На Богоявление в старо Търново

Богоявление 1935г.
  До 1968 г. църквата е празнувала празниците по стария Юлиански календар. На 19-ти януари в старо Търново се е празнувало Богоявление. Сутринта е имало празнична църковна служба, която по традиция завършвала с хвърлянето и ваденето на църковния кръст от ледените води на река Янтра. Ето какво пише в общински вестник "Велико Търново" от 1935 г.:"От господските празници в Търново най-тържествено се чествува Богоявление — Кръщението Господне. След отпуст на църква към 9 и половина часа се образува процесия, начело на която тази година бяха архиереите, Митрополит Филип и Епископ Софроний, двата църковни хора на Хр. Панайотов и Ил. Денев, г. г. офицерите от местния гарнизон, начело с Г-н Полк. х Петков и кмета Г-н Г. Пеев и множество народ и се отправиха за р. Янтра при дървения мост в махала "Св. Троица" в южните склонове на Царевец. Тук при аналоя се извърши молебен, след който от дървения мост Митрополит Филип хвърли кръста в реката, за улавянето на който се хвърлиха в реката трима младежи. Този момент е най-важният. Местността позволява хиляден народ, заел най-живописните кътове на Търново, свободно да наблюдава улавянето на кръста, да вижда най-разнообразните гърмежи, пускане на гълъби и пр. Хората на дружество "Морски сговор", начело с Г-н Ст. Тенекеджиев, допринасят твърде много за по-тържественото изнасяне на празника."
Търновските младежи и войници от гарнизона смело се хвърляли в студените води на реката, изпълнявайки вековната традиция. Знае се, че на Богоявление всички води в природата се освещават. Свещениците минавали и поръсвали домовете на търновци, всеки на своите енориаши. Богоявленската вода всички носели по домовете си и я съхранявали през цялата година. Силата на Богоявленската вода е по-голяма от тази на светената, пие се в особени случаи, когато човек е болен, вместо причастие и винаги на гладно и жадно.
В старата столица празникът се обогатил още повече със създаването през 1924 г. на търновския клон на Българския народен морски сговор. Много ентусиазирани търновци членували в тази организация, чиято цел била да развива и популяризира речния спорт, да пропагандира богатствата на скъпата им река Янтра. Те приемали Богоявленския празник като свой и се включвали много активно в организацията на градските тържества, особено след 1926 г., когато построили на завоя на реката до Турски мост в махала Света Троица свое пристанище, където акостирали малката си речна флотилия.
Богоявленският празник се свързва и с изконната традиция на този ден да се освещават военните части и бойните знамена. Традицията е прекъсвана само по време на османското владичество и комунистическия режим. Ритуалът се извършвал от 1879 г. до 1946 г. 
На 6/19 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия. Велико Търново като град с традиции във военното дело отдава на Йордановден особена почит с освещаването на военните си части и бойните знамена. На този празник строените войскови части се предвождали от знаменосци с бойните знамена. На тържествения водосвет освен войните със светена вода търновският владика поръсвал и бойните знамена - най-светият символ на бойните части.
Големият религиозен празник се свързвал и с отбелязването на именния ден на много търновци. Освен Йордановден целият месец януари е благодатен на празници и именни дни: Васильовден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден. В миналото именният ден бил далеч по-тържествен и се тачел и празнувал много повече от рождения. На имен ден не се канели официално гости. Всеки бил добре дошъл в дома на именяка. Никой нямал право да откаже гостуването на когото и да било. Затова вратите били широко отворени за гости. В спомените си великотърновецът Сава Русев с любов описва тези тържества. „Най-любимият начин за общуване през зимата ходенето на имен ден, така нареченото ходене „на виза“. Именни дни празнуваха само мъжете. Това бе своего рода тържество за цялото семейство, а най-радостно за децата. Приготовленията започваха една седмица по-рано. Чистеше се цялата къща. Тупаше се, миеше се, правеха се сладки. Мъжете набавяха мезета за виното и ракията. Децата се навъртаха около майката, за да закачат нещо от приготвеното за гостите. На самия ден всички се обличаха празнично. Посрещаха се гостите в гостната стая. Ако в къщата имаше мома, тя с голяма табла, на която са подредени корубче със сладко и чаши с вода, в съд с две отделения за чистите и употребявани лъжички, минаваше край седналите гости и черпеше. С таблата се минаваше и повторно, но на нея вече имаше чаши вино или ракия и мезета: луканка, пастърма и др. На децата се даваха сладкиши и бонбони. След почерпката гостите постояваха още малко и си тръгваха, за да направят място за други, а те да отидат на друга „виза“ при друг именик.“
Източници: Общински вестник "Велико Търново"- 1935 г., книгата "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева, книгата "СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ"- Сава Русев
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Абонирайте се, за да ни следите в