Мек, сребрист слънчев лъч леко разведрява сивото априлско утро,
поздравявайки входящия влак в Дервентския пролаз. Гръмолежът му
пробужда спящите възвишения, склоновете на които пролетта е покрила вече
с прясна зеленина, а челата им вековете са украсили с посивели скали.
Янтра с тих ромолеж се провира под надвисналите клонаци на стари върби, а
над нея, по-горе, белее шосето, водещо към Дунава, посред плодородни
простори, изпъстрени с китни и богати села. Ето и картинният изглед на
Преображенския манастир и срещу него, на десния бряг на реката, горе до
самите скали, изпъкват полуразрушените сгради на пострадалата от
земетръса в 1913г. обител „Св. Троица". Подобно на грамадни орли, във
висенето плуват бели и сиви облачета. На североизток се откроява
Арбанашката плоска височина с потъналия в растителност девически
манастир „Св. Никола", върху най-южния ѝ склон. На десния бряг на Янтра,
изпъква Трапезица, прилична на огромна трапеза, а на югоизток се
очертава Царевец с неговия конусообразен връх и отбелязващата се
по-долу, на самия южен край на височината, Балдуинова кула. След минутен
престой при приличната на вила спирка „Трапезица", унизана с влачуща
растителност влакът отново се носи напред. Насрещу му внезапно се
изправя мощен, висок масив, покрит с гъсто прилепени една до друга
сгради и лъкатушещата в пропастта под него Янтра. Тракайки оглушително,
влакът прелетява железния над реката мост и потъва в мрачното отверстие
на тунела под града, отдето скоро се показва и, изминавайки втори мост,
бързо изчезва във втори тунел — под Светата гора. След малко той е
отново на открито, намалява ход и спира пред Търновската гара. ➡Продължение
Картички из колекцията на Павел Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар