Търново- Nicopolis ad Hemum

Феликс Каниц в своите пътеписи пише: "Непосредствено отвъд моста стъпихме на днешния „Хисар“ през главната порта, охранявана от няколко редифи (турски запасен войник - бел. пр.), подновявана след чести разрушения през последните векове. Повечето от днешните му стени трябва да са издигнати от турци. Хаджи Калфа описва още Акропола: „В средата на града се издига шестоъгълен дворец от изсечени камъни с пет порти. Янтра го обкръжава като лунен харман и две кули го свързват с водата.“ Освен кулата, през която влязохме, днес се вижда малко от някогашния дворец. Между стените от кал без прозорци се изкачихме по тесните турски улички нагоре. Понякога приковаваха вниманието ни зазидани антични фрагменти, между тях една силно обезобразена оброчна плоча, посветена на Юпитер „Оконинос“, вероятно варварски прякор... В пъстра безредица са пръснати до тях останки от изчезнали укрепления, увенчавали вероятно по-рано тези места, между тях - изветрели тела на колони и капители; те говорят за по-добри дни, за времената на император Траян. Един почти заличен латински надпис, разчетен по моето копие от проф. Момзен: „Внукът на Тит Октавиан... постави на Пьопийския Силванус...“ е видял бурни набези на народи, няколко византийски корнизи, един метър висок римски профилиран осмоъгълен каменен постамент с височина един метър, служил - както се твърди - за кръщелен купел, са красили някога старобългарската постройка, на чието място по-късно е била издигната джамията. Вероятно тук се е намирала и църквата на патриаршията „Възнесение Господне“, чието разрушение оплаква упоменатият тогавашен архиепископ Цамблак с думите: „И бяха изпъдени веднага свещениците от църквите, където бяха погаврени учителите, в чужда ръка паднаха скиините и причастието се хвърли на кучетата.“ Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща). Той няма никакво разбиране за подобни неща и все пак би могъл да се поучи от тях, че и неговите гордо издигащи се минарета, от които мюезинът зове децата на пророците за молитва, някога ще бъдат съборени. Кога? Кой би могъл да отговори! Тъй писах в 1877 г. и още същата година се сбъдна моето предсказание. Лек нежен ветрец ни навя аромат на билки и хлад, когато възлизахме в най-горещия слънчев пек към най-високата точка на Хисар, към „Чан тепеси“. Най-великолепната гледка възнагради нашето усилие. „Чан“ означава на турски камбана, „Тепе“ - хълм. Възможно е тук да се е издигала някога камбанарията на града. Могилоподобното огромно тепе е увенчано днес от един метър висок камък без надпис, украсен на три стени с овнешки глави. Барт го е видял тук в 1862 година и е отбелязал за него: „На това място, толкова значително и доминиращо над цялото движение между Дунава и вътрешността на страната, трябва да се е намирало укрепление, може би малкият Никополис ад Хемум“. При слизането ни по северозападния склон на Хисар се натъкнах на още избледнели остатъци от римски колони. Доста голямо насипище от развалини покрива тук може би останки от антични и средновековни постройки." През лятото на 1871 г. австрийският пътешественик Феликс Каниц при обиколката си из Дунавският саджак на Османската империя посещава и руините край Никюп. Там той прави малък сондаж и има късмета да открие постамент от бронзова статуя на Юлия Домна, съпругата на император Септимий Север (193-211 г.). От гръцкият посветителен надпис става ясно, че статуята е издигната от “градския съвет и народното събрание на Никополитон прос Истрон”. Официалното име на града, което се среща върху епиграфските паметници, в латинския му вариант е Ulpia Nicopolis ad Istrum. В превод от старогръцки името означава “Улпиевия град на победата към Дунав”. Добавката “Улпиа”, производна от бащиното име на император Траян, получили много новоосновани или покровителствани от него градове. Интересен момент обаче е, че когато през първата половина на V в. Никополис губи градския си облик, на отстоящия само на 18-20 км хълм Царевец в днешно Велико Търново се изгражда мощна крепост. Тези данни се свързват със сведенията на античния историк Йорданес, който споменава за "Никополската област в подножието на Хемус" (дн. Стара планина). Мнозина учени са на мнение, че тогава градската администрация от Никополис ад Иструм се пренася в здравата твърдина на Царевец. Тогава приставката "...ад Иструм" (на Дунав) се променя - "...ад Хемум" (на Стара планина). В подкрепа на тази теза е фактът, че при строежа на крепостта на Царевец са употребени много детайли от стария римски град. След столетия българите използват високо запазените стени и изграждат през ХII-ХIV в. своята столица Търновград.

В потвърждение на тази теза е написаното в стар френски географски речник от 1804 год.: "Терново или Тернов, Никополис ад Хемум, град от Европейска Турция в България, резиденция на санджака и на българския патриарх, на 36 мили югоизточно от Никоп - Никополис ад Ятрум, 25 х 3,248 км. югоизточно от Никополис на Дунава, 40 х 3,248 км. североизточно от София. На дължина 23 и ширина 43.

Градът беше много силен, когато беше столица на Кралство България. Но сега е много западнал..." 

В един пътепис от 1817-1818г. четем:"After a ride of 2 hours by moonlight, a sharp turn of the road brought us suddenly to the wooden gate of the town of Terniva, conjectured to occupy the site of the ancient city of Nicopolis ad Haemum. Превод- "След 2 часа езда на лунна светлина и след един остър завой на пътя, изведнъж се озовахме пред дървената порта на град Тернива, който се предполага е разположен на мястото на древния град Никополис ад Хемум." Това доказва, че по това време градът е бил известен като Никополис ад Хемум. В "Encyclopédie théologique: ou Série de dictionnaires sur toutes les parties de la science religieuse" - Jacques-Paul Migne, от 1838г. в самият край е публикуван индекс със имената на стари римски градове и съвременните им еквиваленти.
На "Nicopolis" четем: Nicopolis, ....
- ad Hemum - Ternovo
- ad Iatrum - Nicop

На един атлас от Alexander G. Findlay,1849г. ясно се виждат три града с името Nicopolis и след съпоставяне с един съвременен български атлас и по разположението на реките се вижда, че Nikopolis ad Hemum е точно там, където е Търново. 
В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише: "Какво е представлявало от себе си Търново по онова време, в съществуващите старовремски паметници не се споменува нищо. Може само да се предполага, че по него време градът е бил най-малко едно селище с първостепенни бойни бойници(кули), откъдето са били пазени пътищата, водещи от Балкана за полето към главния римски град Никополис ад Иструм, развалините на който и днес се виждат близо до сегашното село Никюп, 19 км. северно от Търново.
Според историческите извори през 4 в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Улфила, създал писмеността на готите/траки-българи и превел Библията от гръцки. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите”. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Напълно основателно е да се смята, че Търново е основано през ІV век като град, селище именно от  готите на епископ Улфила. И трите хълма в Търново – Трапезица, Момина крепост, Царевец да са основани именно тогава, през ІV век. Археологическите разкопки при църквата "Св. 40 мъченици" пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век.  Археологическите разкопки при църквата "Св. 40 мъченици" разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Има също така извори, от които се съди, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа. В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Търново изглежда е бил епископски център през ранновизантийската епоха, като се предполага, че там се е бил преместил архиереят от Никополис ад Иструм заради варварските нашествия. При археологическите изследвания са били разкрити основите на епископската базилика. Предполага се, че след въстанието на Асен и Петър първоначално търновският епископ е използвал храмът „Свети Димитър“ .
Източници: Nouveau dictionnaire universel de géographie ancienne et moderne: Q - Z, Том 3 от François D. Aynès от 1804г.
Journey from Moscow to Constantinople in the Years 1817, 1818 http://forum.boinaslava.net
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова  
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.