Паметта на св. Климент, български епископ и на св. свещеномученик Климент папа Римски се празнува в един и същ ден на 8 декември /по светоотеческия Юлианския календар/, а паметта на св. Климент славянски епископ се празнува на 9 август, на празника на Св. Седмочисленици.
Местното православно население в стара България си е
запазило паметта на своя велик светител и просветител на стара България в
Македония да се празнува паметта през всички векове и даже до настояще
време на св. Климент, български епископ на 8 декември, в един и
същ ден със св. свещеномученик Климент папа Римски, който е бил
изпратен от римския езически император Траян, във втория век от
християнската ера, на заточение в римската провинция Прибрежна Дакия и
там се е скончал мъченически, като е бил удавен в морето. А паметта на
св. Климент, славянски епископ Св. Климент Охридски, по предание, се
празнува от местното
православно население на 9 август, на празника Св.
Седмочисленици. Последно време македонските учители бяха приели за свой
патронен празник да празнуват паметта на св. Климент, български епископ
на 8 декември. Така също и Софийския университет празнува за
патронен, празник св. Климент, български епископ на 8
декември.
Надгробната
плоча на св. Климент български епископ е била написана на древния език
на древните илирийски българи с латински или глаголически букви, с
каквато писменост са си служели древните илирийски българи, които са
населявали стара България или втора Македония. Тя е била унищожена, също така е било
унищожено и древното оригинално житие на
св. Климент, български епископ от Теофилакт, български архиепископ,
нарочно за да се скрие произхождението на този древен светител и да се
забрави паметта на св. Климент български епископ, който е произхождал от
древните илирийски българи, които са населявали стара България в
Македония, просветена с евангелското Христово учение от св. апостола
Павла. Дошлото до нас житие на св. Климент е написано от самия този
блажений Теофилакт, български архиепископ, който е бил чистокръвен цариградски
грък, и който е заемал българския архиепископски престол в самото начало
на единадесетия век, подир падането на нашето първо българско царство,
на ославянените илирийски българи под политическата власт на
византийската империя в 1018 година. То е препълнено с извратени
исторически факти и противоречия; в това житие не може да се разбере за
кой св. Климент се говори: за св. Климент български епископ, който е
живял и действувал в стара България в Илирия в първия -век от
християнската ера. Целта е била да се затъмни светлата личност на св.
Климент български епископ и да се забрави паметта на този древен велик
светител, от първия век на християнската ера от местното православно
население на стара България или втора Македония, където св. Климент,
български епископ, се е трудил за просвещението на своите единородци —
древните илирийски българи, до дълбока старост и е умрял от своя
естествена смърт в древния град на стара България в Македония в
Охрид.
Когато са се открили светитe мощи на св.
Климент, български епископ, в дълбока древност, то благочестивото
православно население от тритe градове на стара България в Македония:
Лихнида (Охрид), Костур и Бер е искало да има светите мощи на своя
просветител св. Климент, български епископ в своите градове. Tяxното
благочестиво желание е било удовлетворено : едната ръка от светите мощи
на св. Климент български епископ е била обкована със сребро и поставена
да почива в Костурската митрополитска катедрална църква; главата от
светите мощи на св. Климент български епископ е била обкована със сребро
и поставена да почива във Берската катедрална митрополитска църква
(Деян- 17, 10 ст.), а останалата част от светитe мощи на св. Климент,
български епископ, който е бил сътрудник на св. апостола Павла, при
основаването на древната апостолска българска илирийска църква (Римл.
XV, 19 ст.), за когото говори и самия св. апостол Павел в своето
послание към филипийците в IV глава трети стих, са останали да почиват в
Охридската катедрална архиепископска църква. Така щото светите мощи на
св. Климент, български епископ почиват от най-дълбока апостолска
древност и до настояще време в трите градове на стара България в
Македония: Охрид, Костур и Бер, в които градове се е трудил св. Климент,
български епископ, за просветата на своите единоплеменници древни
илирийски българи и други народности до дълбока старост и е умрял от
своя естествена смърт в древния град на стара България Охрид където е
бил оплакан от неговите многобройни ученици, и е бил погребан на видно
място. Над гроба му от сетне е била построена величествена църква на
негово име „Св. Климент, български епископ“, която е служила за
катедрална архиепископска църква в Охрид за всички последующи векове.
Тази древна църква в Охрид, св. Климент български епископ, когато са
дошли турците на Балканския полуостров са я обърнали в джамия под
названието Имарет Джамия, и сега се намира в Охрид в развалини на един
хълм над самото Охридско езеро. Св. Климент, български епископ турците в
Охрид много почитат и го наричат Синан Баба.
При написването на новото житие на Св. Климент от блажений Теофилакт български архиепископ, което е дошло до наше време, ясно личи, че блаженний Теофилакт е имал под ръка древното оригинално житие на Св. Климент български епископ, което е било написано от неговите ученици, защото много черти из живота на Св. Климент български епископ, блажений Теофилакт, при написването на новото житие на Св. Климент, ги е преписал на Св. Климент славянски епископ, който е бил съвременник на българския цар Симеон Велики и е произхождал от ославянените древни илирийски българи. Унищожението на оригиналното древно житие на св. Климент български епископ, унищожението на надгробната плоча на древния св. Климент български епископ, която е била написана на древния език на древните илирийски българи с латински или глаголически букви, всичко това е вършено от блаженний Теофилакта български архиепископ, за да се затъмни светлата личност и да се забрави паметта на Св. Климент български епископ, който е произхождал от древнитe иллирийски българи и е бил сътрудник на св. апостола Павла, при основанието на древната апостолска българска църква в Иллирия (Римл. XV. 19 ст.), за когото говори и самия св. апостол Павел в своето послание към филипийците в четвъртата глава в третия стих. От тази именно древна българска апостолска църква в Илирия в стара България носи Костурския митрополит своята древна църковна титла, от най-дълбока апостолска древност и до настояще време като се казва: Костурски митрополит и екзарх на всичка стара България, тази същата стара България, която е била просветена с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Иллирия на Балканския полуостров. Пита се сега, коя е била истинската причина, която е заставлявала този знаменит и просветен архиепископ на древната апостолска българска самостоятелна църква — Блажений Теофилакт български архиепископ, за да действа така той и да унищожава древните исторически паметници на древната апостолска църква в стара България в Македония. Причината ще да е била да действува така блажения Теофилакт български архиепископ, че той е бил чистокръвен цариградски грък и като такъв той всякогаш е бил настроен неприятелски към българския народ, който населявал стара България. Друга причина, която е заставлявала да унищожава древните исторически паметници на древната апостолска българска църква блажения Теофилакта, български архиепископ е била, че в негово време в най-голям разгар е била развита борбата и омразата помежду църковнитe клирици на римската и цариградската църкви. Блажений Теофилакт, български архиепископ, който е заемал българския архиепископски престол на древната апостолска българска църква в самото начало на единадесетия век, като чистокръвен цариградски грък, не е могъл да бъде чужд на тази голяма вражда, която е съществувала в негово време помежду църковните клирици на римската и цариградската църкви. Както е известно древната апостолска българска църква в Илирия, която е е била основана от св. апостола Павла в стара България в Македония (Римл. XV. 19 ст) до петия вселенски събор в 553 година, до римския тогавашен папа Вигилий е влизала в църковния диоцез на Римската църква. Свети Климент, български епископ, който е бил пръв епископ на просветената с евангелското Христово учение от св. апостола Павла стара България в Македония, който е произхождал от древните илирийски българи, коренни жители на Балканския полуостров, който св. Климент, български епископ, е живял и действувал в първия век от християнската ера, който е бил сътрудник на св. апостола Павла при основаването на апостолската илирийска църква, за когото говори и самия св. апостол Павел в своето послание към филипийците в четвъртата глава, трети стих, е поместен светия на Римската апостолска църква, като древен светител на илирийската апостолска църква. Тази древна западна апостолска илирийска църква, като е влизала в църковния диоцез на западната апостолска римска църква в първите векове на християнската ера, до петия вселенски събор в 553 година, който е дал пълна църковна самостоятелност на древната апостолска българска църква в Илирия, и при това и със съгласието на тогавашния римски папа Вигилий, който във време на петия вселенски събор се е случил в Цариград и при всичко че не е заседавал лично в заседанията на петия вселенски събор, но решенията му е подписал.
Св. Климент, български епископ, който е живял и действал в първия век от християнската ера, когато апостолската западна българска илирийска църква е влизала в църковния диоцез на западната апостолска римска църква, която и го е канонизирала като свой поместен светия, като е постановила римската църква паметта да се празнува в една и съща дата на 25 ноември/8 декември/ със св. свещеномученик Климент, папа Римски, който е живял и действувал във втория век от християнската ера. Тези двама велики светители: св. Климент, българки епископ и св. свещеномученик Климент, папа римски, паметта на които е поставена да се празнува на 25 ноември/8 декември/, като древни светители, са били уважавани и почитани от цялата вселенска църква.
Както казахме, първите векове на християнската ера древната апостолска илирийска църква, до петия вселенски събор в 553 година, е влизала в църковния диоцез на римската апостолска църква. Но и подир петия вселенски събор, когато се е дала пълна църковна самостоятелност на древната българска апостолска църква в Илирия, пак е продължавала да съществува онази вековна нравствена връзка помежду църковните клирици на древните апостолски западни църкви: римската и илирийската, както това ние виждаме от посланието на римския папа св. Григорий Велики, който е умрял в 604 година, който пише до Негово Блаженство Първоюстиниановския или българския блаженейши самостоятелен архиепископ Иоанна, по повод на неговия избор от събора на илирийскитe митрополити и възкачването му на древния апостолски илирийски архиепископски престол. Св. Григорий Велики, папа римски, пише в своето послание на блаженейшия архиепископ на първа Юстинияния или България: „Иоану Епископу Первой Юстиниании в Иллирии. Самий знак на благостта и на добротата, това е единодушието на всичките при избирането на когото и да е. Заради това, като получих отъ братията и съепископите наши доношението, че вие единодушно сте били избрани със съгласието на всичкия събор и с волята на светлейшия княз - ние с голяма радост възнасяме благодарение на Всевишния Бог, който благоволил да устрои така, щото всичкия ваш преминал живот и всичките ваши преминали деяния са се показали до толкова одобрителни и похвални, щото вие по своите достойнства сте се понравили на всичките, а това е достойно за голяма похвала. (Migne Patrologiae cursus cmphetus t 77, p. 538)."
Тази вековна традиционна нравствена връзка, която е съществувала и подир петия вселенски събор помежду църковните клирици на древните апостолски западни църкви: римската и илирийската, блажений Теофилакт, български архиепископ, като чистокръвен цариградски грък, от омраза към римските църковни клирици, е искал да я прекъсне. Но в самата основа на тази вековна традиционна нравствена връзка, помежду църковните клирици на римската и илирийската древни западни апостолски църкви, е стоял св. Климент, български епископ, като поместен светия на римската апостолска църква, която и го е канонизирала като свой светия, който е живял и действувал в първия век от християнската ера, когато западната древна апостолска българска илирийска църква е влизала в църковния диоцез на римската западна апостолска църква...
Из книгата- "Българската самостоятелна църква в Илирия"- 1930г. При написването на новото житие на Св. Климент от блажений Теофилакт български архиепископ, което е дошло до наше време, ясно личи, че блаженний Теофилакт е имал под ръка древното оригинално житие на Св. Климент български епископ, което е било написано от неговите ученици, защото много черти из живота на Св. Климент български епископ, блажений Теофилакт, при написването на новото житие на Св. Климент, ги е преписал на Св. Климент славянски епископ, който е бил съвременник на българския цар Симеон Велики и е произхождал от ославянените древни илирийски българи. Унищожението на оригиналното древно житие на св. Климент български епископ, унищожението на надгробната плоча на древния св. Климент български епископ, която е била написана на древния език на древните илирийски българи с латински или глаголически букви, всичко това е вършено от блаженний Теофилакта български архиепископ, за да се затъмни светлата личност и да се забрави паметта на Св. Климент български епископ, който е произхождал от древнитe иллирийски българи и е бил сътрудник на св. апостола Павла, при основанието на древната апостолска българска църква в Иллирия (Римл. XV. 19 ст.), за когото говори и самия св. апостол Павел в своето послание към филипийците в четвъртата глава в третия стих. От тази именно древна българска апостолска църква в Илирия в стара България носи Костурския митрополит своята древна църковна титла, от най-дълбока апостолска древност и до настояще време като се казва: Костурски митрополит и екзарх на всичка стара България, тази същата стара България, която е била просветена с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Иллирия на Балканския полуостров. Пита се сега, коя е била истинската причина, която е заставлявала този знаменит и просветен архиепископ на древната апостолска българска самостоятелна църква — Блажений Теофилакт български архиепископ, за да действа така той и да унищожава древните исторически паметници на древната апостолска църква в стара България в Македония. Причината ще да е била да действува така блажения Теофилакт български архиепископ, че той е бил чистокръвен цариградски грък и като такъв той всякогаш е бил настроен неприятелски към българския народ, който населявал стара България. Друга причина, която е заставлявала да унищожава древните исторически паметници на древната апостолска българска църква блажения Теофилакта, български архиепископ е била, че в негово време в най-голям разгар е била развита борбата и омразата помежду църковнитe клирици на римската и цариградската църкви. Блажений Теофилакт, български архиепископ, който е заемал българския архиепископски престол на древната апостолска българска църква в самото начало на единадесетия век, като чистокръвен цариградски грък, не е могъл да бъде чужд на тази голяма вражда, която е съществувала в негово време помежду църковните клирици на римската и цариградската църкви. Както е известно древната апостолска българска църква в Илирия, която е е била основана от св. апостола Павла в стара България в Македония (Римл. XV. 19 ст) до петия вселенски събор в 553 година, до римския тогавашен папа Вигилий е влизала в църковния диоцез на Римската църква. Свети Климент, български епископ, който е бил пръв епископ на просветената с евангелското Христово учение от св. апостола Павла стара България в Македония, който е произхождал от древните илирийски българи, коренни жители на Балканския полуостров, който св. Климент, български епископ, е живял и действувал в първия век от християнската ера, който е бил сътрудник на св. апостола Павла при основаването на апостолската илирийска църква, за когото говори и самия св. апостол Павел в своето послание към филипийците в четвъртата глава, трети стих, е поместен светия на Римската апостолска църква, като древен светител на илирийската апостолска църква. Тази древна западна апостолска илирийска църква, като е влизала в църковния диоцез на западната апостолска римска църква в първите векове на християнската ера, до петия вселенски събор в 553 година, който е дал пълна църковна самостоятелност на древната апостолска българска църква в Илирия, и при това и със съгласието на тогавашния римски папа Вигилий, който във време на петия вселенски събор се е случил в Цариград и при всичко че не е заседавал лично в заседанията на петия вселенски събор, но решенията му е подписал.
Св. Климент, български епископ, който е живял и действал в първия век от християнската ера, когато апостолската западна българска илирийска църква е влизала в църковния диоцез на западната апостолска римска църква, която и го е канонизирала като свой поместен светия, като е постановила римската църква паметта да се празнува в една и съща дата на 25 ноември/8 декември/ със св. свещеномученик Климент, папа Римски, който е живял и действувал във втория век от християнската ера. Тези двама велики светители: св. Климент, българки епископ и св. свещеномученик Климент, папа римски, паметта на които е поставена да се празнува на 25 ноември/8 декември/, като древни светители, са били уважавани и почитани от цялата вселенска църква.
Както казахме, първите векове на християнската ера древната апостолска илирийска църква, до петия вселенски събор в 553 година, е влизала в църковния диоцез на римската апостолска църква. Но и подир петия вселенски събор, когато се е дала пълна църковна самостоятелност на древната българска апостолска църква в Илирия, пак е продължавала да съществува онази вековна нравствена връзка помежду църковните клирици на древните апостолски западни църкви: римската и илирийската, както това ние виждаме от посланието на римския папа св. Григорий Велики, който е умрял в 604 година, който пише до Негово Блаженство Първоюстиниановския или българския блаженейши самостоятелен архиепископ Иоанна, по повод на неговия избор от събора на илирийскитe митрополити и възкачването му на древния апостолски илирийски архиепископски престол. Св. Григорий Велики, папа римски, пише в своето послание на блаженейшия архиепископ на първа Юстинияния или България: „Иоану Епископу Первой Юстиниании в Иллирии. Самий знак на благостта и на добротата, това е единодушието на всичките при избирането на когото и да е. Заради това, като получих отъ братията и съепископите наши доношението, че вие единодушно сте били избрани със съгласието на всичкия събор и с волята на светлейшия княз - ние с голяма радост възнасяме благодарение на Всевишния Бог, който благоволил да устрои така, щото всичкия ваш преминал живот и всичките ваши преминали деяния са се показали до толкова одобрителни и похвални, щото вие по своите достойнства сте се понравили на всичките, а това е достойно за голяма похвала. (Migne Patrologiae cursus cmphetus t 77, p. 538)."
Тази вековна традиционна нравствена връзка, която е съществувала и подир петия вселенски събор помежду църковните клирици на древните апостолски западни църкви: римската и илирийската, блажений Теофилакт, български архиепископ, като чистокръвен цариградски грък, от омраза към римските църковни клирици, е искал да я прекъсне. Но в самата основа на тази вековна традиционна нравствена връзка, помежду църковните клирици на римската и илирийската древни западни апостолски църкви, е стоял св. Климент, български епископ, като поместен светия на римската апостолска църква, която и го е канонизирала като свой светия, който е живял и действувал в първия век от християнската ера, когато западната древна апостолска българска илирийска църква е влизала в църковния диоцез на римската западна апостолска църква...
Прочетете цялата книга в оригинал
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова-Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар