Пътеводителят на В. Търново от 1907 г. описва зимата в града така: "От есента, която понякога продължава да
стои топла и до първите числа на м. декември, незабелязано се преминава
към зимата. Последната трае до края на м. януари или до половината на м.
февруари, при което острите студени дни (с температура — 15°, —20, —25°
С) са редки. Дни с такива температури биват обикновено 3—5 подред,
след което настъпват дни с приятна зимна температура (от — 1° до —7° 0).
Често през зимата духа южен вятър, който през м. януари очиства снега и
накарва дори плодовите дървета да цъфтят. Реката Янтра, която лесно
замръзва поради маловодието си, доставя на гражданите лед за през
горещите летни дни и прави хубава пързалка за кънки през зимата. Много
от покритите със сняг градски улици поради стръмнината си служат за
пързалки на децата. "
Д-р Сава Русев в спомените си пише: "През
зимата, щом паднеше първият сняг, бяхме по цял ден на пързалката.
Шейните си правехме сами или ги правеха по-големите ни батьовци. Отдолу
ги обковавахме с демири (железен чембел), за да се плъзгат по-добре.
Други се пързаляха с кънки, а трети с дъги от каци вместо ски. Реката
често биваше скована с лед, дебел 30 до 40 см. Сечаха го с брадва на
блокове, поставяха го в ледници
(изкопани трапове в земята) и през лятото го продаваха на бирарии и
кръчми за изстудяване на питиетата. Когато станах 10-годишен, почнах да
ходя на «каток»-по реката или на двете блата при Зеленка. Щом се
стъмнеше, вечеряхме. След това почистваха масата, поставяха голяма
газена лампа номер 12 в средата на масата, а ние се нареждахме наоколо.
Всеки смяташе, пишеше, рисуваше, без да пречи на другите. Приготвиш ли
си домашните, прекръстваш се и лягаш да спиш. Така бързо и дълбоко
заспивахме, че сутринта едва ни събуждаха за училище."
Търновецът Методи Хаджипетков, макар в много неща да е пръв, днес името и делата му са напълно забравени. Едва ли има по-отворен, по-предприемчив и
амбициозен човек, така отдаден на родния град, със съществен принос в
икономическото и стопанското му развитие, популярен както в търговския
свят, така и в обществения живот. Когато се връща от Чикаго, Методи Хаджипетков докарва с багажа си и детски
шейни и кънки. През зимата именно той става радетел за надбягване с кънки по замръзналата река Янтра.
Както подобава на човек, бил в САЩ, когато организирал пързалянията и
надбягванията с кънки, свиквал градската музика и правел бюфет на брега
на реката. След това раздавал награди.
Източници: книгата "СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ" от Сава Русев -1985 г. ,
книгата"Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева
Няма коментари:
Публикуване на коментар