Проклятие въз Иванка

В българските черкви дълго време
са се казвали анатеми за цареубийца Иванка.
                                                               Иречек

                       I

Убиха, убиха великия цар!
Уби го войвода коварен!
Загина Асен благородни, ударен
в сърцето от пъклен ханджар.
Ридае и плаче народа
и клетви въздуха тресят,
на храмове божи под свода
анатеми люти гърмят.
„Иванко, убиецо мръсни –
народът проклина го там, –
изчадье бесовско, син гнъсни,
избълван от пъкъла нам,
да беше те майка родила
влечуга, ехидна змия,
но с теб да не беше мърсила
страдална ни родна земя;
да беше гръм паднал небесен
въз твойта десница, кинжал,
орела ни славен, чудесен
преди да погубиш без жал –
орела ни славен, Асеня,
във битките храбрия вожд,
услада на наште мъченья
и слънце във нашата нощ.
Дано живеница и чума
те биха изпратили в гроб
и звярът из горската шума
схрускaл би коравий ти лоб,
преди черна мисъл да пламне
под него – за царската кръв,
убийцо, кръвнико безсрамни,
проклети, в проклетите пръв!
Проклет да си, Юдо, да идеш
при него – нов искариот!
На мъки си край да не видиш
ни в тоя, ни в оня живот!”

                       II

И църква гърми разгневено:
„Иванко, да бъдеш проклет!
Анатема тебе, хиено,
на тоз и на другия свет!
Анатема тебе, Иванко,
на пъкъла изрод и син,
вампирска и дяволска сянко,
проклет да си вечно, амин!
Анатема вечна въз тебе,
на твоето име и род,
да носиш на ада във себе
ти мъките в този живот.
Анатема тебе, оръдье
на гнусна измяна и ков,
и твоята памет да бъде
проклета во веки веков.
Анатема! Нек те раздира
разкайване вечно, без край
да няма душата ти мира
и трупа ти гроб да не знай!”

                       III

Избягна Иванко тъмница,
избяга от Търнов далеч,
в развратната гръцка столица
продаде си кървавий меч.
Обсипаха с почести пищни,
със дарове, с титли и власт –
злодея, убийцата хищни
на българский цар и витяз.
Но клетвата страшна го следва:
той няма ни мир, ни покой,
навсякъде кървав съгледва
духа на убитий герой.
Не радват Иванка световни
блага – във душа му е мрак –
и впусна се в битки гръмовни
да търси забрава и ляк.
За своите мъки, терзанья,
за вътрешний пъклен огън;
но нямат утеха страданья,
не иде загубений сън.

                       IV

И болестна жажда обзе го
да види пак родния край,
навеки затворен за него,
тъй както и божия рай.
Една нощ напусна чужбина –
монах изнурен, белобрад, –
при Янтра, в усойна долина,
от белий затуля се свят.
И в пещера тъмна години
прекарва в молитва и пост,
деннощно метани той чини,
незнаен в пустинята гост.
Но прошка не иде от бога
за грях непростим и велик...
Умря той във страх и тревога,
нечут от небето клетник.
Умря неоплакан, нежален,
до своята пещера сам.
Молитва, напев погребален
не чу се над мъртвия там.
Лежи там, на гроб неотдаден,
на вятър, на дъжд и на жега,
сe цял си е трупа му хладен,
светата го тлен не засега.
Години лежи и до него
не иде звяр див, не желай...
И хищний орел не кълве го,
и гладния вълк го нехай.
На селянин някой набожен
не води бог стъпките там
и лешът стои тъй изложен,
очаквайки адския плам.
Но постник случаен в гората
зари го, да найде веч сън...
В полунощ със пукот земята
изфърля телото навън.
Овчари от жал го фърлиха
на Янтра във бързия бяг:
вълните се с рев възмутиха,
на сухий тласнаха го бряг,
бутнаха го в страшна провала –
и тя го повърна, не щя!
На клада го турят пламнала –
внезапно изгаснува тя.
Не гний, не гори, не се дави,
не ще го земя, ни вълнa,
смърт плячката своя забрави
и червякът свойта храна.
Стигна го анатема люта:
из пусти усои, гори
Иванко без гроб ще се лута
до второ пришествье дори.

                       V

Но мина там божий угодник
велик и със жалост сърце
изпълни му мъртвия бродник.
Той дигна към бога ръце:
О, боже, кому туй терзанье
изпрати в гнева си правдив?
За кой грях е туй наказанье?
О, спасе, бъди милостив!
Прати на тоз труп безпокойни
лучица от милост поне.
О, чуй твоя раб недостойни,
не казвай, о господи: Не!
Дай мир на тоз мъж бездиханни,
дай мир на тоз грешник велик,
тлен дай му!... Праха прах да стане
и нищото нищо в тоз миг.”
И чудо тогава случи се,
нечувано чудо свърши се:
небето без облак гръмна
мълния трупа тресна.
И трупът бездомни и неми
в простора се в дим разпиля:
свещената родна земля
Иванка не щя да приеме!

СЪДЪРЖАНИЕ

Цялата книга, издание 1910г. четете онлайн