Поколения великотърновци си предават тайните на фотографията.

Изключително авторитетна по отношение на фотографията е търновската фамилия Нанкови. Нейният първосъздател е Никола Стоянов Нанков. Роден през 1880г. в с. Геша, Дряновско, едва 15,16-годишен пристигнал в Търново, за да учи занаят при прочутия търновски фотограф Панайот Николов Посталов (роден през 1867г.). Искрени и топли били техните взаимоотношения, както професионални, така и чисто човешки. С отворено сърце майсторът фотограф приел находчивото и любознателно момче, настанил го дори да живее в своя дом и съвсем безкористно му предал „тайнствата" на тънкия занаят. След като минал през всички етапи на еснафа, дори се стигнало до там, че през 1900г. Никола Нанков и Панайот Посталов станали съдружници, а съвместното им предприятие години наред носело наименованието „Посталов & Нанков". Няма търновска фамилия от първите десетилетия на миналия век, която да не се е „увековечила", благодарение на тези талантливи майстори фотографи. До 1930г. двамата търновски фотографи работили заедно и поотделно. По-късно, както е била практиката тогава, Никола Нанков се отделил и поел самостоятелно занаята фотографство. Създал през 1904г. с Недка Белчева от Дряново своето семейство. Родили се тритe им деца - Милка (1907г.), Борис (1912г.) и Надежда (1915г.). През 1910г. построил собствена къща на някогашната улица „Добруджа", днес „Константин Кисимов". През време на Първата световна война Никола Нанков бил мобилизиран. На бойното поле е ранен и се завърнал военноинвалид, но с орден „За храброст" на гърдите. И отново се отдал на фотографския занаят. Проявил много голяма активност в самостоятелната си работа. Неговото ателие се намирало на ул. "Дондуков", срещу паметника „Майка България" (днес на това място е построена сградата на бившето кино „Полтава"). В своята професия Никола Нанков обръщал изключително голямо внимание на светлината. И до днес в неговия дом от наследниците е запазено специално релефно стъкло, което има предназначението да разсейва светлината. С него е бил покрит единият скат на покрива в ателието му. Минавайки през това стъкло, светлината се омекотявала и така правила лицата „живи" при фотографирането. Слабост на талантливия фотограф са били портретите, към които е имал особен усет. По спомени на неговите съграждани той е бил във Виена, специално за да се учи на ретуш. Безбройни били пътуванията му, особено във Великотърновския регион, за да прави така популярните „снимки за спомен". Разказвал е, че съвсем резонно било по селата „да дават агне за снимка", защото правенето на фотографията било за тях събитие, спирали всякаква работа, слагали си най-новия кат, оправяли си прическата и чакали да стане чудото. Отвсякъде се стичали хора в пътуващото му ателие, за да се фотографират.
Никола Нанков е държал изключително много на занаята си и се е гордеел с него. Обикновено работел с по-големите формати снимки, подлепени на чудесно декорирани картони, които специално поръчвал от чужбина и винаги поставял името си - на художествено оформено етикетче или чрез преса поставял релефен подпис „Н. Нанков", обикновено в долния десен ъгъл. На гърба снимките си подпечатвал с мокър печат, на който също изписвал името си. „Обичам да се ровя из оказионите във Велико Търново, София и други градове и винаги познавам неговите снимки - споделя с гордост правнукът му Бисер Бояджиев. - Просто не можеш да допуснеш грешка, толкова контрастни, така добре композирани, ярки и изчистени. Винаги с точност ги различавам, а след това поглеждам надписа, за да се уверя, че съм прав." Тогава гилдията, за разлика от сега, много си е помагала и се е поддържала. Никола Нанков с любов предавал, от своя страна, занаята си. Изключително много държал на хигиената във фотото. С бастуна си, който неизменно бил в ръката му след раняването на фронта, удрял всеки, който не поддържа ръцете си чисти при работа, камо ли да позволи да се пипнат с пръсти отгоре фотографските плаки, филм, хартия или негатив. Съхраняваните снимки във фонда на Регионален исторически музей, чийто автор е Никола Нанков, са реликви, защото освен фотографии са и уникални документи. Приносът на фотографа е изключителен, а освен това с тях той доказва усета си за историчност, за мисията, която му е предоставил животът чрез финия занаят. Като скъпа реликва наследниците на Никола Нанков пазят майсторското му свидетелство № 1401, издадено от Варненска та търговско-индустриална камара на 29.01.1929г., с което той е провъзгласен за майстор в занаята фотографство. Tози документ е експониран в музей „Възраждане и Учредително събрание", за едно с още много дарени от фамилията материали, свързани с живота и делото на бележития „светлописец". Особено впечатлява големият студиен фотоапарат от неговото фотоателие, фотографските списания и каталози, както и друга фотографска техника.
След 9 септември 1944г. Никола Нанков запазил къщата с ателието на ул. „Дондуков" и преживявал с отпуснатата му инвалидна пенсия. Заедно със своята съпруга Недка били едни от дарителите за построяването на параклиса „Св. П. Евтимий" в църквата „Св. Никола" в Търново. Умира през 1965г. Вторият представител на търновската фотографска фамилия е синът на Никола Нанков - Борис, роден през 1912г. във В. Търново. През 1930г. завършил Телеграфо-пощенското училище в София. Под зоркото и професионално око на Никола Нанков, Борис се отдал на бащиния занаят. Наследниците му разполагат с два негови документа, издадени от Варненската търговско-индустриална камара. Първият е майсторско свидетелство № 12388 от 30 август 1936г., а вторият е диплом за златен медал за художествена фотография с дата 1 септември 1936г. Tози медал Борис Нанков е получил по повод откупуването на две негови художествени снимки с рекламна цел от фирмата „Zeis Ikon". В периода 1940-1945г. великотърновският фотограф е бил мобилизиран всяка година по осем месеца. Участвал в разузнавателна военна група, която обхождала Македония. Снимали тези райони и връщали филмите обратно. През този период се раждат и децата му. Най-голямата е Нели (1940г.), следва Николай (едва двегодишен умира от менингит) и през 1946г. се ражда втората дъщеря Павлина. Името на Борис Нанков се свързвало най-вече с откриването на магазин „фотолюбител" във Велико Търново.

Източник: https://staritarnovskikartichki.jimdo.com

Никола Нанков много се ядосвал на дрогеристите, които купували и препродавали от търговци фото филми и фото материали. Под негово давление синът му Борис в магазина освен фото материали и фотографска техника открил щанд с дрогерия. 
Намирал се на някогашната търговска улица „Макензен" (днес „Независимост"). С годините се специализирал в оптиката. 

Първоначално продавал пенснета и очила, а по-късно чрез негови приятели - контрагенти от София, се специализирал в изработването на очила по лекарска рецепта. Така открил първата оптична работилница във В. Търново. Тя се намирала на отсрещната страна на магазина и така успял да развива дейността си. Трудно било в тези военни години да просперира чрез фотографския занаят. И все пак Борис Нанков не го оставил. Имал си много големи планове за фотографията, разучавал различните фотографски процеси, експериментирал, практикувал различни техники. Например сосретуш - техника, при която специална матова основа (обикновено портрет) се натрива с пемза (вулканична пепел - фин прах) и се рисува с креда. Много модерно било и оцветяването на фотографията с анилинови бои в различни нюанси. 

Тук искам да допълня, че Борис Нанков е бил приятел и съсед по магазин с Иван Костов-Малината, собственик на фабрика и сладкарница "Малина"/дядо ми/. От баща си знам за приятелството им и това, че били големи зевзеци. Мисля, че на тази снимка, останала в семейния архив на сем. Костови, до дядо ми е именно Борис  Нанков/облегнат на стълба/.

Из семейният архив на сем. Костови

Има случки с тях, описани в книгата на Сава Русев- "Спомени и анекдоти за великотърновци". Тук може да прочетете книгата онлайн. Ето линк ако искатe да я изтеглете в pdf.

След национализацията Борис Нанков останал управител до пенсионирането си в държавния оптически магазин, а семейното фотоателие спряло работа след първата паспортизация на населението след 1944г. Вторият представител на фотографската фамилия умира през 1988г. като оставил значими следи във великотърновското фото дело.
Фотографският талант на Бисер Бояджиев е потвърждение на теорията, че гените са определящи при формирането на човешката личност. Той е третото поколение фотограф от тази забележителна търновска фамилия. Роден е на 4 август 1961г. в старата столица. Син е на Нели (дъщеря на Борис и внучка на Никола Нанков) и Борис Бояджиев, който е от будния възрожденски род на поп Витан от Трявна. Художественото резбарство е в кръвта на тази фамилия, така че закваската на Бисер към изкуството е обяснима. През 1986г. той завършва българска филология във Великотърновския университет и девет години работи там като специалист филолог. След това десет години се отдава на търновските медии. „Опитах да работя на други поприща, но фотографията си остана в сърцето ми. Явно гените, предадени от дедите ми, са много силни. Времената бяха такива, че за прадядо Кольо почти не се говореше. Но с дядо Борис тайно си шушукахме за нашата фамилия и той ми разказваше за тяхната забележителна фотографска дейност." Има шест самостоятелни изложби като фотограф.

Източник: книгата "Спомен за Търново" на Катя Митова Ганева
Грета Костова- Бабулкова 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ