Панайот Ангелов (1858 - 1919г.) - военен деец и общественик

Първият български началник на Дунавската флотилия и Морска част е великотърновецът полк. Панайот Ангелов. Роден е в старата столица през 1858г. Първоначално учи във взаимното и класно училище в родния си град. Баща му Ангел Иванов, заможен търговец в Търново, оставя значително състояние на тримата си синове Панайот, Янко и Боян. Благодарение на получените 200 турски лири П. Ангелов продължава образованието си в Роберт колеж в Цариград и го завършва с отличие. След завръщането си в България през 1878г. постъпва войник, а на 9 ноември с.г. е изпратен да учи в новооткритото Военно училище в София. Завършва с първия випуск и на 10 май 1879г. е произведен в първи офицерски чин прапорщик. Началото на неговата военна кариера е назначението му в сапьорната рота в Русе. Панайот Ангелов бързо се издига във военната йерархия. През 1885г. е командирован в управлението на Галваническата част в Санкт Петербург, а оттам – в минната рота в Кронщат. В края на същата година се завръща в България и става командир на Портовата рота и същевременно е завеждащ минното дело в Дунавската флотилия и Морска част със седалище Русе.

От този момент П. Ангелов трайно свързва съдбата си и посвещава силите си на развитието и укрепването на българския флот. След детронирането на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886г. руските морски офицери напускат Дунавската флотилия. Старши по чин остава домакинът ѝ пионерният капитан Панайот Ангелов. Още същия ден той е назначен за временно командващ, а впоследствие и за титулярен командир на Дунавската флотилия и Морска част. Поема управлението в много сложна вътрешна обстановка, но успява да овладее ситуацията и се заема пълноценно с новите си служебни задължения. Той въвежда здрав ред и дисциплина сред подчинените си. Уточнява различните служби във флотилията, урежда статута на състава – офицери, флотски чиновници (лоцмани и механици) и останалите служби. На 10 септември 1886г. изпраща предложение до Военното министерство да се отпусне униформа на флотските чиновници, те да се приравнят с офицерите и това искане е удовлетворено. Младият командир отделя голямо внимание за правилното и системно обучение и подготовка на техническите кадри и моряците. През 1892г. се създава Унтерофицерска школа при флотилията и Морската част с пет основни специалности: боцмани, кормчии, артилеристи, минни специалисти и машинисти. В края на 1886г. кап. Ангелов осъществява една своя мечта – открива зимното корабоплаване по р. Дунав в българския ѝ участък. Следващата 1887г. е успешна за младия български флот, а забележителният търновец е произведен в чин майор, назначен е за командир на яхтата “Александър I ” и с нея на 27 юли с.г. отплава заедно с регентите за Видин, за да посрещнат новоизбрания български княз Фердинанд Сакскобургготски. Панайот Ангелов има голямата заслуга за комплектуването на флота с млади български офицери, възпитаници на Военното училище в София. Негова е инициативата да се постави началото на обучението им в специалисти-моряци. За попълване на флота с български морски офицери, пак по негова инициатива, през 1892г. са изпратени като стипендианти на Военното министерство 12 младежи с гимназиално образование да следват в Триест, Италия. Самият той през 1892г. и 1893г. е командирован в Италия и Англия, за да проучи условията за обучение в морските им училища и впоследствие да бъдат изпратени български младежи. За вярната служба през 1892г. майор Ангелов е произведен в чин подполковник, а през 1895г. – в чин полковник. Заслуга на енергичния командващ е както създаването на Ремонтната работилница при флотилията, така и поддържането в добро състояние на корабите и бойната подготовка на моряците и бреговата охрана. Много важно негово начинание през 1889г. е изработването на “Военноморски устав, применим за Българската флотилия”, който заменя използвания дотогава руски морски устав. През 1897г. във всички кораби, катери и Ремонтната работилница са въведени машинните журнали. При командването на флотилията от полк. Ангелов е поставено началото и на националното корабостроене. Изработен е първият български парен катер “Амалия”. С него на 25 юли 1893г. варненци посрещат височайшите младоженци княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които пристигат на почивка в Евксиноград. Първият българин, началник на Дунавската флотилия и Морска част след Освобождението полк. Ангелов, напуска тази длъжност на 21 февруари 1899г. и става командир на 2-ри пех. Искърски полк. Повече от 12 години (1886-1899г.) той отдава на формирането и изграждането на Българския военноморски флот. За отличната си служба е награден с ордените “Св. Александър” IV степен, “Св. Александър” III степен, Златен кръст и др. Напуска армията по здравословни причини на 21 февруари 1900г. и тогава е зачислен в запаса. В периода 1903-1904г., благодарение на авторитета си сред русенци като началник на Дунавската флотилия и Морска част и като член и председател на Русенския военно-полеви съд, е избран за кмет на гр. Русе. Член е на Русенския военен съд. Кмет е на града от 1904г. до 1908г. Умира във Виена на 7 март 1919г. Тленните му останки са пренесени от Виена и погребани с почести в Русе на 8 юни 1926г.

Панайот Ангелов реално завещава цялото си имущество, възлизащо на около 1 млн. лв. за благотворителни и просветни нужди. Той е един от крупните дарители на родното Търново. С негови средства са образувани не само фондацията към Търновската община, но и шест благотворителни фонда към Военното училище, Българския гимнастически съюз "Юнак", към училища, църкви и дружества. Според него войската е "най-добрата школа за народа и най-здрава опора за отечеството", затова отделя 10% от средствата за образуване на фонд, от чиито лихви да се раздават награди на отличили се в най-добра стрелба офицери от пехотата, а във флота - на най-добрите плувци. Дарява и за БАН, като волята му е от лихвите на дарението да се присъжда награда на най-добрата книга по "отечестволюбие". Предоставя средства и на църквата "Св. Троица" в Русе за награждаване на духовници за най-смислените проповеди. Дарява средства и за Фонда за сираци от войната. Съгласно завещанието на дарителя от 1912 г. е учредена фондация на негово име. Желанието му е с 1/3 от капитала на фондацията в града и околностите му да се построи приют за възрастни хора без близки, а лихвите от останалите средства да служат за издръжка на приюта. Прочетете още- СТАРОПИТАЛИЩЕ „АНИКА И АНГЕЛ АНГЕЛОВИ“
Дейността на Панайот Ангелов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951г."
Чуйте неговото завещание..

 През 1927г. Великотърновският общински съвет в знак на благодарност и уважение към паметта на своя дарител взема решение улицата, успоредна на главната “Мария Луиза” (днес улицата зад сградата на Община Велико Търново), да се именува “Панайот Ангелов”. 

Брой на в. "Здраве и сила", орган на Българското гимнастическо дружество "Юнак", посветен на Панайот Ангелов.

 

Източници: Катя МИТОВА-ГАНЕВА, Регионален исторически музей- http://www.dnesbg.com 

Енциклопедия Дарителство- „ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ“ – ФОНДОВЕ
 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ