Хаджи Николи Хаджидимов Минчоолу- изтъкнат търговец, активен борец за независима българска църква.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчоолу е роден на 17 февруари 1826 година в известното търновско семейство на хаджи Димо Кожухаря – търговец на кожи. Той е един от дарителите на града и името му фигурира в спомоществователните списъци. Неговата сестра Анастасия Хаджидимова /починала през октомври 1860/ става съпруга на видния търговец Павли х. Иванов. От брака се ражда Димитър х. Павли Иванов, основател на търновското Народно читалище "Надежда". Благодарение на своя заможен баща, малкият Николи успява да получи солидно за времето си образование. Един от неговите преподаватели е поп Евтим, който е върл противник на гърците и успява да насади своята омраза към гръцките владици у младежа. Хаджи Николи става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма. Николи изразходва до края на живота си цялото си богатство в борбата за църковна независимост и има огромен принос за това, днес да се радваме на независима българска църква. Хаджи Николи наследява занаята на своя баща - занимава се с търговия на кожи. Голямото търсене на кожи по онова време и успешно сключените сделки го превръщат в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Поради тази причина му е дадена титлата „капунекия”. Ползвал се с влияние и пред турските власти. Хаджи Николи се сдружава с търговеца Евстати Салвели и хаджи Минчо хаджи Цачев. Фирмата им разкрила търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград, Одеса. След изгонването му по настояване на гръцкия митрополит Неофит от Търново през 1857 г. той създава нова търговска фирма в Цариград заедно с русенеца Костаки Маринович и шуменеца Петър Николаев. През 1846 г. се жени за Пенка - дъщерята на хаджи Минчо хаджи Цачев, заможен търговец, откупвач на данъци (ушур), бегликчия и дарител на българското класно училище към църквата "Свети Никола" в Търново. Бива убит от турци, на които отказва съдружие при откупването на данъците, и възпят в песента "Хаджи Минчо от Търново". Кум на семейството е Никола Златарски. От брака се раждат 6 деца, но всичките измират още съвсем малки. Накрая и съпругата Пенка почива. Втори брак х. Николи сключва през 1862г. с Мария, дъщерята на Пенчо Тревналията. Имат две деца - дъщеря Бонка и син Христо, които доживяват до Освобождението. Мария заболява от холера и умира през 1865 г.  На 48 години, през 1874 г. сключва трети брак с Катинка, дъщеря на търновеца Янко Минчов Беленски. Раждат им се дъщеря - Маргарита, по мъж Хараламбиева и син - д-р Иван Николиев. Въпреки сполетелите го нещастия хаджи Николи не спира нито търговията, нито участието си в църковно-народните борби. Търговската кантора на хаджи Николи в Търново e посетена от секретаря на Митрополията Мегавулис. Срещата започва с разговор за българските училища, религията и гръцкото духовенство. Разговорът прераства в разгорещени спорове и накрая завършва с побой. В яростта си да защитава българщината, хаджи Николи толкова се увлякъл, че нанесъл побой над гърка и отваряйки касата на фирмата, пълна със злато се заканил, че ще даде всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има! Останал верен на клетвата си и не пожалил своето имане. Изразходил 500 000 златни лева наличен капитал в борбата за черковна независимост. Семейството и ненавистта към гръцките духовници мотивират хаджи Николи да застане начело на борбата срещу търновския владика Неофит Византиос. Богатството, извоюваният авторитет и дълбоко загнездения в душата патриотизъм, му дават нужния кураж и сила да започне една такава явна битка в името на българската духовност и черковна независимост. Става член на черковно – народния събор и Временния смесен съвет на Екзархията. В края на 1853г. хаджи Николи заминава за Цариград да защитава интересите на българите пред Гръцката патриаршия. През 1856г. е избран в делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит. Това налага да се установи в Цариград, за да може да участва още по-активно в черковно-националната борба за независимост като пълномощник на търновци. Съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Иванов Гешов, подпомаган от владиците Иларион и Авксинтий, хаджи Николи води енергична борба срещу гръцкото духовенство. Взема участие в Събора, който се състоял на 20.12.1857г. Съборът не приел исканията на българите, а нашите представители отказват да подпишат протокола. Между декември 1858 г. и февруари 1860г. Николи Минчоолу е един от тримата българи, допуснати до Вселенския събор в Цариград - заедно с Петко Р. Славейков и Георгаки Стефанович Чалоглу. През 1860г. хаджи Николи получава ново пълномощно от търновци. Използвал своето влияние пред турските управници, той се явява пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици. Тази борба го издига като един от най-активните дейци за църковна независимост.

В борбата той изгубва почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто. През 1879г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892г. Неговият гроб е в двора на църквата "Свети Константин и Елена" във Велико Търново. Любопитно е, че Хаджи Николи е кръстник на Васил Карагьозов. Кръщенето се е състояло на 24 юни 1856г. в църквата "Свето Възнесение Христово" в Търново. Светото кръщение е извършено от поп Стерю Хаджипетров.

В началото на Самоводската чаршия, издига снага Ханът на хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858г. Здрава, каменна сграда, използвана за склад. По онова време търновци правели дървени постройки, които били уязвими и изгаряли при пожар. А новопостроеният хан станал най-представителното здание в Търново по онова време. Днес ханът е реставриран и е превърнат в културен център. Но само това е останало в наследство за поколенията, което да ни напомня за свободолюбивия и родолюбив търновец, както и неговият безкраен принос, днес да се радваме на независима българска църква и да отправяме молитвите си към Всевишния на роден език! Елена Колева и Ивелина Колева  Източник

Прочетете още: Из архива на хаджи Николи Минчев- Т. Янков

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ