката за четки и мебели на Аврам Узунов, която изгаря на 1 януари 1923г., канапената фабрика на Командитно дружество (КД) Перо (Петър) Минчев и сие, основано на 1 май 1923г., бояджийската фабрика на СД „Д. Ив. Червенаков и Нено Венков и сие“ в Асенова махала, основана през септември 1921г. Нехигиенични са помещенията на тютюнева фабрика „Болярин“, на акционерното дружество, основано на 4 март 1920г., както и помещенията на клона на безименно АД „Съединени тютюневи фабрики“ (1922—1932).

През 1918—1923г. във Велико Търново има 2 содолимонадени и 2 пивоквасни фабрики с общо 15 работници, разполо­жени около Марино поле. През 1918г. край жп гара Ве­лико Търново е отворена шоколадена фабрика на преселниците-търговци от Македония бр. Цвяткови. В нея работят 10— 15 работници. Малка фабрика за производство на фиде и ма­карони с 4 работници отваря Руси Бояджиев през 1921г. в Асенова махала. През същата година в бившата фабрика за брашно на бр. Велкови е открита още една фабрика за фиде и макарони с 12 работници. Фабриката на А. Попов в Ки­лифарево става собственост на Ефория „Ангел Попов“. През 1921г. се откриват две фабрики за нишесте, скорбя­ла и пан на Стефан Стоев с 6 работници и на Ст. Попов с 3 работници. През 1923 . за кратко време те се обединяват. През същата година след неуспеха на първите двама, с това производство се заемат братя Сиракови, като преоборудват с нови машини фабриката на своите предшественици, но и те не успяват да се утвърдят. През 1921 — 1923г. се създават 4 фабрики: на СД „Жеко Петков и сие“ в м. Дълга лъка с 50 работници, на бр. Попови и сие в Присово с 15 работници („Звезда“), на П. Колев, Ил. Киров и сие с 12 работници и на Злати Ив. Златев в преустроената кечана фабрика с 25 работници. През 1925г. в Пушево е отворена оше една керамична фабрика на Кънчо Атанасов и сие. След войната, като едно от големите предприятия в града с характерна за времето си фабрична сграда, съвременно обо­рудване и организация на производството, е фабриката за шевни конци. Тя става собственост на АД „Трапезица“ с цен­трала в София на ул. „Леге“ 22. В дружеството участвуват големият финансист Захари Алкалай, братя Кърджиеви, нем­ският инженер Фридман и други. За главен майстор е назна­чен Зигфрид Астер, а за управител Павел Костов. Фабрика­та ползува парна и електрическа двигателна сила. Друга по-голяма фабрика през този период е металолеярна „Янтра“ с 20 работници, основана на 21 ноември 1921 г. от група руски емигранти, която по-късно става еднолична фирма на Димитър Л. Кантарджиев. През 1921 — 1923 г. пивоварната фабрика надминава многократно довоенното ниво на про­изводство. От 1 януари 1923 г. тя става собственост на Командитно дружество „Никола Хаджиславчев“. След войната, като едно от големите предприятия в града с характерна за времето си фабрична сграда, съвременно обо­рудване и организация на производството, е фабриката за шевни конци. Тя става собственост на АД „Трапезица“ с цен­трала в София на ул. „Леге“ 22. В дружеството участвуват големият финансист Захари Алкалай, братя Кърджиеви, нем­ският инженер Фридман и други. За главен майстор е назна­чен Зигфрид Астер, а за управител Павел Костов. Фабрика­та ползува парна и електрическа двигателна сила. След Първата световна война електрическата енергия на­влиза все повече като двигателна сила в индустриалното производство у нас. На 27 април 1919 г. в града се основава Без­именно АД „Царевец“ за добиване на електрическа енергия, което просъществува за кратко време. То успява само да постави генератор при воденицата в Чолакова махала и да приготви терена за строеж на Леденишката хидравлическа централа. През 1920 г. земеделското правителство приема За­кон за Водните синдикални сдружения. Той е първият за­кон, с който държавата покровителствува и ръководи електри­фикацията на страната. На 16 май 1921 г. във Велико Тър­ново се основава Воден синдикат „Янтра“, който в следващите години се заема с електрификацията на града.
Във Велико Търново се слага началото на индустрия­та за тестени изделия. Тук са основани първата българска бояджийска фабрика, първата българска фабрика за шевни конци, първата българска фабрика за филц и кече. Продукцията на много от търновските предприятия задоволява нуж­дите не само на града, но и на страната. Тя е съставна част и на българския износ за Турция, Гърция, Румъния, Унгария, Австрия, Германия и други страни. Сами може да си направите изводите колко фабрики е имало преди девети септември, които се национализират след това. 

СПИСЪК НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

 Снимки на търновски фабрики от фотоалбум с фотографии на български индустриални предприятия от периода 1887-1912г., подарен от Съюза на българските индустриалци на цар Фердинанд І по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол.

Из книгата "Велико Търново през вековете" и "Велико Търново 1185-1985", статия на Кинка Панайотова

Прочетете още- НАЧАЛО НА ИНДУСТРИЯТА В ТЪРНОВО- 1925 г. от М. Москов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ