Към западната част на града

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
Продължавайки пътя си от Башхамам в западна посока, минаваме покрай голяма една продълговата оригинална сграда, някогашен конак, горният етаж на която, подпиран от извити греди, виси над улицата. От него започва една от българските части на града, струпана, то се знае, върху постепенно възвишаваща се стръмнина, наречена „Халваджи баир". И пак улички вляво към Янтра и вдясно, посред лабиринт от къщи и къщурки. Измъчвани от умора, излязваме на сравнително равна улица, минаваме край интересната къща на известното старо търговско семейство Витанови, което даде на армията един полковник от първия випуск на Военното училище и най-сетне достигаме доволно разширената ѝ част. Тук, върху подзидана височина се издига църквата „Св. Константин и Елена". Тая част на града бе обитавана от най-видни граждани, Тук е къщата на старото търговско семейство Пъчови, по-горе, насреща, е къщата на най-видния в турско време първенец Стефан Карагьозов, притежател на първата и най-голяма фабрика в града за произвеждане на тънки брашна, хлебен спирт, печени пашкули и коприна. 
 Стефан Карагьозов е родом търновец, който се е отличавал с предприемчив дух, умение да води успешно търговията си и е бил известен в цяла Турция със своето производство. Той е имал и голямо влияние пред властта, която имала доверие в него, но както ще видим по-долу, нямаме основание да го обвиняваме в каквато и да било непочтеност. Фабриката му, която днес вече не съществува, се намираше на най-южната издигнатина на местността „Белянка“, дето са днес казармите, в района на които влиза и самата тя- нейните остатъци. Тя имаше един необикновено картинен изглед със своите 3—4 етажни, награмадени върху височината красиви здания, с неизбежната, разбира се, в подножието им Янтра. На най-високата открита част се издигаше един много красив осмоъгълен, бял масивен кьошк/навес/, потънал в червена коприна. В този кьошк е ходил почти всеки ден, надвечер, на почивка извънредният пратеник по разглеждане делата на съдените през 1876 г. бунтовници. В скоби казано, този пратеник бил мек човек и правел отстъпки, дето можело. Както съм чувал от свои и чужди стари хора, той е смекчавал, по молба на Карагьозова, наказанието на някои от съдените, а един свещеник съвсем е освободил от отговорност. — Във фабриката са ставали срещи и на някои от търновските революционери през време на последните въстания. Карагьозов лично е приемал и Левски, комуто и материално е помагал.
Навремето в Търново се е мълвило, че по-видните първенци, които, според положението си, са били близки до турските управляващи кръгове, не били добри българи, прикачайки им всевъзможни обвинения. Такава мълва е имало и за Карагьозова. Но това е било едно с нищо неоправдано заблуждение. Интересувайки се, като търновец, и от тия въпроси, разпитвал съм, освен баща си, и други съвременници на епохата, за която става дума. Всички са отхвърляли тия неоснователни обвинения, сипани, може би, и съвсем незлобиво върху първенците само поради тяхната близост до властта. Относно Карагьозова, баща ми ми е разказал случаи, когато този първенец е спасявал мнозина българи от сериозни неприятности. „Ако Карагьозов—казваше той — не би бил близък поне на вид с турците и не би се ползувал с тяхното доверие, не би могъл да бъде полезен на българите. Знай от мене; Стефан Карагьозоолу беше не само добър българин, но и честен и почтен човек“. Между разпитваните от мене търновци, имаше и такива, които заявяваха, че са спасявани от него, „защото думата му се чуваше в хикюмата, пък макар и тежко да се държеше, беше все пак добър българин. Когато по една или друга причина биваше безсилен да помогне някому пред турските големци, казваше това откровено; но зло никога и никому не е сторил“. С особена готовност предавам тия малки подробности, защото чувствувам едно душевно облекчение, задето, както Карагьозов, тъй и други големи наши съграждани, с безподобно себеотрицание са носели тежкия кръст на празна, но оскърбителна мълва. В това собствено се състои и тяхното благородство и великодушие.
Описанието ми за родния град беше вече окончателно готово в тая добра или лоша форма, в каквато го предлагам на читателя, когато във всеки почти брой на нашия общински в. "В. Търново" срещам нови и интересни материали, относно града ни, за използване. Такъв един изключително интересен материал е и този из записките на Киро Тулешков, съобщаван в казания вестник от Никола Д. Тулешков под заглавие: „Чорбаджиите Стефан Карагьозов и неговият приятел в с. Церова Кория“ с поднадслов в скоби: „Забогатяване и предателство към революционното движение и В. Левски, 1857 до 1872 г.“.
Този материал, върху който обръщам вниманието на читателя, главно на нашите търновци, е започнал да се печата през август т. г. във „В. Търново“, броеве 16, 17 и 18, като ще продължи и в следващите броеве. С голям интерес и внимание прочетох напечатания досега материал, който е диаметрално противоположен на кратките, събрани от мене сведения за търновските чорбаджии, главно касателно Ст. Карагьозова, от моя баща и други видни търновци. Според тях, покойният наш знатен съгражданин Карагьозоглу, както и другите търновски чорбаджии, не са били ни шпиони, ни предатели, а добри българи и честни хора. Наистина, изроди е имало и ще има у всеки народ, каквито и у нас не са липсвали—стадо без мърша не бива—но, според моите сведения, родният ни град изроди от категорията на шпиони и предатели не е дал.
Името Тулешков, което е носил и един стар търновски учител (даскал Давид) в турско време, не е опетнено с нищо непочтено, но при все това, от все сърце желая: записките на Киро Тулешкова—който, вероятно, е от рода на споменатият стар учител, познат навремето със своята почтеност—да излязат плод на заблуда и мълва. Нека не се забравя, че заблудата и мълвата навсякъде са вземали безбройни невинно оклеветени жертви. Колкото социално по-високо са стояли жертвите, толкова по-отровни са били клеветите. Но все пак, след време, те са бивали оправдавани и репутацията им очиствана. Може би примерът, който тук ще дам, е сравнително с въпросните наши лица, много изключителен, но все пак ще го отбележа. Той е следният: През време на Вел. френска революция най-безосновно оклеветено, охулено и отрупано с чудовищни обвинения лице е била Мария Антоанета. Намразена и презряна, тя е била обезглавена. Но днес, след век и половина почти, разучвайки характера и съдбата ѝ, историкът напълно възстановява репутацията ѝ, доказвайки, че тя е била образец на честност и на добродетели. И след това, мисля уместно отклонение, продължавам.
*
До Карагьозовата къща, в западна посока, се редят домовете на видни търновци, почти всички вече покойници, но оставили след себе си добро име и почтено поколение: хаджи Ангелов, голям търговец на бакър със задгранични връзки; Ангелов, дългогодишен банков директор; семейството Сарафови, което не трябва да бъде смесвано с едноименното семейство, което даде един министър, един генерал и прочутия столичен лекар д-р Стефан Сарафов, всички вече покойници. Родоначалникът на Сарафовото семейство, за което тук става дума, беше богат и с добро име арменец, преселил се и задомил в Търново. Неговият син, д-р Сарафов, беше дълги години главен военен лекар в България; той се отличаваше с голяма почтеност. Най-интересна в тая част на града е къщата на това семейство, която съществува и днес. Тя е голямо, масивно здание, с чупната фасада и с южната си страна има изглед към Света гора. Вътрешността ѝ е господарска—просторни помещения, двукрили врати, железни перила. До тая къща се намерва тая, в която е живял прочутият на своето време даскал Атанас Гранитски, който около 12 години е учителствувал в класното училище в града. Бил е родом от Котел, но се заселил и задомил в Търново. Него споменувам и в описанието на родния му град.
 Семейството от съседната къща е дало един свой член, Михалаки Стойчев, който през първата половина на XIX в. отишъл в Англия и се настанил в Манчестер, отдето е изпращал стоки в България. След около 30 годишно пребивание в този град, той се е завърнал в България. Няколко стъпки по-нататък, вдясно, изпъква изсред живописно струпаните сгради голяма старовременна къща, в която се е родил Димитър Бабев, поет и писател, син на видното някога търговско семейство Хаджи Бабеви. Добре известен в столичните писателски и интелектуални среди, г-н Димитър Бабев е бил драматург на Народния театър, а сега е уредник на „Учил. преглед", издание на М-то на просветата, литературен сътрудник на в. „Утро" и на в. „Мир", както и на разни други издания. Написал е няколко стихотворни сбирки и други трудове и е редактор на литер. списание „Листопад". Една от неговите хубави стихотворни сбирки има своя произход от Брюксел, където авторът е следвал своето образование. Продължавайки напред спокойно и без умора по извиващата се, но равна улица, биваме изненадани от нейните повече стари и от най-странна архитектура къщи, които ни дават още по-странни изгледи. От двете ѝ страни зеят „сокачета", които в лявата ѝ страна в най-възможни извивки стремително отиват към Янтра, а в дясната се провират между и под самите сгради, извеждайки по уморителни стръмнини на някоя част от главната улица. Ето, ние сме вече в оная нейна част, която макар да е преименувана, все пак си носи старото име „Циганската махала". Но въпреки това ѝ име, тука живеят скромни търновски семейства, нямащи нищо общо с това, види се, от много далечен произход название. В нейния свършек попадаме на един площад, към който гледат прозорците и чардаците на отрупаните наоколо къщи. Една, отляво, издигаща се над дълбока урва, с изглед към Янтра и Светата гора, е голяма, паянтова постройка, която ви се струва ще се строполи пред очите ви. Но упорито се държи тя, очаквайки художникът да я овековечи с четката си. ➡Продължение

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания