Пътеводителят на В. Търново от 1907 г. описва зимата в града така: "От есента, която понякога продължава да 
стои топла и до първите числа на м. декември, незабелязано се преминава 
към зимата. Последната трае до края на м. януари или до половината на м.
 февруари, при което острите студени дни (с температура — 15°, —20, —25°
 С) са редки. Дни с такива температури биват обикновено 3—5 подред, 
след което настъпват дни с приятна зимна температура (от — 1° до —7° 0).
 Често през зимата духа южен вятър, който през м. януари очиства снега и
 накарва дори плодовите дървета да цъфтят. Реката Янтра, която лесно 
замръзва поради маловодието си, доставя на гражданите лед за през 
горещите летни дни и прави хубава пързалка за кънки през зимата. Много 
от покритите със сняг градски улици поради стръмнината си служат за 
пързалки на децата. "
Д-р Сава Русев в спомените си пише: "През
 зимата, щом паднеше първият сняг, бяхме по цял ден на пързалката. 
Шейните си правехме сами или ги правеха по-големите ни батьовци. Отдолу 
ги обковавахме с демири (железен чембел), за да се плъзгат по-добре. 
Други се пързаляха с кънки, а трети с дъги от каци вместо ски. Реката 
често биваше скована с лед, дебел 30 до 40 см. Сечаха го с брадва на 
блокове, поставяха го в ледници 
(изкопани трапове в земята) и през лятото го продаваха на бирарии и 
кръчми за изстудяване на питиетата. Когато станах 10-годишен, почнах да 
ходя на «каток»-по реката или на двете блата при Зеленка. Щом се 
стъмнеше, вечеряхме. След това почистваха масата, поставяха голяма 
газена лампа номер 12 в средата на масата, а ние се нареждахме наоколо. 
Всеки смяташе, пишеше, рисуваше, без да пречи на другите. Приготвиш ли 
си домашните, прекръстваш се и лягаш да спиш. Така бързо и дълбоко 
заспивахме, че сутринта едва ни събуждаха за училище."
 Търновецът Методи Хаджипетков, макар в  много неща да е пръв, днес името и делата му са напълно забравени. Едва ли има по-отворен, по-предприемчив и  
амбициозен човек, така отдаден на родния град, със съществен принос в  
икономическото и стопанското му развитие, популярен както в търговския  
свят, така и в обществения живот. Когато се връща от Чикаго, Методи Хаджипетков  докарва с багажа си и детски 
шейни и кънки. През  зимата именно той става радетел за надбягване с кънки по замръзналата река  Янтра.
 Както подобава на човек, бил в САЩ, когато организирал  пързалянията и 
надбягванията с кънки, свиквал градската музика и правел  бюфет на брега
 на реката. След това раздавал награди. 
 Източници: книгата "СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ" от Сава Русев -1985 г. , 
книгата"Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева
 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
Няма коментари:
Публикуване на коментар